Морфов: Да живее България, но не тази на лумпените и бандитите
" България е страната на живите мъртви ", сподели Александър Морфов на връх 3 март. Прочутият режисьор, който работи по света, не съумя да сдържи както горчивите думи, по този начин и страстите, до момента в който говореше пред bTV за дереджето на 94 % от народа ни, и се просълзи - евентуално от изтощение, тъга и засегнатост.
" Лумпените и бандитите трансфораха България в бедна, недемократична и страдаща страна. Бих желал да я освободя от всички тези, които към този момент 30 години лъжат, мамят, безочливо ръководят и не престават да дерибействат - без срам и позор. Мечтая за България на Ботев и Левски, България на хъшовете, която преминаваше през разнообразни положения - на екстаз и вяра, а не след дълго - още веднъж убита, омерзена и унищожена ", беше безапелационен Морфов, който се е борил против всяко държавно управление през последните три десетилетия.
" Мечтите, бляновете, ентусиазмът, революционното ентусиазъм свършват на третата чаша в кръчмата, до момента в който приказваме по какъв начин ще преминем Дунава, с цел да освободим България. След което се прибираме кротки и тихи, с цел да си легнем на топло и да се молим никой да не ни е чул. Объркан народ сме на кръстопът - основан от разнообразни етноси. Кой ли не е минал от тук, кой ли не е оставил нещо от себе си? Това е злополучната ни орис - нашата история непрестанно да бъде подлагана на тествания ", твърди Морфов, за който българите сме като стената, която пази Запада от нашествието на Изтока.
" Затова сме събрали в себе си толкоз доста ненавист и тъга, фантазии и очаквания, че един няма да бъдем стена, а ще влезем в другата общественост. Придобивали сме свободата за сред 5 и 10 минути. Но никой не може да ни отнеме персоналната независимост. Мога да избягам в Балкана, мога да се скрия на тавана в кооперацията ми, мога да работя в други страни - с цел да запазя свободата, с цел да не бъда прислужник на никого. Да не упражняват върху теб личните си желания и безочия - това е свободата. Така че в този миг може да съм омерзен, само че съм свободен. Но към този момент се изморих - от безконечното си предпочитание нещо да трансформира. Сам нищо не можеш да промениш. А ние не можем да се обединим. Това в никакъв случай няма да стане. Уроците на историята са доста показателни. Нима през 90-та не се събраха един милион души на протест, а единствено след две години в Парламента не се изпокараха и не се изподраха? Разделиха се на хиляда фракции и всичко това, което проповядваха като великата концепция на демокрацията, се разпадна - с цел да разпределят и разграбят страната. След това се появиха едни други спасители, които единствено след няколко месеца също се сбиха и изподраха в разграбването на това, което към момента беше останало. До ден сегашен не престават да грабят от България. Нямат прекъсване - октопод, който в никакъв случай не се насища ", безапелационен е Морфов.
Според него да си хъш, значи да таиш вярата, че един ден ще минеш Дунава, с цел да освободиш България.
" Май към този момент не съм хъш. Май към този момент се изморих да се надявам, че един ден ще минем Дунава, с цел да освободим България от игото на алчността, цинизма и бруталността. Но в това време мен несъмнено биха ме утрепали доста бързо. Не умея да се натъкмявам, експлозивен съм, нямам възприятие за самозапазване. Сигурно щяха да ме гръмнат рано-рано. На ден в тази страна десетки умират от заболявания. Лошото е, че дневно в тази страна умират и хиляди очаквания. Човекът без вяра е съвсем мъртъв. Работи, с цел да изкара мизерна заплата, с която да изхрани фамилията си. Превръща се в жертва на хиляди измамници, до момента в който събере пари, с цел да купи подарък на детето си за Коледа. Какъв е този човек? Полужив! Вече нямам очаквания за страната! Черноглед съм, само че то идва от ситуацията на хората, които нямат доста сили да се борят. Много ще ми възразят: има почтени милионери, има млади проспериращи... Но аз не приказвам за тях - те са 4 до 6 %. Мъката ми е за останалите 94 %, които нямат резистентност, с цел да се борят с арогантността и способите на цялата мафия, която ни ръководи. Те са елементарни хора, които не могат да съумеят на Запад - те са със междинен коефициент на просветеност от приблизително семейство от междинна провинция със междинни деца и със междинни приходи. Как живеят те? "
За зрелище номер 300 на " Хъшове ", което следва на 22 март в Народния спектакъл, Морфов се кани да " измисли " нещо ново. " Когато се съберем, сме си все същите - каквито бяхме първоначално, макар че всички пораснаха, станаха звезди, публиката ги ухажва. Винаги дружно сме измисляли доста неща. Единствената ми заслуга е, че съумях да ги запаля по тази концепция и те ми се довериха. И по-късно - във времето на огромните спадове и дупки - не ме предадоха ", споделя Морфов, който в миналото, час преди премиерата на " Хъшове ", не е имал даже край, а по-късно, през годините, все е импровизирал нещо. Той върна лентата и към тези няколко секунди на цялостна тишина след първата предпремиера, когато в салона е имало най-много възпитаници и студенти. Тогава му се коства, че паузата продължава няколко минути. А по-късно гръмват овациите. И до момента преди всяко зрелище хъшовете събират една върху друга ръцете си за тяхната си клетва, която звучи напълно по нашенски: " Който ни мисли зло, да ни яде гъзо ".
Докато Чочо Попйорданов е жив, той всякога вика " Клетва-а-а, клетва-а-а-а ", преди да изскочат на огромната сцена, описа режисьорът. Сега Деян Донков и Валери Йорданов събират четата. " Чочо постоянно е бил с нас, постоянно е бил най-фанатичният подръжник на спектакъла ", споделя Морфов за един от най-близките си другари. Той ще помоли Захари Бахаров да излезе на родната си сцена на 22 март, а Митко Рачков към този момент се е съгласил да се включи в зрелище 300, въпреки че неговата роля е дребна - на румънски сервитьор.
" Лумпените и бандитите трансфораха България в бедна, недемократична и страдаща страна. Бих желал да я освободя от всички тези, които към този момент 30 години лъжат, мамят, безочливо ръководят и не престават да дерибействат - без срам и позор. Мечтая за България на Ботев и Левски, България на хъшовете, която преминаваше през разнообразни положения - на екстаз и вяра, а не след дълго - още веднъж убита, омерзена и унищожена ", беше безапелационен Морфов, който се е борил против всяко държавно управление през последните три десетилетия.
" Мечтите, бляновете, ентусиазмът, революционното ентусиазъм свършват на третата чаша в кръчмата, до момента в който приказваме по какъв начин ще преминем Дунава, с цел да освободим България. След което се прибираме кротки и тихи, с цел да си легнем на топло и да се молим никой да не ни е чул. Объркан народ сме на кръстопът - основан от разнообразни етноси. Кой ли не е минал от тук, кой ли не е оставил нещо от себе си? Това е злополучната ни орис - нашата история непрестанно да бъде подлагана на тествания ", твърди Морфов, за който българите сме като стената, която пази Запада от нашествието на Изтока.
" Затова сме събрали в себе си толкоз доста ненавист и тъга, фантазии и очаквания, че един няма да бъдем стена, а ще влезем в другата общественост. Придобивали сме свободата за сред 5 и 10 минути. Но никой не може да ни отнеме персоналната независимост. Мога да избягам в Балкана, мога да се скрия на тавана в кооперацията ми, мога да работя в други страни - с цел да запазя свободата, с цел да не бъда прислужник на никого. Да не упражняват върху теб личните си желания и безочия - това е свободата. Така че в този миг може да съм омерзен, само че съм свободен. Но към този момент се изморих - от безконечното си предпочитание нещо да трансформира. Сам нищо не можеш да промениш. А ние не можем да се обединим. Това в никакъв случай няма да стане. Уроците на историята са доста показателни. Нима през 90-та не се събраха един милион души на протест, а единствено след две години в Парламента не се изпокараха и не се изподраха? Разделиха се на хиляда фракции и всичко това, което проповядваха като великата концепция на демокрацията, се разпадна - с цел да разпределят и разграбят страната. След това се появиха едни други спасители, които единствено след няколко месеца също се сбиха и изподраха в разграбването на това, което към момента беше останало. До ден сегашен не престават да грабят от България. Нямат прекъсване - октопод, който в никакъв случай не се насища ", безапелационен е Морфов.
Според него да си хъш, значи да таиш вярата, че един ден ще минеш Дунава, с цел да освободиш България.
" Май към този момент не съм хъш. Май към този момент се изморих да се надявам, че един ден ще минем Дунава, с цел да освободим България от игото на алчността, цинизма и бруталността. Но в това време мен несъмнено биха ме утрепали доста бързо. Не умея да се натъкмявам, експлозивен съм, нямам възприятие за самозапазване. Сигурно щяха да ме гръмнат рано-рано. На ден в тази страна десетки умират от заболявания. Лошото е, че дневно в тази страна умират и хиляди очаквания. Човекът без вяра е съвсем мъртъв. Работи, с цел да изкара мизерна заплата, с която да изхрани фамилията си. Превръща се в жертва на хиляди измамници, до момента в който събере пари, с цел да купи подарък на детето си за Коледа. Какъв е този човек? Полужив! Вече нямам очаквания за страната! Черноглед съм, само че то идва от ситуацията на хората, които нямат доста сили да се борят. Много ще ми възразят: има почтени милионери, има млади проспериращи... Но аз не приказвам за тях - те са 4 до 6 %. Мъката ми е за останалите 94 %, които нямат резистентност, с цел да се борят с арогантността и способите на цялата мафия, която ни ръководи. Те са елементарни хора, които не могат да съумеят на Запад - те са със междинен коефициент на просветеност от приблизително семейство от междинна провинция със междинни деца и със междинни приходи. Как живеят те? "
За зрелище номер 300 на " Хъшове ", което следва на 22 март в Народния спектакъл, Морфов се кани да " измисли " нещо ново. " Когато се съберем, сме си все същите - каквито бяхме първоначално, макар че всички пораснаха, станаха звезди, публиката ги ухажва. Винаги дружно сме измисляли доста неща. Единствената ми заслуга е, че съумях да ги запаля по тази концепция и те ми се довериха. И по-късно - във времето на огромните спадове и дупки - не ме предадоха ", споделя Морфов, който в миналото, час преди премиерата на " Хъшове ", не е имал даже край, а по-късно, през годините, все е импровизирал нещо. Той върна лентата и към тези няколко секунди на цялостна тишина след първата предпремиера, когато в салона е имало най-много възпитаници и студенти. Тогава му се коства, че паузата продължава няколко минути. А по-късно гръмват овациите. И до момента преди всяко зрелище хъшовете събират една върху друга ръцете си за тяхната си клетва, която звучи напълно по нашенски: " Който ни мисли зло, да ни яде гъзо ".
Докато Чочо Попйорданов е жив, той всякога вика " Клетва-а-а, клетва-а-а-а ", преди да изскочат на огромната сцена, описа режисьорът. Сега Деян Донков и Валери Йорданов събират четата. " Чочо постоянно е бил с нас, постоянно е бил най-фанатичният подръжник на спектакъла ", споделя Морфов за един от най-близките си другари. Той ще помоли Захари Бахаров да излезе на родната си сцена на 22 март, а Митко Рачков към този момент се е съгласил да се включи в зрелище 300, въпреки че неговата роля е дребна - на румънски сервитьор.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ