България е получила близо 32 млрд. лв. от европейските фондове
България е получила близо 32 милиарда лева. от европейските фондове. Най-много от тях са изхарчени в София – 6,2 милиарда лева, като най-големите суми са изплатени по планове, свързани с уголемение на метрото в столицата. Следват област Пловдив с 1,6 милиарда лева, където най-скъпите планове са за водите, водоснабдителната и канализационната мрежа, и област Бургас – обходния път на гр. Бургас и рационализация на публичния превоз. Това се споделя в седмичния бюлетин на икономистите от ИПИ.
Прегледът на базите данни в Информационните системи за ръководство и наблюдаване на средствата от Европейски Съюз в България (ИСУН и ИСУН 2020) разрешава и следене на изплатените средства по общини.
Като цяло по-големият размер на изхарчените в даден район еврофондове отразява най-много съществуването на значими планове в инфраструктурата – столичното метро, пътища и автомагистрали, водни цикли и така нататък, които по своята същина изискват повече средства.
Спрямо популацията усвоените евросредства средно за страната са близо 5 хиляди лв. на човек.
До края на 2024 лева. всяка община в страната е усвоила най-малко 500 лева европейски средства на човек, а първенците – над 10 пъти повече. Най-много са изплатените средства в общините Малко Търново, Бяла (област Варна) и Свиленград – по над 7 хиляди лв. на човек от популацията, а в Макреш, Костинброд, Хисаря, Белене и Белоградчик изплатените средства по оперативните стратегии са над 6 хиляди лв. на човек. Малко след тях в класацията са и първите общини с регионални градове – Габрово и Враца.
Под хиляда лв. приблизително на човек пък са изплатени в 14 общини – Вълчедръм, Хитрино, Якоруда, Бобошево, Каолиново, Дулово, Ракитово, Ихтиман, Долна Митрополия, Левски, Своге, Гърмен, Царево и Камено.
Особено в дребните общини със относително стеснен административен потенциал усвояването е по-трудно. Нещо повече – то постоянно отмества фокуса на администрацията от възстановяване на бизнес средата и привличане на вложения, които дълготрайно да покачат локалния стандарт на живот, към възстановяване на градската среда с не всеки път ясна изгода, като да вземем за пример създаване на игрища, градинки и превоз при неразбираема вероятност за дълготрайна резистентност и обезпечено финансиране на поддръжката. Това още един път демонстрира потребността от фискална децентрализация, която да усили потенциала на всяка община да събира повече лични доходи, с които да взема решение локални проблеми по преценка и след решение на локалната общественост.
