България днес Зловеща кукла без очи ме гледа през счупения прозорец

България днес Зловеща кукла без очи ме гледа през счупения прозорец на рухнала къща. Наоколо няма никой и се чува единствено вятърът в короните на дърветата. Призрачно и плашещо е. В Чернобил съм...

Аварията в централата се случва тъкмо 16 дни след раждането ми! Нищо не помня, само че още в съзнанието ми са уплашените погледи на по-възрастните от мен, които претърпяват нещастието. Десетки изчетени книги и още толкоз изгледани филми по тематиката не ми бяха задоволителни. Имах потребност да видя с очите си най-голямата покруса в историята на човечеството, с цел да тегля чертата сред легендите и страшната реалност.

И по този начин се озовах в Чернобил!

В три следващи материала ще ви опиша за едно от най-екстремните прекарвания в актуалния свят, а поуките и усещанията оставям на вас, написа Иво Ангелов за " България Днес ". Купих си самолетен билет до Киев, резервирах си хотел в украинската столица и потеглих единствено с една раница на гърба. На Христовата възраст от 33 години поех към най-мрачната част на света, без да знам дали най-после ще бъда разпнат. В багажа си имах два чифта обувки, тъй като знаех, че единият от тях в никакъв случай няма да се върне назад в България.

За пътуването до Украйна не ви е нужна виза (трябва да имате аления чуждестранен паспорт), само че приключението до Чернобил е належащо да организирате няколко месеца по-рано. След излизането на екран на кино лентата на HBO за промишлената повреда ползата към Припят и покрайнините му е голям. В Киев към този момент има няколко лицензирани организации, които провеждат екскурзии, тъй че имате избор.

Насочих се към най-популярната, с която си комуникирахме през обществените мрежи. Изискват данните от задграничния паспорт и да предплатите капаро. Цената за еднодневен тур до Чернобил и покрайнините е 98 $ (около 175 лева). За украински жители цената е на половина, само че няма за какво да им се сърдите, това е международна процедура. В Петра входът е 100 $ за чужденци и в пъти по-евтин за жители на Йордания.

Но да се върнем в Украйна... С карта плащате капаро, което нормално е към една четвърт от цялата сума, а остатъкът се дава на място преди потегляне. Може също по този начин да платите с украински гривни. И на няколко пъти припомнят - неразрешено е в рисковата зона да сте по къси гащи и тениски, както и с отворени обувки.

" Хм, от България сте. Миналата седмица имахме трима души от вашата страна, споделят, че има огромен интерес към Украйна ", споделя чиновник на организацията, до момента в който обработва документите на мен и приятелката ми Гергана. И прибавя, че до момента хора от 47 страни от целия свят публично са посетили едно от най-мрачните места на планетата ни.

Точно в 8 ч. сутринта група от 16 души се качваме в съвременен микробус - има хора от Австралия, Англия, Украйна и шестима индийци. Шофьорът Генадий е безмълвен, само че след това става по-приказлив и деен в фотосите, тъй като се оказва, че и той за първи път посещава Чернобил.

След Киев за малко време се движим по автомагистрала, а по-късно се друскаме по междуградски път със солидно количество дупки. Колкото повече приближаваме нуклеарната централа, толкоз повече понижава автомобилният трафик. Докато в един миг изчезва изцяло.

За радиацията споделят, че не може да се види и няма усет и аромат. Но я усещаш посредством учестеното пердашене на сърцето си и това очакване на непознатото. И до момента в който съм потопен в мисли, микробусът стопира - време е за първата инспекция.

Гранично-контролно пропускателен пункт " Дитятки " е при започване на 30-километровата обезопасена зона. Въоръжени с автомати бойци прецизно наблюдават за реда, а две бариери и предпазни уреди стопират даже мисълта, че можеш да минеш тайно.

Тук се срещаме и с Оксана - синеока брюнетка, която е нашият гид в рисковото странствуване. Усмивката й успокоява, а понякога разсича тягостната конюнктура с смешки. На всеки раздава електронен билет и магнитно устройство, което от самото начало стои на гърдите и регистрира количеството призната радиация.

Войниците концентрирано ревизират документите ни. Сверяват лицата ни и фотосите в паспортите. И дават зелена светлина - радиоактивното пътешестване може да стартира.

Вълнението е огромно - индийците са обезпокоени, британецът не стопира да приказва, а аз не мога да отлепя взор от прозореца. А на открито няма нищо - пусти пътища, голи поляни, призрачна конюнктура...

И тъкмо в този миг пред нас се появява Чернобил. Градът, не централата. По време на повредата в него живеят към 14 000 души, само че към този момент е съвсем зарязан. Казвам " съвсем ", тъй като в този момент там има към 500 души, които работят и живеят.

" Всеки от тях може да остане тук 15 следващи дни и по-късно за половин месец би трябвало да отпътува към по-далечно място, където няма радиация. След това още веднъж може да се върне, като би трябвало да съблюдава тази цикличност ", коментира Оксана, до момента в който се движим из Чернобил. Единствените признаци на живот идват от бездомните кучета. Ако сте гледали сериала на HBO, те бяха обект на разпродажба след повредата - групи с оръжия ги убиваха, само че мнозина животинки се избавят и поколенията им не престават да живеят по тези рискови места. В никакъв случай в никакъв случай нищо не пипайте!

Тези думи стават като татуировка на ушите ти. Постоянно ги чуваш и се трансформират в мантра. Всяко живо създание и всеки предмет носи радиация. И досегът с него може да е съдбовен. Предупреждават ни, че не би трябвало да ядем шипките и гъбите, които порастват на всички места. " Кога пък ще ми пристигна мислено да хапвам гъби в Чернобил?! ", си споделям самичък на себе си. И даже не слушам шегите, че гъбите наподобяват като че ли всеки миг ще тръгнат на четири крайници.

Заради неналичието на деен живот природата си е взела своето! Дървета и шубраци настъпват към пътища и тротоари и последователно ги скриват от човешкото око. От време на време се мярка някой инцидентен човек, който даже не ни поглежда.

Посещаваме локалната черква, в която... няма радиация. Точно по този начин, по необяснима причина светата обител и дворът й са били пощадени от тихия палач и локалните духовници даже си отглеждат грозде. По техни думи изцяло безвредно за консумация. И като заговорихме за похапване, в Чернобил си имат хранителен магазин. Със колбаси, млечни артикули, както и одеколон и облекла. На входа са щайгите с краставици и домати. Тук локалните си пазарят и не се плашат от радиация.

Поглеждам уреда на гърдите си. Още е на стойност 0. Дотук добре! Чернобил ме впечатлява със своята недействителност, само че ни най-малка визия си нямам какво ми следва.

Пищенето на дозиметрите може да те побърка. Дразнещият тон бързо се ускорява, когато се доближим до така наречен hot spots (горещи точки) - там радиацията е в пъти по-голяма и даже не трябва да бъдат доближавани.

Отпътуваме от град Чернобил и навлизаме в още по-опасната 10-километрова зона, която военните са отделили и още веднъж има граничен пункт, в който ревизират документите ни. Тук стартират една след друга да се разкриват тайните на социализма, чиито злокобни знаци през днешния ден са изоставени здания, разпилени по земята детски играчки и буйна растителност.

Но преди да стигнем злополучния IV реактор, имаме още две спирки.

Първо се насочваме към радиолокационна станция " Дъга ". Съоръжението с приблизителна височина 150 метра и дължина 800 метра е част от противоракетната защита на Съюз на съветските социалистически републики със задача да засича изстрелване на противников балистични ракети в първите 2-3 минути след изстрелването. Около нея е построено населено място, в което са живеели висшите военни и техните фамилии. Жените и децата са били в настрана градче, като не са имали право да приближават радара, който поради присъщия тон, който излъчва при работа, получава прозвището " Руски кълвач ".

Тясно пътче от подредени плочи води към военната база, за която преди 1989 година се е казвало, че е... детски лагер. Мъртви дървета са изпопадали, други злокобно скърцат и са подготвени всеки миг да рухнат. Някои от тях са препречили пътя и се постанова микробусът ни да ги заобикаля през тревата. Дозиметрите напряко полудяват! 

Тръпки те полазват, когато се разхождаш сред изоставените блокове. На своя отговорност влизам в полуразрушено учебно заведение. " Радиация вътре няма, само че може да падне ", споделя ми лидерката Оксана и ми се усмихва. Малки горски пътеки криволичат сред детски градини, площадки за игра... Усмихнати дечица ме гледат от рисунка върху стена, до момента в който ръждясало самолетче ми се изпречва на пътя и се постанова да го прескоча. Влизам и в постройка, където са се обучавали водачи. Стъкла се трошат на още по-ситно под обувките ми, а ръждясали знаци висят по грозните стени.

И най-сетне я доближаваме! " Дъга "! Величествена и голяма е. Навсякъде към нея е разсипан пясък. Украинската ни гидка още веднъж залага на възприятието за комизъм: " Не е изработен плаж, пясъкът лимитира радиацията ". Оставаме единствено няколко минути и с бърза крачка се насочваме към изхода на тайния боен обект.

Ако някой ден се осмелите да посетите Чернобил, се пригответе за бързо вървене. Никъде няма да се застоите дълго. Според заплахата на мястото престоявате от 2 до 10 минути.

Точно преди да достигнем избухналия реактор, вършим лека отбивка. Село Копачи е съвсем изцяло заровено, а единственият симптом, че тук в миналото е имало живот, е детската градина. В този миг очите ми мъчно понасят гледката. Колкото и да си непукист, инстинктивно извръщаш взор. Буца засяда в гърлото ми, когато виждам изоставените играчки и отворените тетрадки, в които детска ръчичка е изписвала букви. А в един неочакван миг дете и тетрадка са били откъснати един от различен поради изненадващата евакуация. И в никакъв случай повече не се събират дружно. Шкафовете са обърнати, бедност е превзела това място, в което преди 33 години е кипял живот.

На входа на детската градина образно ни показват какъв брой рисково е това място. Когато дозиметрите се приближават до земята, регистрират 40 микросиверта на час. За информация, през елементарен ден в София цената е 0,12. Разликата е 333 пъти. 

След няколко завоя по пустия основен път пред групата ни се появява IV реактор. Той е опакован в новия си съвременен саркофаг, който е плануван да издържи в идващите 100 години. Под него е остарелият бетонен ковчег, за който се смята, че към този момент не е благонадежден. Изненадващо тук животът процъфтява. По тротоарите вървят хора, служащ подкастря шубраци, а рейсове ни срещат по кръстовищата.

На не повече от 50 метра от саркофага е построен мемориалният монумент, при който оставаме тъкмо две минути. Чудиш се какво правиш тук, не е ли рисково... И в идващия миг виждаш служащи с необятни усмивки, които умерено обикалят, крачката им не е припряна и се насочват към работните си места. Някъде в далечината се виждат незавършените пети и шести реактор. Край тях като нарисувани с молив в небето злокобно стърчат кранове. На 25 април 1986 година кранистите за последно работят с тях и в никакъв случай повече не се връщат. Те са зарязани в нищото и поради големите стойности на радиация в металните структури не е планувано да бъдат местени.

Става време за обяд. Насочваме се към столовата на Чернобил. Тук е и първият скенер, през който прекосяваме, с цел да проверим дали сме приели рисково количество радиация. Устройството изследва цялото ни тяло, само че подчертава най-много върху ръцете, краката и косата. След няколкосекундно мъртвило светва зелената лампа и мога да продължа. Храната е простовата, само че вкусна (виж менюто в карето). Първо, второ и трето костват 10 $, които се заплащат при записването в Киев. Гледам лицата на хората - никой не наподобява обезпокоен, хапват си умерено и се смеят на глас.

И аз се усмихвам, тъй като знам, че следва най-интересната част от приключението - призрачният Припят.

В идващия брой четете последната част от пътуването ми до Чернобил - за какво увеселителният парк и стадионът в Припят в никакъв случай не посрещат хора и какви стойности доближава радиацията в най-пострадалия след повредата град.

Менюто в столовата

Салата от свежи домати и краставици

Салата от алена ряпа с грах

Селска чорба със сметана

Гулаш от говеждо месо

Ечемичена каша

Компот от грозде

Ряженка (напитка от ферментирало мляко, по-кисела от айрана, доста известна в Русия, Украйна, Беларус и Полша)

Украински кифлички

Пшеничен самун

Житен самун

Чай със захар

Свежа слива (т.е. не сушена)