България е дала на нас и на света не един

България е дала на нас и на света не един или двама герои, с които би трябвало да се гордеем. Герои, които са жертвали по един или различен метод своя живот в името на народа, в името на свободата, в името на нещо положително. В наши дни мъчно се срещат положителни хора, камо ли герои, само че въпреки всичко ги има. Огледайте се и може да откриете онази искра на добрина и вяра у хората.

Днес ще ви опиша за един същински воин. За един човек, който заслужава името му да се помни постоянно и да пребъде за идните генерации. Това е българският офицер, авиатор на изтребител и посмъртно капитан и полковник – Димитър Списаревски.

Детство и ранни години

Here's a new entry for:
Dimitar Spisarevski (19 Jul 1916 – 20 Dec 1943). Bulgarian WWII pilot, defended the capital city Sofia from the Allied forces. Managed to shot down one B-24 Liberator, and took down another one by flying directly towards it.
— Крещян (@kreshtyan)
Димитър Списаревски се ражда през 1916 година в град Добрич. Той е бил буйно дете, на което обаче учението доста се отдавало. Освен това израства като един същински патриот, с помощта на разказите на дядо му за България и нейните герои.

Семейството на младия Димитър се реалокира в София през 1931 година и той се записва да учи в елитната 2-ра мъжка гимназия (днес 22-ро СЕУ Г.С.Раковски). Там схваща, че има кръжок по авиация, в който той се записва и като че ли открива своето място на този свят.

Димитър е бил атлетичен, хубав, интелигентен и с доста мощно възприятие на родолюбие. Бил е знаменосец на гимназията. Освен това се е занимавал с гимнастика, бокс, плуване, футбол и битка. Наистина всестранно развита персона, от която се чакат велики каузи, както и става на процедура. Благодарение на своя гений във футбола, Димитър Списаревски е бил футболист на Левски София в интервала 1933 – 1935 година

Записва се във Военното учебно заведение, само че бързо схваща, че дисциплината и строгите правила не са за него. Спортист, майтапчия и добър другар, той незабавно се трансформира любим на своите съучениците, които му измислят прякора Спайч. Проблемите му с дисциплината не стопират и в последна сметка той е изключен от Военното учебно заведение. За това има няколко версии – според едни, тъй като е бил хванат да преписва на някакво контролно, а съгласно други, тъй като е прескочил оградата, с цел да се види с момиче.

В последна сметка, откакто самичък с цялата си храброст връчва писмо на цар Борис III да бъде върнат в академията, това се случва след няколко месеца. Учи с по-малките, само че стиска зъби, тъй като желае да бъде разпределен като авиатор – неговата съкровена фантазия.

Една сбъдната фантазия – да бъде водач

През 1938 година Списаревски, дружно с още 14 българи, е бил командирован в Германия, във военно-въздушно учебно заведение. За страдание по време на едно рисково образование умират трима български кадети. Все отново Списаревски има опцията да лети и това го прави доста благополучен. В следствие той избира да стане водач на изтребител и даже побеждава немския си инструктор в подготвителен въздушен дуел, което е било в действителност огромно достижение за водач от неговия диаметър тогава.

Една година се образова в Германия и по-късно Списаревски се завръща в България като към този момент построен авиатор. Става подпоручик, по-късно и поручик, само че продължава да има проблеми с дисциплината. Често се е случвало да предизвиква повреди по самолетите при рискованите си маневри.

Списаревски е имал много изострен език, от време на време избухлив манталитет, само че самоуверено сърце на същински воин, както го помним и през днешния ден.

Un 20 de diciembre de 1943, antes de que los japoneses llegasen a emplear tácticas kamikaze, el aviador búlgaro Dimitar Spisarevski estrelló su Me-109 contra una fortaleza volante B-24 estadounidense en una táctica tarán durante los bombardeos