Българите виждат вина в институциите за водната криза, показва проучване
Българите виждат сериозна виновност в институциите за водната рецесия. На този декор обществото възприема настояването за избор на съмнение по тематиките като водоснабдяване, качество на въздуха и така нататък като заслужено, сочат данните от социологическо изследване на " Галъп интернешънъл ".
То е извършено в интервала 9 - 17 януари измежду 835 души, интервюирани " лице в лице ", с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. То е част от ежемесечна самостоятелна изследователска стратегия, представителна за пълнолетното население на страната, която стои в основата на Политическия и стопански показател на " Галъп интернешънъл ".
На база данните социолозите вършат извода, че предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума за предварителни избори, надвива неохотата.
Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник, считат българите. Помолени да избират единствено една сред варианти (които могат и дружно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията " Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата ". 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността " Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите ".
15% избират опцията " Не съм задоволително осведомен с този въпрос ", а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида " природата е отговорна ".
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
Българска социалистическа партия внесе вота на съмнение към държавното управление поради водната рецесия и мръсния въздух на 20 януари. Очаква се дебатите да бъдат до края на седмицата, а гласуването - другата. Това е четвъртият избор на съмнение към кабинета " Борисов 3 ", като нито един не съумя.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
За съпоставяне, след " Апартаментгейт " напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха.
От изследването излиза наяве също, че две трети по-скоро избират по принцип сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични, напомнят от " Галъп ".
То е извършено в интервала 9 - 17 януари измежду 835 души, интервюирани " лице в лице ", с двустепенна, гнездова извадка, на инцидентен принцип. То е част от ежемесечна самостоятелна изследователска стратегия, представителна за пълнолетното население на страната, която стои в основата на Политическия и стопански показател на " Галъп интернешънъл ".
На база данните социолозите вършат извода, че предпочитание за промяна на държавното управление доминира, въпреки и не с доста, само че когато стане дума за предварителни избори, надвива неохотата.
Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са отговорни за спешната обстановка в Перник, считат българите. Помолени да избират единствено една сред варианти (които могат и дружно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията " Водната рецесия е следствие от промени в природата и климата ". 69% обаче се дефинират по-близо до разновидността " Водната рецесия е следствие от активността на хората и институциите ".
15% избират опцията " Не съм задоволително осведомен с този въпрос ", а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на другите партии съвсем няма разлика в отговорите. Само при последователите на ръководещите са малко по-високи дяловете на отговори от вида " природата е отговорна ".
При тази обстановка 47% намират настояването на избор на съмнение по такива тематики за заслужено, а 27% са на противоположното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които внезапно контрастират на общия декор, са последователите на ръководещите партии.
Българска социалистическа партия внесе вота на съмнение към държавното управление поради водната рецесия и мръсния въздух на 20 януари. Очаква се дебатите да бъдат до края на седмицата, а гласуването - другата. Това е четвъртият избор на съмнение към кабинета " Борисов 3 ", като нито един не съумя.
В средата на януари 41% желаят оставка и промяна на държавното управление, а 34% - не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е съответно за предварителни парламентарни избори, 35% желаят, само че 40% не желаят. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат по този начин от месеци.
За съпоставяне, след " Апартаментгейт " напролет дяловете на искащи оставка бяха сходни на сегашните – 42%, които желаят, и 33%, които не желаят. Предсрочни избори пък тогава желаеха 40%, против 38%, които не желаеха.
От изследването излиза наяве също, че две трети по-скоро избират по принцип сдруженията за така наречен комунални услуги да са държавни, 14% считат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, само че и там доминират тези, които избират обществена благосъстоятелност.
Същият въпрос беше заложен и през март 2018 година към сагата с ЧЕЗ. Данните бяха съвсем идентични, напомнят от " Галъп ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ