Позорът ни днес е сравним с падането на Търново! Как се срутихме до това дъно?
Българите в оня съдбоносен и драматичен миг са били един до друг и са дали живота си за страната, въпреки и разпокъсана поради ламтежа за власт и крамолите на тогавашния царски хайлайф.
И, в този момент е същото. Меси, т.е. Борисов, като последният страхливец бяга от отговорността да сформира екип и да отбрани разпадащата се поради самия него цитадела България. И по най-циничен метод хвърля на амбразурата прочут доктор. Той да обира хорските одумки и да носи отговорността за несъстоялия се кабинет.
Охранените боляри-политици се ослушват на собствен ред и чакат да коледната почивка, с цел да се изнесат в Дубай, по острови и в именията си в Гърция, Италия и другаде.
Неслучайно започнах със отбраната на Търново и избягалия български цар. Днес по чудноват метод историята се повтаря, само че към този момент като гротеска, въпреки и с доста евентуални трагични последици.
Ще напомня, че през 1396 година се води великата борба при Никопол. Две години преди този момент папа Бонифаций IX приканва европейските царства да тръгнат в кръстоносен поход за спасяването на християните от османските нашественици. Средновековните НАТО и Европейски Съюз, в случай че позволите едно такова съпоставяне, събират рицари и войски от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България, Тевтонския медал и ордена на рицарите на Св. Йоан, които потеглят да защитят Второто българско царство и оттова и Константинопол. Битката при Никопол се организира на 25 септември 1396 година, а европейските войски се предвождат от тиня Сигизмунд Люксембургски. И да, тези войски нанасят тежък удар на османския съперник, само че когато вечерта упорстват да влязат в крепостта, с цел да починат и да се приготвят за решителна борба на другия ден – управата на града отхвърля да ги пусне, с цел да не ядоса вероятно Баязид, който може да се окаже победител. Точно от това се възползва османският лидер, който в оня миг получава мощно подкрепление от конници на васални балкански страни и заповядва всички рицари да бъдат избити без да се взимат пленници. Десетки хияди поставят кости там...
Тази позиция на българските управници ни коства петстотин години болежка и позор.
Днес български политици се държат по същия изменнически метод, подготвени да се откажат от европейските съдружници, с цел да не разсърдят не тъкмо султана, само че неговия еквивалент в Кремъл.
България и българите обаче следят това покорно, като че ли не осъзнават, че сме оставени на ориста – пък каквото стане. Дори си нямаме патриарх като Евтимий, който да събере хората и да ги поведе.
Патетично ли ви звучи? Може, само че е правилно. През цялата си история страдаме от неприятни управници. Затова превъзнасяме и до през днешния ден няколкото стойностни, които са създали каквото би трябвало за страната и популацията. Жалко, че употребяваме имената им единствено по празници и на маса, с цел да се изрепчим какъв брой сме велики.
След следващото цинично подиграване с българската орис от Борисов и ГЕРБ чухме следващата политическа тирада на основния прокурор Гешев (излъчена цялата по БНР), който в положение, наподобяващо личностно разстройство, цитира Апостола като мотив за някакви негови тези. Гешев и Левски! Това в действителност е прекомерно даже за хора с стоманени нерви.
Ако Борисов го бе предложил за министър председател с наслада щеше да приеме… Защото е уверен, че става и че народът ще мълчи.
Не сме научили уроците на историята. Усвоили сме само способи за оцеляване, като снишаване, изменничество, слугинаж и прочие Предимно по единично. Не ни дреме за Търново, Никопол и България. Готови сме да затворим вратите пред рицарите и цивилизацията и да пълзим пред сатрапите. Свободата по този начин и не завладя сърцата ни.
Затова властниците ни прелъстяват и изоставят, колкото пъти им скимне. Ние сме техните евтини проститутки и те се държат с нас, като с такива.
Изправени сме пред съдбовни решения.
Огнян Стефанов
И, в този момент е същото. Меси, т.е. Борисов, като последният страхливец бяга от отговорността да сформира екип и да отбрани разпадащата се поради самия него цитадела България. И по най-циничен метод хвърля на амбразурата прочут доктор. Той да обира хорските одумки и да носи отговорността за несъстоялия се кабинет.
Охранените боляри-политици се ослушват на собствен ред и чакат да коледната почивка, с цел да се изнесат в Дубай, по острови и в именията си в Гърция, Италия и другаде.
Неслучайно започнах със отбраната на Търново и избягалия български цар. Днес по чудноват метод историята се повтаря, само че към този момент като гротеска, въпреки и с доста евентуални трагични последици.
Ще напомня, че през 1396 година се води великата борба при Никопол. Две години преди този момент папа Бонифаций IX приканва европейските царства да тръгнат в кръстоносен поход за спасяването на християните от османските нашественици. Средновековните НАТО и Европейски Съюз, в случай че позволите едно такова съпоставяне, събират рицари и войски от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България, Тевтонския медал и ордена на рицарите на Св. Йоан, които потеглят да защитят Второто българско царство и оттова и Константинопол. Битката при Никопол се организира на 25 септември 1396 година, а европейските войски се предвождат от тиня Сигизмунд Люксембургски. И да, тези войски нанасят тежък удар на османския съперник, само че когато вечерта упорстват да влязат в крепостта, с цел да починат и да се приготвят за решителна борба на другия ден – управата на града отхвърля да ги пусне, с цел да не ядоса вероятно Баязид, който може да се окаже победител. Точно от това се възползва османският лидер, който в оня миг получава мощно подкрепление от конници на васални балкански страни и заповядва всички рицари да бъдат избити без да се взимат пленници. Десетки хияди поставят кости там...
Тази позиция на българските управници ни коства петстотин години болежка и позор.
Днес български политици се държат по същия изменнически метод, подготвени да се откажат от европейските съдружници, с цел да не разсърдят не тъкмо султана, само че неговия еквивалент в Кремъл.
България и българите обаче следят това покорно, като че ли не осъзнават, че сме оставени на ориста – пък каквото стане. Дори си нямаме патриарх като Евтимий, който да събере хората и да ги поведе.
Патетично ли ви звучи? Може, само че е правилно. През цялата си история страдаме от неприятни управници. Затова превъзнасяме и до през днешния ден няколкото стойностни, които са създали каквото би трябвало за страната и популацията. Жалко, че употребяваме имената им единствено по празници и на маса, с цел да се изрепчим какъв брой сме велики.
След следващото цинично подиграване с българската орис от Борисов и ГЕРБ чухме следващата политическа тирада на основния прокурор Гешев (излъчена цялата по БНР), който в положение, наподобяващо личностно разстройство, цитира Апостола като мотив за някакви негови тези. Гешев и Левски! Това в действителност е прекомерно даже за хора с стоманени нерви.
Ако Борисов го бе предложил за министър председател с наслада щеше да приеме… Защото е уверен, че става и че народът ще мълчи.
Не сме научили уроците на историята. Усвоили сме само способи за оцеляване, като снишаване, изменничество, слугинаж и прочие Предимно по единично. Не ни дреме за Търново, Никопол и България. Готови сме да затворим вратите пред рицарите и цивилизацията и да пълзим пред сатрапите. Свободата по този начин и не завладя сърцата ни.
Затова властниците ни прелъстяват и изоставят, колкото пъти им скимне. Ние сме техните евтини проститутки и те се държат с нас, като с такива.
Изправени сме пред съдбовни решения.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ