„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
България е богата на мистерии и забавни обекти, които имат чудна история и още по-чудни митове и легенди към тях.
Едно такова място се намира напълно покрай град Банско - в село Добърско. Там има черква, която е от голямо историческо значение за българите, а в нея се крият някои забавни мистерии и изображения, която нямат напълно ясно пояснение и до през днешния ден.
История на село Добърско
Добърско е красиво българско село в Югозападна България, община Разлог. Предполага се, че по тези земи в миналото е живяло тракийското племе беси. В региона на селото са открити няколко дребни артефакта, които свидетелстват за това.
Различни архивни документи сочат, че остарялото име на селото е било Гнидобрадско. Селото е било известно още под името Недобърско.
През 1861 година в Недобърско е било намерено българско килийно учебно заведение, а няколко години по-късно, през 1870 година се вкарва и българската писменост. През 1876 година в селото е бил учреден революционен комитет, на който е бил отпред Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг.
Комитетът бързо е бил оголен и локалните дейци са задържани преди експлоадирането на Априлското въстание. След 1913 година с царски декрет по избор на локалните поданици, селото е прекръстено от Недобърско на Добърско, което се е запазило и до през днешния ден.
Легенда за село Добърско
Най-известната легенда за селото споделя, че едни от първите заселници по тези земи били самите ослепени бойци на цар Самуил, които точно в региона на селото намират лековита вода, която успокоява техните болки в очите им и поставят основите на фамозната Добърска школа за незрящи артисти.
Донякъде легендата се преплита с историята, защото по това време тъкмо през тези земи е минавал главният път, който е свързвал Рилския манастир с атонската Света гора, а и до през днешния ден под църквата в селото извира аязмо, което е същински феномен и тайнственост, тъй като то не трансформира равнището на водата си нито през зимата, нито през лятото.
Местните поданици споделят, че водата оказва помощ за проблеми свързани с очите и всеки, измил лицето си с нея, бива оздравял.
В исторически документ село Добърско се появява за първи път през 1378 година, когато е била издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.
Църквата „ Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “
Мястото, което несъмнено не трябва да пропускате да посетите в селото, е църквата „ Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “. Тя се намира в центъра на селото, против постройката на кметството. Тази черква е неповторима по рода си и е единствената в България отдадена на тези двама светци.
Предполага се, че църквата е издигната през 1614 година, само че и това може да не е напълно правилно, тъй като е открита огромна мраморна плоча, която е вградена пред олтара ѝ и свидетелства за това, че църквата е издигната през 1112 година.
Има голям брой теории, съгласно които тази плоча е пренесена от друго място. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, присъща точно за интервала на Първата българска страна. Тя е ситуирана на 160 квадратни метра, а в нея има повече от впечатляващи изображения.
Те са над 460 изображения, доста от които може да се каже, че не следват общоприетите правила напълно тъкмо. Да вземем да вземем за пример облиците на свети Димитър и свети Георги, които са изобразени в цялостен растеж, а не на кон, както по-често се рисуват.
Храмът се отличава още с това, че има иконостас, който е обособен от олтара със дувар, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цялостен растеж – това е рядко срещано събитие по нашите земи. Много експерти допускат, че навръх това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци.
Образите на дами светици, надвишава 30, което е в действителност изумително и се среща много рядко.
Христос в галактическа ракета?!
Най-интересното изображение си остава това, което всички назовават „ Христос в галактическа ракета “. Това е единственото сходно изображение на Иисус в българска черква и несъмнено повдига доста въпроси.
Разбира се, това може да е нещо напълно друго, само че видяно през призмата на актуалния човек, то в действителност ужасно доста прилича на галактическа ракета. Дали въпреки всичко не е някакво обръщение, закодирано под формата на църковно изображение? Какво тъкмо са желали да изобразят художниците, правейки този забавен стенна живопис или е чиста случайност, че наподобява на ракета? Може и в никакъв случай да не разберем, само че едно е несъмнено – тъкмо то е едно от нещата, които вършат църквата неповторима и неповторима.
Авторите на това изображение, а и на останалите са незнайни. Те на никое място не са оставили своите имена или даже букви, само че по техниките, които са употребявали несъмнено може да се направи изводът, че са били няколко на брой, а освен един.
Стенописите в църквата са доста добре непокътнати, макар че през ХІХ век храмът е бил трансфорат в хамам (баня). Една от аргументите за съхранението им е слабата осветеност на изображенията, която защищава самите цветове от избледняване, само че огромна роля тук играят и самите материали, с които са нарисувани.
Друга причина стенописите да са в това съвсем чудесно положение е, че целогодишно в църквата температурите са съвсем едни и същи, без внезапни съмнения в амплитудите.
Днес църквата е монумент на културата с голямо национално значение. Тя е и част от 100-те национални обекта на България и несъмнено има за какво. Въпреки че е дребна, тя в действителност крие в себе си неповторими изображения и история, които съвсем не се срещат по другите църкви.
Едно такова място се намира напълно покрай град Банско - в село Добърско. Там има черква, която е от голямо историческо значение за българите, а в нея се крият някои забавни мистерии и изображения, която нямат напълно ясно пояснение и до през днешния ден.
История на село Добърско
Добърско е красиво българско село в Югозападна България, община Разлог. Предполага се, че по тези земи в миналото е живяло тракийското племе беси. В региона на селото са открити няколко дребни артефакта, които свидетелстват за това.
Различни архивни документи сочат, че остарялото име на селото е било Гнидобрадско. Селото е било известно още под името Недобърско.
През 1861 година в Недобърско е било намерено българско килийно учебно заведение, а няколко години по-късно, през 1870 година се вкарва и българската писменост. През 1876 година в селото е бил учреден революционен комитет, на който е бил отпред Вельо Чергов, част от Четвърти революционен окръг.
Комитетът бързо е бил оголен и локалните дейци са задържани преди експлоадирането на Априлското въстание. След 1913 година с царски декрет по избор на локалните поданици, селото е прекръстено от Недобърско на Добърско, което се е запазило и до през днешния ден.
Легенда за село Добърско
Най-известната легенда за селото споделя, че едни от първите заселници по тези земи били самите ослепени бойци на цар Самуил, които точно в региона на селото намират лековита вода, която успокоява техните болки в очите им и поставят основите на фамозната Добърска школа за незрящи артисти.
Донякъде легендата се преплита с историята, защото по това време тъкмо през тези земи е минавал главният път, който е свързвал Рилския манастир с атонската Света гора, а и до през днешния ден под църквата в селото извира аязмо, което е същински феномен и тайнственост, тъй като то не трансформира равнището на водата си нито през зимата, нито през лятото.
Местните поданици споделят, че водата оказва помощ за проблеми свързани с очите и всеки, измил лицето си с нея, бива оздравял.
В исторически документ село Добърско се появява за първи път през 1378 година, когато е била издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.
Църквата „ Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “
Мястото, което несъмнено не трябва да пропускате да посетите в селото, е църквата „ Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат “. Тя се намира в центъра на селото, против постройката на кметството. Тази черква е неповторима по рода си и е единствената в България отдадена на тези двама светци.
Предполага се, че църквата е издигната през 1614 година, само че и това може да не е напълно правилно, тъй като е открита огромна мраморна плоча, която е вградена пред олтара ѝ и свидетелства за това, че църквата е издигната през 1112 година.
Има голям брой теории, съгласно които тази плоча е пренесена от друго място. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, присъща точно за интервала на Първата българска страна. Тя е ситуирана на 160 квадратни метра, а в нея има повече от впечатляващи изображения.
Те са над 460 изображения, доста от които може да се каже, че не следват общоприетите правила напълно тъкмо. Да вземем да вземем за пример облиците на свети Димитър и свети Георги, които са изобразени в цялостен растеж, а не на кон, както по-често се рисуват.
Храмът се отличава още с това, че има иконостас, който е обособен от олтара със дувар, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цялостен растеж – това е рядко срещано събитие по нашите земи. Много експерти допускат, че навръх това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци.
Образите на дами светици, надвишава 30, което е в действителност изумително и се среща много рядко.
Христос в галактическа ракета?!
Най-интересното изображение си остава това, което всички назовават „ Христос в галактическа ракета “. Това е единственото сходно изображение на Иисус в българска черква и несъмнено повдига доста въпроси.
Разбира се, това може да е нещо напълно друго, само че видяно през призмата на актуалния човек, то в действителност ужасно доста прилича на галактическа ракета. Дали въпреки всичко не е някакво обръщение, закодирано под формата на църковно изображение? Какво тъкмо са желали да изобразят художниците, правейки този забавен стенна живопис или е чиста случайност, че наподобява на ракета? Може и в никакъв случай да не разберем, само че едно е несъмнено – тъкмо то е едно от нещата, които вършат църквата неповторима и неповторима.
Авторите на това изображение, а и на останалите са незнайни. Те на никое място не са оставили своите имена или даже букви, само че по техниките, които са употребявали несъмнено може да се направи изводът, че са били няколко на брой, а освен един.
Стенописите в църквата са доста добре непокътнати, макар че през ХІХ век храмът е бил трансфорат в хамам (баня). Една от аргументите за съхранението им е слабата осветеност на изображенията, която защищава самите цветове от избледняване, само че огромна роля тук играят и самите материали, с които са нарисувани.
Друга причина стенописите да са в това съвсем чудесно положение е, че целогодишно в църквата температурите са съвсем едни и същи, без внезапни съмнения в амплитудите.
Днес църквата е монумент на културата с голямо национално значение. Тя е и част от 100-те национални обекта на България и несъмнено има за какво. Въпреки че е дребна, тя в действителност крие в себе си неповторими изображения и история, които съвсем не се срещат по другите църкви.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ