Да се признае ли погромът на бежанците от Тракия през 1913 г. за геноцид?
България да сложи пред Турция по време на българското председателство въпроса за признание на осъществения от Османската империя геноцид над тракийските бежанци през 1913 година - това желаеха от управлението на Съюза на тракийските сдружения по време на възпоменателния събор в Маджарово. В памет на кървавите събития преди 104 години потомци на тракийските българи минаха по пътя на дедите си през Беломорска Тракия.
Сражението при Фере станало на 23 септември, а убийствата в долината Армаган - на 25 същия месец. Така е записал Любомир Милетич в книгата си за разорението на тракийските българи. Разказите в нея са на непосредствени очевидци и участници в кървавите събития от 1913 година Край остарялата църквата измежду крепостните стени на Фере потомците на тракийските бежанци отдават респект на дедите си. Тук живи са били изгорени няколко десетки българи.
Разорението на тракийските българи: Архивът
По случай 100 години от бежанската вълна от Одринска Тракия и Беломорието, в серия от 12 репортажа Българската национална телевизия ви напомни събити...
В костницата в Маджарово са костите, събрани по родните места на прогонените българи.
Красимир Премянов, ръководител на Съюза на тракийските сдружения в България: Нека белите петна в учебниците бъдат попълнени с нашия нестихващ спомен.
Днес интернационалното право ни дава цялостно съображение със своята формула „ Що е то геноцид “ да обявим, че през 1913 година е осъществен геноцид над тракийските българи, за което рано или късно нашата обединена позиция ще докара до отговорността и задължението на българския парламент, на българските управляващи да изискат опрощение на турските управляващи за позволения геноцид.
Според Съюза на тракийските сдружения въпросът би трябвало да бъде подложен по време на българското председателство. Неговата заостреност се ускорява, съгласно историци от Тракийския теоретичен институт от подтекста на връзките с Турция: на фона на вълната от неосманизъм и ислямизъм, изключително след референдума за конституционни промени.
проф. Васил Проданов, ръководител на Тракийския теоретичен институт: Ако се приказва за арменски геноцид, в случай че в доста европейски страни наказателната система те преследва, в случай че отричаш холокоста, то е срамно и ние, пък и в Европейски Съюз да се мълчи за първия геноцид през 20 в.
Според Карнегиевата анкета към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната проверяваща комисия стартира работа незабавно след края на Междусъюзническата война и събира свидетелства от очевидци на събитията в опустошените региони.
Сражението при Фере станало на 23 септември, а убийствата в долината Армаган - на 25 същия месец. Така е записал Любомир Милетич в книгата си за разорението на тракийските българи. Разказите в нея са на непосредствени очевидци и участници в кървавите събития от 1913 година Край остарялата църквата измежду крепостните стени на Фере потомците на тракийските бежанци отдават респект на дедите си. Тук живи са били изгорени няколко десетки българи.
Разорението на тракийските българи: Архивът По случай 100 години от бежанската вълна от Одринска Тракия и Беломорието, в серия от 12 репортажа Българската национална телевизия ви напомни събити...
В костницата в Маджарово са костите, събрани по родните места на прогонените българи.
Красимир Премянов, ръководител на Съюза на тракийските сдружения в България: Нека белите петна в учебниците бъдат попълнени с нашия нестихващ спомен.
Днес интернационалното право ни дава цялостно съображение със своята формула „ Що е то геноцид “ да обявим, че през 1913 година е осъществен геноцид над тракийските българи, за което рано или късно нашата обединена позиция ще докара до отговорността и задължението на българския парламент, на българските управляващи да изискат опрощение на турските управляващи за позволения геноцид.
Според Съюза на тракийските сдружения въпросът би трябвало да бъде подложен по време на българското председателство. Неговата заостреност се ускорява, съгласно историци от Тракийския теоретичен институт от подтекста на връзките с Турция: на фона на вълната от неосманизъм и ислямизъм, изключително след референдума за конституционни промени.
проф. Васил Проданов, ръководител на Тракийския теоретичен институт: Ако се приказва за арменски геноцид, в случай че в доста европейски страни наказателната система те преследва, в случай че отричаш холокоста, то е срамно и ние, пък и в Европейски Съюз да се мълчи за първия геноцид през 20 в.
Според Карнегиевата анкета към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната проверяваща комисия стартира работа незабавно след края на Междусъюзническата война и събира свидетелства от очевидци на събитията в опустошените региони.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ