България е член на ЕС и олигарсите в България се

„ България е член на Европейски Съюз и олигарсите в България се пробваха да приспособяват своето държание към това участие, тъй като тази среда е извънредно печеливша. Като споделям олигархия, имам поради едрия бизнес, който обаче е наедрял, с помощта на това, че постоянно печели публични поръчки и паразитира върху страната.
Това точно се назовава олигархия, а не нещо нереално – такива като Пеевски, като Божков, като Домусчиеви, които непрекъснато през компаниите си печелят публични поръчки, разяснява проф. Димитър Вацов, мъдрец и културолог пред стратегия „ Христо Ботев “ на БНР.

Тоест избран кръг, който има достъп до обществени средства, било през европейски стратегии, било през бюджет. И никой от тях не желае да бъде на показ. По тази причина всички сериозни гласове, всички проверяващи публицисти у нас, по един или различен метод или биват отстранявани или биват маргинализирани. Защото в частните медии притежателите биват заплашвани, че няма да получат пари и ги е боязън, затова се освобождават от доста публицисти с сериозно мислене. “ – обобщава проф. Вацов.

„ Критичността значи да се подлагат на подозрение всички изказвания, които не са доказани. Критиката допуска всичко, което ни се сервира като информация, да бъде подлагано на деликатна инспекция, преди да го приемем на доверие. И за жалост тази функционалност все по-рядко се извършва от българските медии заради ред аргументи. Едната е неналичието на финансова автономност ", споделя още той.

" Критичността изчезна, тъй като България е дребен пазар, рекламодателите също са малко. Големите рекламодатели се насочиха към националните малките екрани и обществените мрежи, което оголва медиите като финансиране откъм пазар. Друг вид са проблемите с политическото преодоляване на общественото пространство с публичните медии. Като би трябвало да кажа, че Националното радио към момента поддържа своите оазиси на сдържаност. “, счита професорът.

„ Дезинформацията допуска същите неща като пропагандата, т.е. целеустремено подаване на лъжлива информация с търсене на някаква съответна цел. Само че, за разлика от класическата агитация от времето на Студената война, сегашната агитация не се организира от един единствен артист, държавни артисти или блокове. Сега всяка страна може да организира агитация, само че по-страшно – може да бъде провеждана от всяка една медия или бизнес кръг. И ние виждаме едно парцелиране на медийното поле, при което разнообразни артисти употребяват клишетата на популизма през днешния ден за разнообразни, най-често частни цели, показва той.

От една страна, това са разнообразни геополитически артисти, клишетата на популизма се употребяват и от Путин, и от Ердоган, и от Орбан, само че и от Тръмп. В същото време обаче не са единствено те. Защото, когато вършим проучвания на медийната среда в България, откриваме същите клишетата на националпопулизма – същото туптене по гърдите, какъв брой сме готини и по какъв начин би трябвало да сме суверенни, какъв брой Европа умира, какъв брой Западът е неприятен, а Русия се въздига. Когато проверим кои са носителите на този роман, се оказва, че тези разкази се организират в разнообразни медии, с разнообразни притежатели и те биват прилагани за дискредитиране на напълно съответни политически и стопански съперници. Тоест локалните олигарси употребяват разнообразни форми на дезинформация и на актуалния популизъм напълно за своите частни цели. “ – счита проф. Вацов.

„ В България ние нямаме тъкмо директна олигархична война сред разнообразни олигарси в медиите, а имаме едно характерно слепване на разнообразни олигархични ползи с ръководството. Конструкцията на войната сред медиите на Делян Пеевски и Иво Поркопиев беше основана от медиите на Делян Пеевски, по време и малко след летните митинги от 2013 година. Тя беше основана редом с проведените по този начин наречени " контрапротести " по това време. Тогава стартира и първият напън върху медиите. Даже освен върху тези, които бяха директна благосъстоятелност на Пеевски, а и върху тези, които стояха малко настрана – като „ Труд “, „ 24 часа “ и други сходни. Където полека-лека стартира напън за политическо преодоляване гласа на митинга с опълчване и основаване на контрареторики. Тогава, в този интервал, сякаш един кръг от медии останаха недосегаеми за натиска от тогавашното държавно управление и кръговете към Пеевски, декларира професорът.