Проф. Кирил Топалов: Не заблуждавайте македонското общество, че с натиск ще решите въпроса
България е дала и дава безчет доказателства за доброжелателност, за предпочитание за потребен политически разговор, само че е належащо да й се отвръща със същото, а не да се води гневна, злокобна антибългарска акция. През сърцата на една трета от българското население тече кръвта на тези българи, които са гинали за свободата на и ние техните потомци в никакъв случай няма да приемем, че нашите дядовци не са били българи.
Това сподели проф. Кирил Топалов, член на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, публицист, книжовен историк, държавник и посланик в собствен разбор, възложен за БГНЕС, който представяме без редакторска интервенция.
Макрон: Северна Македония заслужава неотложно да стартира договаряния за Евросъюза
" Вашата страна заслужава неотложно да стартира договаряния “, съобщи френският президент Еманюел Макрон довечера пред премиера Зоран...
Промяната е все по-очевидна и все по-неконструктивна. Може и да сме се заблуждавали (добронамереният човек постоянно е податлив да допуска най-малко малко от същото качество и у съперника си), само че на първите ни срещи като че имахме усещане за известно предпочитание от страна на най-малко някои членове на комисията на за реализиране на единодушие по едни или други въпроси от историята, които с общо единодушие бяхме набелязали за дискутиране.
Много скоро обаче техният звук освен се втвърди, само че по редица тематики докара и до фактическа неспособност за какъвто и да е диалог. Нашите съмнения, че това се дължи на чисто политически внушения върху работата им, се потвърдиха изрично от неочакваното им изказване, че тъй като страната им е пред избори, комисията би трябвало за известно време да прекъсне работата си. Това „ известно време “ продължи съвсем година, след което за нас все по-недвусмислено ставаше ясно, че на тяхната комисия е сложена задача по всевъзможен метод да се блокира намирането на каквито и да е взаимно допустими мнения и решения. Признавам, изначало допускахме, че сътрудниците не познават значими исторически извори, че част от тях нямат добра научна подготовка, тъй като и ние сме живели в промиваща съзнанието на хората тоталитарна страна, в която е имало заключени секретни фондове с книги и архиви, които не позволяваха елементарен достъп до цялостна информация, когато в редица случаи се постановяваше съвсем подмолно човек да доближи до научната истина по някои неуместни за системата въпроси. Постепенно обаче стигнахме до извода, че множеството от македонските сътрудници, най-малко интензивно участващите в нашите полемики, са добре осведомени във връзка с обстоятелства, извори, проучвания, тълкувания и така нататък на историята от страна и на българската, и на непознатата историография, само че, както съм казвал и различен път, четат тези извори и проучвания както дяволът чете Евангелието. И че за всяка имитация на историческата истина имат своя „ обосновка “. Пак ще кажа – минали сме през времето, в което явно те към момента живеят, знаем по какъв начин мъчно в редица случаи сме намирали способи въпреки всичко да кажем основните истини.
Абсурдното и изначало смешно, само че все по-досадно за нас да го откриваме, е това, че нашите сътрудници, принудени от явно политически аргументи и условия, правят същото, единствено че като в погрешно огледало, тъкмо противоположното - те поставят неимоверни старания да потвърждават не скривани истини, а недоказуеми от научна позиция политически неистини. А когато видяха, че дребните балкански хитрини, с които политиците им залъгват своето общество, не устоят пред доказателствата на сериозната просвета, започнаха един по-„ огромен “ опит да отстраняват доказателствената мощ на неоспоримите исторически обстоятелства – прегърнаха знамето на тъй наречените „ мултиперспективен “ взор към историята. И през вчерашния ден и оня ден, вместо да създадем следващ опит да стигнем до допустим предопределен за учебниците им текст за същността на Самуиловото царство, за Григор Пърличев и за Гоце Делчев, те ни сервираха един нереален и абсурден пояснителен текст за този „ мултиперспективен “ исторически метод, който, както отново няколко пъти съм казвал по медиите, може да се илюстрира с това по какъв начин двама балкански нашенци гледат един небостъргач и единият споделя – да, това е небостъргач, а другият му отвръща – не, това е дребна селска барака. Тоест – вие си казвайте, че Самуил е български цар, ние ще продължим да си учим децата, че е македонски и е заробил бугарите, гърците, албанците и другите в близост, а вие сте турци, татари, монголи, фашисти, окупатори и всичко най-страшно, което човек може да си показа, и по този начин историческата истина ще бъде предпазена.
Е да, само че по този начин историческата истина, откогато съществува историята като научна дисциплинираност, не се пази от субективна и случайна, а само от фактологическа, тоест – от справедлива позиция. Мислех да ви изтъквам някои от потресаващите със своята безсмислица избрания в този текст за мултиперспективността, в смисъл, че всеки академик, публицист, държавник и какъвто ще да е, може да твърди нещо, воден от своята позиция (подразбира се - без да има за това никакви доказателства), само че няма да го направя от почитание към нашите сътрудници и заради вярата, че все по някое време ще схванат, че ще оказват помощ на страната си единствено в случай че се придържат най-малко към някои фундаментални исторически истини.
Как в районен съд Македония показват Ботевото " На сбогуване " за свое
На корицата на бялата книга за езиковия спор е буквата Ъ, изгонена от македонстката писменост сподели пред бТВ проф. Кирил Топалов, член на б...
Българската част на комисията има единствено една цел – да се обяснява историческата истина и по този метод да се извършват отговорностите, поети от Договора. Няма друга страна и няма друго общество, което като българското да желае напредъка на Република Северна Македония, тъй като ние сме им не им единствено съседи, само че и кръвни родственици. През сърцата на една трета от българското население тече кръвта на тези българи, които са гинали за свободата на Македония по време и на Илинденското, и на Охридско-Дебърското, и на Кресненско-Разложкото и на редица други въстания, както и по фронтовете на двете Балкански и на Първата международна война, водени от българския народ все за освобождението на Македония. И ние, техните потомци, в никакъв случай няма да приемем, че нашите дядовци не са били българи, не са говорили български език и не са давали живота си с ясно народностно българско схващане.
Ще повторя за стотен път, че България признава на РСМ нещо, което други не биха им признали, а точно - държавна еднаквост от 1944 година, когато по този начин или другояче, вследствие на продължителна сръбска антибългарска „ македонистка “ политика, в следствие и на силово, с цената на стотици хиляди жертви, решение на Коминтерна, извършено от „ великия водач и преподавател “ на българския народ Георги Димитров, бе основана актуалната македонска страна.
Ще напомня на нашите сътрудници от комисията и че от гледната точка на своя „ мултиперспективен “ взор имат право да си назовават езика както си желаят, да не не помнят единствено, че освен българската, само че и международната филологическа просвета, както и всеки българин освен в РСМ и в България, само че и на всички места по света, знаят доста добре какъв е, в случай че и да е принудително наблъскан със сръбски и западноевропейски думи. Както е казано още от по-мъдри от нас, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Убеден съм, че няма българин, който да не желае положителното на братята и братовчедите ни в Повардарието и да не поддържа сполучливата им европейска вероятност. Но не би трябвало да не помнят, че обич и братска поддръжка се получават единствено с обич, не с ненавист.
Отново ще повторя, че България е дала и дава безчет доказателства за доброжелателност, за предпочитание за потребен политически разговор, само че е належащо да й се отвръща със същото, а не да се води гневна, злокобна антибългарска акция, да се заблуждава непрестанно македонското общество, че я Германия, я Португалия, я Америка, я Макрон или някой различен ще натисне България и ще я принуди към нелогични решения. Както видяхме, даже и всесилната госпожа Меркел предложи да се разберем ние между тях, тъй като това е въпрос от двустранен темперамент, а ние можем единствено да напомним, че не България, а РСМ е претендент за участие.
Сръбският президент вижда в България смешна дребна страна, блокираща РСМ
Сръбският президент Александър Вучич споделя, че има напън от Запада да се признае Косово и е смешно дребна страна като България да блок...
Ще напомня отново и нещо, което споделих преди време – някои бъркат Европейския съюз със Съветския подобен, който ни диктуваше освен какво да вършим, само че и по какъв начин да мислим. България е суверенна страна и никой не може да диктува решенията й, както явно на някои от недалновидно мислещите ни родственици отвъд границата доста им се желае.
Това сподели проф. Кирил Топалов, член на Смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, публицист, книжовен историк, държавник и посланик в собствен разбор, възложен за БГНЕС, който представяме без редакторска интервенция.
" Вашата страна заслужава неотложно да стартира договаряния “, съобщи френският президент Еманюел Макрон довечера пред премиера Зоран...
Промяната е все по-очевидна и все по-неконструктивна. Може и да сме се заблуждавали (добронамереният човек постоянно е податлив да допуска най-малко малко от същото качество и у съперника си), само че на първите ни срещи като че имахме усещане за известно предпочитание от страна на най-малко някои членове на комисията на за реализиране на единодушие по едни или други въпроси от историята, които с общо единодушие бяхме набелязали за дискутиране.
Много скоро обаче техният звук освен се втвърди, само че по редица тематики докара и до фактическа неспособност за какъвто и да е диалог. Нашите съмнения, че това се дължи на чисто политически внушения върху работата им, се потвърдиха изрично от неочакваното им изказване, че тъй като страната им е пред избори, комисията би трябвало за известно време да прекъсне работата си. Това „ известно време “ продължи съвсем година, след което за нас все по-недвусмислено ставаше ясно, че на тяхната комисия е сложена задача по всевъзможен метод да се блокира намирането на каквито и да е взаимно допустими мнения и решения. Признавам, изначало допускахме, че сътрудниците не познават значими исторически извори, че част от тях нямат добра научна подготовка, тъй като и ние сме живели в промиваща съзнанието на хората тоталитарна страна, в която е имало заключени секретни фондове с книги и архиви, които не позволяваха елементарен достъп до цялостна информация, когато в редица случаи се постановяваше съвсем подмолно човек да доближи до научната истина по някои неуместни за системата въпроси. Постепенно обаче стигнахме до извода, че множеството от македонските сътрудници, най-малко интензивно участващите в нашите полемики, са добре осведомени във връзка с обстоятелства, извори, проучвания, тълкувания и така нататък на историята от страна и на българската, и на непознатата историография, само че, както съм казвал и различен път, четат тези извори и проучвания както дяволът чете Евангелието. И че за всяка имитация на историческата истина имат своя „ обосновка “. Пак ще кажа – минали сме през времето, в което явно те към момента живеят, знаем по какъв начин мъчно в редица случаи сме намирали способи въпреки всичко да кажем основните истини.
Абсурдното и изначало смешно, само че все по-досадно за нас да го откриваме, е това, че нашите сътрудници, принудени от явно политически аргументи и условия, правят същото, единствено че като в погрешно огледало, тъкмо противоположното - те поставят неимоверни старания да потвърждават не скривани истини, а недоказуеми от научна позиция политически неистини. А когато видяха, че дребните балкански хитрини, с които политиците им залъгват своето общество, не устоят пред доказателствата на сериозната просвета, започнаха един по-„ огромен “ опит да отстраняват доказателствената мощ на неоспоримите исторически обстоятелства – прегърнаха знамето на тъй наречените „ мултиперспективен “ взор към историята. И през вчерашния ден и оня ден, вместо да създадем следващ опит да стигнем до допустим предопределен за учебниците им текст за същността на Самуиловото царство, за Григор Пърличев и за Гоце Делчев, те ни сервираха един нереален и абсурден пояснителен текст за този „ мултиперспективен “ исторически метод, който, както отново няколко пъти съм казвал по медиите, може да се илюстрира с това по какъв начин двама балкански нашенци гледат един небостъргач и единият споделя – да, това е небостъргач, а другият му отвръща – не, това е дребна селска барака. Тоест – вие си казвайте, че Самуил е български цар, ние ще продължим да си учим децата, че е македонски и е заробил бугарите, гърците, албанците и другите в близост, а вие сте турци, татари, монголи, фашисти, окупатори и всичко най-страшно, което човек може да си показа, и по този начин историческата истина ще бъде предпазена.
Е да, само че по този начин историческата истина, откогато съществува историята като научна дисциплинираност, не се пази от субективна и случайна, а само от фактологическа, тоест – от справедлива позиция. Мислех да ви изтъквам някои от потресаващите със своята безсмислица избрания в този текст за мултиперспективността, в смисъл, че всеки академик, публицист, държавник и какъвто ще да е, може да твърди нещо, воден от своята позиция (подразбира се - без да има за това никакви доказателства), само че няма да го направя от почитание към нашите сътрудници и заради вярата, че все по някое време ще схванат, че ще оказват помощ на страната си единствено в случай че се придържат най-малко към някои фундаментални исторически истини.
На корицата на бялата книга за езиковия спор е буквата Ъ, изгонена от македонстката писменост сподели пред бТВ проф. Кирил Топалов, член на б...
Българската част на комисията има единствено една цел – да се обяснява историческата истина и по този метод да се извършват отговорностите, поети от Договора. Няма друга страна и няма друго общество, което като българското да желае напредъка на Република Северна Македония, тъй като ние сме им не им единствено съседи, само че и кръвни родственици. През сърцата на една трета от българското население тече кръвта на тези българи, които са гинали за свободата на Македония по време и на Илинденското, и на Охридско-Дебърското, и на Кресненско-Разложкото и на редица други въстания, както и по фронтовете на двете Балкански и на Първата международна война, водени от българския народ все за освобождението на Македония. И ние, техните потомци, в никакъв случай няма да приемем, че нашите дядовци не са били българи, не са говорили български език и не са давали живота си с ясно народностно българско схващане.
Ще повторя за стотен път, че България признава на РСМ нещо, което други не биха им признали, а точно - държавна еднаквост от 1944 година, когато по този начин или другояче, вследствие на продължителна сръбска антибългарска „ македонистка “ политика, в следствие и на силово, с цената на стотици хиляди жертви, решение на Коминтерна, извършено от „ великия водач и преподавател “ на българския народ Георги Димитров, бе основана актуалната македонска страна.
Ще напомня на нашите сътрудници от комисията и че от гледната точка на своя „ мултиперспективен “ взор имат право да си назовават езика както си желаят, да не не помнят единствено, че освен българската, само че и международната филологическа просвета, както и всеки българин освен в РСМ и в България, само че и на всички места по света, знаят доста добре какъв е, в случай че и да е принудително наблъскан със сръбски и западноевропейски думи. Както е казано още от по-мъдри от нас, делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Убеден съм, че няма българин, който да не желае положителното на братята и братовчедите ни в Повардарието и да не поддържа сполучливата им европейска вероятност. Но не би трябвало да не помнят, че обич и братска поддръжка се получават единствено с обич, не с ненавист.
Отново ще повторя, че България е дала и дава безчет доказателства за доброжелателност, за предпочитание за потребен политически разговор, само че е належащо да й се отвръща със същото, а не да се води гневна, злокобна антибългарска акция, да се заблуждава непрестанно македонското общество, че я Германия, я Португалия, я Америка, я Макрон или някой различен ще натисне България и ще я принуди към нелогични решения. Както видяхме, даже и всесилната госпожа Меркел предложи да се разберем ние между тях, тъй като това е въпрос от двустранен темперамент, а ние можем единствено да напомним, че не България, а РСМ е претендент за участие.
Сръбският президент Александър Вучич споделя, че има напън от Запада да се признае Косово и е смешно дребна страна като България да блок...
Ще напомня отново и нещо, което споделих преди време – някои бъркат Европейския съюз със Съветския подобен, който ни диктуваше освен какво да вършим, само че и по какъв начин да мислим. България е суверенна страна и никой не може да диктува решенията й, както явно на някои от недалновидно мислещите ни родственици отвъд границата доста им се желае.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




