Българите трудно намират повод да се обединят. В последните години

Българите мъчно намират мотив да се обединят. В последните години две събития накараха внушителна част от обществото да застане зад една позиция - безапелационният отпор на жителите да одобряват спуснатата извън за одобрение Истанбулска спогодба и мощното отвращение от решението на тричленен състав на Апелативен съд – София да освободи предварително килъра Джок Полфрийман, написа "Правен свят ".

Разбира се и в двата случая тези, които бяха на различното мнение, въпреки и пренебрежимо малко откъм социална представителност, използваха следените от тях информационни канали, с цел да заглушат гласa на елементарните хора и да попречат на възродилото се възприятие у българина да съхранява своите чест и достолепие, както и да се бори за ликуване на справедливостта.

Позабравен, а и съвсем незнаен за необятната публика е фактът, че по основен за обществото въпрос, какъвто бе дебатът "за " и "против " утвърждението на Истанбулската спогодба, ръководеният от Лозан Панов Върховен касационен съд, се оказа некадърен да излезе със мнение.

Така най-висшата правосъдна инстанция в страната не съумя да изрази позиция по делото, което Конституционният съд бе образувал.

Това дава съображение да се създадат най-малко два извънредно притеснителни извода – налице е липса на обществена ангажираност у част от висшите съдии, които дотолкоз са се изолирали в своята самодостатъчност, че настроенията на масите не ги вълнуват, зависимостите на най-високо равнище в правосъдната система са достигнали такова равнище, че с лекост се употребяват за постигането на съответни лобистки, стопански или политически цели, които постоянно са облечени в правосъдни решения, които както знаем се извършват, а не се разясняват. Казусът с условното предварително освобождение на Джок Полфрийман и последвалите събития единствено удостоверяват това.

Няма нищо по-естествено и предстоящо от това Лозан Панов да зареже тогата си на "най-висшия арбитър ", както министър председателят трети мандат Бойко Борисов го назовава, и да влезе в ролята на юрист на килъра.

В позицията на ръководителя на Върховен касационен съд от понеделник, в която той високомерно настоя за незабавното освобождение на Полфрийман от центъра за чужденци в Бусманци, няма нищо изненадващо, също така, че в нея липсваше обвиняването към българския съд, че погрешно е осъдил австралиеца, че той освен е почтен, само че е и "жертва ", като съвсем 12 години е прекарал като задържан и пандизчия за убийството на студента Андрей Монов, за което България непременно би трябвало да бъде наказана от вездесъщия Европейски съд по правата на индивида.

Що се отнася до давленията и демонстративния напън на ръководителя на Върховен касационен съд над правосъдния състав, който преглежда настояването на основния прокурор за преразглеждане на предварителното освобождение на австралиеца, то е образец за градиращото чувство у Панов за неговата недостижимост. И част от един различен сюжет.

Закономерно бе против внушенията за зависимости от Държавна сигурност на един от тримата висши съдии, както и за всичко останало, да се стигне до реакция от Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет или най-малко на нейни обособени представители.

Така се и случи, с оглед изразеното от Боян Магдалинчев и Севдалин Мавров отвращение от писанията на Панов.

Само, че той тъкмо това е целял, даже не самият Лозан Панов, който от дълго време е посочил, че е един фигурант в непознати пиеси, а тези, които му дефинират функциите и държанието.

След като по този начин и не съумяват да провеждат повсеместност на пошлите митинги против номинацията на Иван Гешев за основен прокурор, то с провокацията на Панов против правосъдния състав на Върховен касационен съд се търси ответна реакция, която да породи за следващ път познатите от миналите години акции по "спасяване " на "най-висшия арбитър ", който повече от две години не стопира да го играе "жертва " и да твърди, че "тези дни Висш съдебен съвет ще го отстранява ".

Макар да са изцяло оправдани, реакциите на Магдалинчев, на Мавров, възмущението на общественици като Борислав Цеков, на журналиста Петър Волгин и на доста други, предизвикани от арогантността на Панов, то най-правилното в тази обстановка е той да бъде оставен свободно да унищожава и дребното останало доверие на хората в съдиите.

С позицията в отбрана на килъра Джок, ръководителят на Върховен касационен съд направи всичко това, което и най-големите радетели за пречистване на правосъдната система от политическите и лобистки зависимости не са и мечтали.

Публично знае се, че мнозина от съдиите във Върховен касационен съд в никакъв случай няма да възприемат Панов като престиж и до последния му ден като ръководител, ще го третират като "чуждо " за институцията тяло, което в науката се дефинира като "паразит ".

Сега той освен удостоверява това чувство, само че губи дефинитивно и тези съдии, даже освен от Върховен касационен съд, които въпреки всичко са имали известни съмнения по адрес на неговата личност.

Не Висш съдебен съвет, а Калин Калпакчиев като ръководител на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, трябваше да реагира на офанзивата на Панов против съдиите от понеделник, повторена буквално от Полфрийман пред публицисти във вторник вечер.

Само, че ССБ ще замълчи, с което тотално ще удостовери цялостната си неплатежоспособност като съсловна организация и за следващ път ще разкрие същината си – самозабравила се група от съдии, изпаднали в тотална взаимозависимост от политически, корпоративни и лобистки ползи.

Лозан Панов отдавна говореше за зависимости в правораздаването, в съответната обстановка той ги онагледи, като самоизобличи и себе си.

За премахване на Панов е от дълго време закъсняло времето. Това трябваше да се случи още през 2017 година, освен това от предходния състав на Висш съдебен съвет. Миналото и аргументите това да не се случи към този момент нямат значение. Сега би трябвало "най-висшият арбитър " да бъде оставен на мира да разрушава правосъдната система, с цел да може след към две години да стартира построяването й "на чисто ".

Така страната няма да е упреквана, че прави чистка на съдии, какъвто е въпросът с Полша.

И без това, както е тръгнало, от ден на ден съдии с изразени пристрастия напущат системата – Калоян Топалов, Методи Лалов, а тези дни се разбра и за Таня Маринова-Радуловска, която за малко бе ръководител на ССБ, само че към този момент е юрист.

Пътят е открит и за останалите – дали в политиката, дали в бизнеса, дали в адвокатурата, все ще има места за Панов, Калпакчиев, Тодорова и сие. Пък и за тях ще е по-добре, че току-виж Инспекторатът на правосъдната власт, след скорошната промяна на състава и на основния правосъден контрольор, вземе, че и проработи.

И до момента в който тези процеси се случват, по-важното е идващите генерации магистрати, които влизат в системата, още занапред да схванат, че от тях се чака само да са самостоятелни, а не да се групират, в името на обслужването на опитите за преодоляване на правосъдната система от външни сили или с цел да уредят кариерното си израстване.

Времето на Пановци, Калпакчиевци изтече.

Поведението на единия и решението на другия в услуга на един палач ги изобличи изцяло.

Заради това би трябвало да бъдат оставени на показ, с цел да виждат хората лицата им, по този начин ще знаят за какво у нас липсва господство на закона, а по просто казано – тъй като я няма справедливостта. Защото има безродници, които с нищо не се разграничават от задействаните футболни хулигани, които по поръчка извършиха непознат проект, който да показа България като расистка страна.

За всеки естествен човек е ясно, че българите ни минимум нямат расистки убеждения, колкото и това да се пробва да се внуши от непознати политици и медии от страна, която "по случайност " също се е загрижила за свободата на Джок Полфрийман.

Така че, както сподели и министър председателят – каквото каже "най-висшият арбитър "… съгласяваме се!