Със самолет до 7 града в България с билет от 20 лева. Това истина ли е?
България е била една от страните с най-развита мрежа за вътрешни въздушни известия. До 1990 година БГА " Балкан “ е поддържал постоянни целогодишни самолетни линии до Варна, Бургас, Силистра, Търговище, Русе, Горна Оряховица и Видин, видя Plovdiv24.bg .
През 80-те години на предишния век са били проведени и полети до Кърджали, които са се изпълнявали с вертолет " Ми-8 “. В разнообразни интервали от развиването на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас. За релативно дребната територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се е обяснявала с планинския релеф и неналичието по това време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни обичаи на страната.
Преди построяването на актуалните автомагистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със руските коли е отнемало най-малко 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едвам 211 км Видин с автомобил или трен се е пътувало към 5 часа. Затова самолетите са били доста мечтан превоз, изключително при служебни командировки, в които билетът се е заплащал от страната.
Ето е скица на вътрешните самолетни линии на БГА " Балкан “ през 80-те години на ХХ в.
Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. са били следните:
София – Варна (респективно Варна – София): 22 лева
София – Бургас: 20 лева
София – Силистра: 22 лева
София – Търговище: 16 лева
София – Русе: 16 лева
София – Горна Оряховица: 12 лева
София – Видин: 11 лева
За съпоставяне влаковият билет втора класа София – Варна постоянна цена е коствал 10.50 лева
На фона на днешните цени на самолетните билети посочените нагоре може да наподобяват ниски, само че не трябва да се не помни, че нормалната начална заплата на висшист се е движела сред 150 и 200 лева Т.е. в случай че тричленно семейство тръгне със аероплан за морето, това му е коствало към 120 лева за отиване и връщане, което е забележителна сума на фона на приходите.
Особено през лятото билети за Варна и Бургас са се намирали много мъчно. В докомпютърната епоха пазаруването на билет за самолета си е било цяло премеждие.
Мнозина си спомнят бюрото на БГА " Балкан “ за вътрешни линии на софийската улица " Софийска комуна “ 10. Днес улицата се споделя " Княз Александър “, а на мястото на билетните каси е ситуирана сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна заран са се извивали опашки. Вътре на обособени гишета са се продавали билетите за другите посоки, като на самото гише на лист хартиса били написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се е означавал и видът на самолета, с който ще се извършва полета.
Всеки пасажер се е записвал в специфична тетрадка под следващ номер и е получавл билет, написан на ръка от служителката. За експедитивност и облекчение постоянно те не са написвахли цялостните имена на градовете, а София е било " Сф “, Варна – " Вн “, Бургас – " Бс “, Видин – " Вд “ и така нататък За разлика от в този момент, изгубването или забравянето на хартиения билет е създавал огромни главоболия и без този документ просто не е можеше да се лети. Друга специфичност е, че нормално от София не е можело да се купи билет и за връщане със самолета.
В столичното бюро са имали някаква квота от билети в противоположната посока, само че тя се е изчерпвала доста бързо и постоянно се е налагало пристигналият в който и да е град със аероплан незабавно да отиде в локалното бюро на " Балкан “, с цел да търси билет за връщане. Затова с огромен възторг е било посрещнато въвеждането на по този начин наречената видеорезервационна система " Габриел “, нещо като прародител на сегашните цифрови системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или другояче цените са били твърди и не са се влияели нито от това какъв брой време преди полета е платен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен.
През лятото до Варна и Бургас е имало над 20 полета на ден, освен това с всички видове самолети, с които БГА " Балкан “ е разполагал. Естествено, желанието на хората е било да летят с по-големите и бързи машини като " Ту-154 “ и " Ту-134 “, само че при неналичието тук-там, никой не се е отказвал и от " Ан-24 “. По тези линии са летели също " Ил-18 “ и " Як-40 “. По-големи самолети ( " Ту-134 “ и " Ил-18 “) са изпълнявали вътрешни полети и до Търговище, до момента в който до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица са летели единствено станалите нарицателни " Ан “-чета.
Правилата са претендирали при вътрешен полет пасажерът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, избран за излитането. Минавало се е на гише, където се показва билетът и се приема багажът. Всеки е получавал и бордна карта, само че без съответно несъмнено място. Затова когато рейсът, закарал пасажерите от терминала до стълбичката на самолета, отворел порти, наставало съществено побутване кой ще влезе в салона по-напред, с цел да заеме мечтаната седалка.
По време на вътрешните полети са се предложили бонбони за смучене, мокри кърпички за разчистване на ръцете, кафе, чай и вода.
Продължителността на полетите е била почти следната:
София – Варна:
" Ту-154 “ – 35 минути
" Ту-134 “ – 40 минути
" Ил-18 “ – 50 минути
" Як-40 “ – 45 минути
" Ан-24 “ – 1 час и 15 минути
До Бургас времетраенето на полета със съответните видове самолети е било с към 5 мин. по-кратко.
От София до Видин " Ан-24 “ се е летяло 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути.
С изключение на Варна и Бургас, чиито летища са били свързани с центъра на града с постоянна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки са били планувани съгласно съответните полети.
До Видин целогодишно са се поддържали два полета на ден – заран и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което на практика са се обслужвали и Шумен и Разград – сред 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета. Днес летището в Русе не обслужва постоянни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище.
Поради непрекъснатите зимни мъгли над София и изключително в региона на летище Враждебна, честа картина е било закъснението и анулацията на полети поради неприятни метеорологични условия. Тогава в тесния салон на " Вътрешни линии “ е наставало същинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, тъй като доста от пасажерите са се опитвали да сменят анулирания полет с различен – до допустимо най-близкия до задачата им град.
През 80-те години на предишния век са били проведени и полети до Кърджали, които са се изпълнявали с вертолет " Ми-8 “. В разнообразни интервали от развиването на българската авиация са изпълнявани полети от София до Стара Загора, Пловдив и Плевен, както и от Горна Оряховица до Варна и Бургас. За релативно дребната територия на България гъстата вътрешна самолетна мрежа се е обяснявала с планинския релеф и неналичието по това време на скоростни автомобилни пътища, както и с дългите авиационни обичаи на страната.
Преди построяването на актуалните автомагистрали и първокласни пътища пътуването от София до Варна със руските коли е отнемало най-малко 8 – 10 часа. Дори до отдалечения на едвам 211 км Видин с автомобил или трен се е пътувало към 5 часа. Затова самолетите са били доста мечтан превоз, изключително при служебни командировки, в които билетът се е заплащал от страната.
Ето е скица на вътрешните самолетни линии на БГА " Балкан “ през 80-те години на ХХ в.
Цените на самолетните билети през 80-те години на ХХ в. са били следните:
София – Варна (респективно Варна – София): 22 лева
София – Бургас: 20 лева
София – Силистра: 22 лева
София – Търговище: 16 лева
София – Русе: 16 лева
София – Горна Оряховица: 12 лева
София – Видин: 11 лева
За съпоставяне влаковият билет втора класа София – Варна постоянна цена е коствал 10.50 лева
На фона на днешните цени на самолетните билети посочените нагоре може да наподобяват ниски, само че не трябва да се не помни, че нормалната начална заплата на висшист се е движела сред 150 и 200 лева Т.е. в случай че тричленно семейство тръгне със аероплан за морето, това му е коствало към 120 лева за отиване и връщане, което е забележителна сума на фона на приходите.
Особено през лятото билети за Варна и Бургас са се намирали много мъчно. В докомпютърната епоха пазаруването на билет за самолета си е било цяло премеждие.
Мнозина си спомнят бюрото на БГА " Балкан “ за вътрешни линии на софийската улица " Софийска комуна “ 10. Днес улицата се споделя " Княз Александър “, а на мястото на билетните каси е ситуирана сладкарница. Пред врата на бюрото от ранна заран са се извивали опашки. Вътре на обособени гишета са се продавали билетите за другите посоки, като на самото гише на лист хартиса били написани датите и часовете за полетите до съответния град за месец напред. Често се е означавал и видът на самолета, с който ще се извършва полета.
Всеки пасажер се е записвал в специфична тетрадка под следващ номер и е получавл билет, написан на ръка от служителката. За експедитивност и облекчение постоянно те не са написвахли цялостните имена на градовете, а София е било " Сф “, Варна – " Вн “, Бургас – " Бс “, Видин – " Вд “ и така нататък За разлика от в този момент, изгубването или забравянето на хартиения билет е създавал огромни главоболия и без този документ просто не е можеше да се лети. Друга специфичност е, че нормално от София не е можело да се купи билет и за връщане със самолета.
В столичното бюро са имали някаква квота от билети в противоположната посока, само че тя се е изчерпвала доста бързо и постоянно се е налагало пристигналият в който и да е град със аероплан незабавно да отиде в локалното бюро на " Балкан “, с цел да търси билет за връщане. Затова с огромен възторг е било посрещнато въвеждането на по този начин наречената видеорезервационна система " Габриел “, нещо като прародител на сегашните цифрови системи за резервация и продажба на самолетни билети. Така или другояче цените са били твърди и не са се влияели нито от това какъв брой време преди полета е платен билетът, нито от това дали е еднопосочен или двупосочен.
През лятото до Варна и Бургас е имало над 20 полета на ден, освен това с всички видове самолети, с които БГА " Балкан “ е разполагал. Естествено, желанието на хората е било да летят с по-големите и бързи машини като " Ту-154 “ и " Ту-134 “, само че при неналичието тук-там, никой не се е отказвал и от " Ан-24 “. По тези линии са летели също " Ил-18 “ и " Як-40 “. По-големи самолети ( " Ту-134 “ и " Ил-18 “) са изпълнявали вътрешни полети и до Търговище, до момента в който до Русе, Силистра, Видин и Горна Оряховица са летели единствено станалите нарицателни " Ан “-чета.
Правилата са претендирали при вътрешен полет пасажерът да е на летището най-късно 20 минути преди часа, избран за излитането. Минавало се е на гише, където се показва билетът и се приема багажът. Всеки е получавал и бордна карта, само че без съответно несъмнено място. Затова когато рейсът, закарал пасажерите от терминала до стълбичката на самолета, отворел порти, наставало съществено побутване кой ще влезе в салона по-напред, с цел да заеме мечтаната седалка.
По време на вътрешните полети са се предложили бонбони за смучене, мокри кърпички за разчистване на ръцете, кафе, чай и вода.
Продължителността на полетите е била почти следната:
София – Варна:
" Ту-154 “ – 35 минути
" Ту-134 “ – 40 минути
" Ил-18 “ – 50 минути
" Як-40 “ – 45 минути
" Ан-24 “ – 1 час и 15 минути
До Бургас времетраенето на полета със съответните видове самолети е било с към 5 мин. по-кратко.
От София до Видин " Ан-24 “ се е летяло 35 минути, до Русе – 50 минути, до Горна Оряховица – 40 минути, до Силистра – 1 час и 10 минути, до Търговище – 50 минути.
С изключение на Варна и Бургас, чиито летища са били свързани с центъра на града с постоянна автобусна линия, в останалите градове автобусните връзки са били планувани съгласно съответните полети.
До Видин целогодишно са се поддържали два полета на ден – заран и вечер; до Горна Оряховица – 3 полета, до Русе – три полета, до Търговище, което на практика са се обслужвали и Шумен и Разград – сред 3 полета през зимата и 5 – 6 през лятото, до Силистра – 2 полета. Днес летището в Русе не обслужва постоянни полети, както и летищата във Видин, Горна Ораховица, Силистра и Търговище.
Поради непрекъснатите зимни мъгли над София и изключително в региона на летище Враждебна, честа картина е било закъснението и анулацията на полети поради неприятни метеорологични условия. Тогава в тесния салон на " Вътрешни линии “ е наставало същинско стълпотворение. Както и пред касата за билети, тъй като доста от пасажерите са се опитвали да сменят анулирания полет с различен – до допустимо най-близкия до задачата им град.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ