Българите ще решат дали националният празник Трети март трябва да

Българите ще решат дали националният празник Трети март би трябвало да бъде сменен от 24 май, а не сглобката в Народното събрание, откакто предприемчив комитет от историци, адвокати, публицисти и политици се разгласи за осъществяване на народен референдум за опазване на Трети март като народен празник. В последния ден преди ваканцията на Народното събрание ГЕРБ-СДС, ППДБ и Движение за права и свободи внесоха общ законопроект за промени в Конституцията в деловодството на Народното събрание със 166 подписа, а измежду поправките е и 24 май да е датата за народен празник. Управляващите направиха поръчка поправките да са факт до Нова година.

“Не бива никога народът да допусне тази смяна, която ще бъде извънредно оскърбителна. Никога не би ми хрумнало да приказвам за референдум за Трети март, тъй като това е бил най-нормалният празник. Трети март не е празник на съветската империя, на Александър Втори, а плод на напъните на българите ”, съобщи проф. Искра Баева. “Събрали сме се хора с най-различни специалности и политически пристрастия, само че обединени от общонародната идея да защитим Трети март ”, разгласи по време на показване на самодейността евродепутатът Петър Витанов.

В поддръжка на референдума са още проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов, акад. Иван Юхновски, президентът (2002-2012) Георги Първанов, Георги Кадиев, Весела Лечева, Виза Недялкова, Явор Дачков, Велислава Дърева, лекари, актьори и спортисти, измежду които Тервел Пулев. Юристът и някогашен зам.-председател на Народното събрание Явор Нотев съобщи, че задачата е да се съберат 400 000 подписа, с цел да може Народното събрание да е длъжен да реши да се организира референдум. По закон следва инициативният комитет да уведоми документално ръководителя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласоподаване на референдума въпрос и има три месеца да събере нужните подписи.

Изследване на „ Галъп “: 69.3% желаят 3 март, 9.6 на 100 са за 24 май

Две трети или 69,3% от българите желаят Трети март да остане народен празник на България. Само 9,6% избират той да бъде заменен с 24 май, сочи проучване на “Галъп интернешънъл болкан ” от август т. година

Само три на 100 оферират националният празник да е Денят на Съединението 6 септември, а едвам 1,4% избират 22 септември – Деня на Независимостта на България.

На въпрос кой от двата празника се харесва повече, 33% са показали 3 март, а 10,7% – 24 май. 48% от интервюираните харесват еднообразно за народен празник и двете дати. 2,4 на 100 не избират нито една. Останалите нямат мнение.

Идеята за промяна на националния празник беше оповестена от ръководещите от ПП-ДБ в средата на юли с предложенията за смяна на Конституцията и вписването в нея на 24 май като народен празник.

Преди година същото искане внесоха в Народно събрание и депутатите от ГЕРБ, само че то не получи поддръжка в пленарната зала.

Изследването на “Галъп ” е извършено сред 3 и 11 август измежду 807 души по метода “лице в лице ” с таблети. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.

Петър Витанов, евродепутат от БСП/S&D, пред “Труд news ”: Въпросът за Трети март разсъни социална реакция

– Господин Витанов, ще съумеете ли да съберете нужните подписи в късото време, с което разполагате по закон?
– Голямо предизвикателство е, още повече, че зад нас не стои политическа партия. В инициативния комитет сме хора с разнообразни специалности, разнообразни ползи, с друго въздействие, което прави самодейността доста по-трудна за реализация, само че си даваме сметка, че това е методът. Очакваме поддръжка от българите, които смятат, че 3-ти март е националният ни празник.

– Ще приемете ли поддръжка от политически партии?
– Аз не мисля, че такава поддръжка би могла да пристигна от политически партии на централно ниво по принцип. Но съм сигурен, че доста членове и симпатизанти на разнообразни политически партии ще поддържат подписката за референдум.

– Защо тъкмо в този момент е нужен референдум за Трети март?
– Защото тематиката беше повдигната преди месец и половина от властимащите и се оказа сензитивна за хората и се надигна вълна от отвращение. Излязоха и задоволително красноречиви данни от изследване, че огромната част от българските жители не виждат смисъл и изгода от смяната на националния празник.

– Кога ще регистрирате инициативния комитет и ще се впишете в обществения указател на Народното събрание?
– Когато приключим с регистрацията му, скоро. И сега историци, общественици, доста представители на академичната общественост, лекари, офицери, спортисти също ще се включат. Въпросът за Трети март разсъни социална реакция и референдумът е единственият метод да се реши отвън рамките на Народното събрание.

– И тъй като измежду основателите за референдума има хора, които видяхме и в инициативния комитет на президента Румен Радев за втория му мандат, ще има ли продължение самодейността за референдума за 3-ти март в политическо придвижване?
– Всяка поддръжка, в това число и институционална, е добре пристигнала. Нормално е да разчитаме на поддръжка и от президентската институция, тъй като тя е призвана по конституция да сплотява нацията. Въпросът с националния ни празник може да сплоти нацията, не да я раздели. Да, в инициативния комитет има хора, които са подкрепили президента за втори мандат и са били част от инициативния му комитет, само че тук не се търси нито разграничение, нито пришиване, тъй като това е идея, която е напълно обвързвана с националния празник и зад нея няма политическа упоритост. Ако президентът Радев желае придвижване или политическа партия, той ще го разгласи самичък, а няма да разчита на други хора.

Проф. Андрей Пантев, историк, пред “Труд news ”: Освобождението на България е събитие от международна големина

Аз не мога да схвана за какво една страна, която празнува завръщането си на европейската политическа карта, желае да зачеркне датата на това завръщане. Никой в България не е считал Русия за пример за бъдещото устройство на страната ни. Но каквото и да е станало и както и да е станало тогава, най-накрая сенките на нашите мъченици от предишното са си отдъхнали на небето, тъй като тяхната фантазия е била да има такава страна и народ, който да се ръководят сами. А коя дата да бъде наш народен празник? Ако не беше 3 март 1878 година, какво щеше да се съединява в Пловдив на 6 септември 1885 година?

На този ден се регламентира освен краят на една война сред две империи, а и основаването на страна, която въпреки и с полунезависим статут се включва в фамилията на европейските страни. Това е четвъртата славянска страна в Европа по това време и е началото на оня огромен гърмеж на модерната българска страна. Благодарение на нашите старания Европа схваща какъв народ живее от двете страни на Балкана. Трети март най-накрая ни завръща в Европа чрез нашите страдалчески старания и чрез освободителната съветска войска. Този ден сложи началото на българската държавност, която от феодализма и средновековието вечно попадна в модерните времена. Така че освобождението на България от оковите на Османската империя е, бих споделил, събитие освен от европейска, само че и от международна големина по това време.

Целият свят е бил сюрпризиран от зрелостта на българското общество да сътвори своя държавност. Възкръсването на българската страна на Трети март, наред с всичко друго, е и успех на публичното мнение в Европа. България е родена освен с меч, войни и въстания, само че и като артикул на това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество. Целият интелектуален хайлайф на Европа застава в поддръжка на българите. В това отношение тя е първата страна в Европа, която е основана и сложена на европейската карта по подобен метод.

Празнуването на 3 март не е по инструкция на Коминтерна, нито самодейност на комунистическата партия, с цел да имат съображение тези, които желаят отменянето му.

Проф. Пламен Киров пред “Труд news ”: Има конкуренция във времето сред инициативния комитет и болшинството в Народното събрание

– Проф. Киров, може ли да се окаже референдумът за Трети март в проблем, сходен на референдума за лв., който бе иницииран от “Възраждане ”?
– Национален референдум може да се организира единствено, когато има решение на Народното събрание и без решение на Народното събрание президентът не може да насрочи дата за осъществяване на референдум. Едно болшинство в Народното събрание постоянно може да откри някакво съображение да не гласоподава осъществяване на референдум и по този метод да осуети потреблението на директната народна власт в България. При референдума за лв. бяха посочени учредения, които до каква степен са съществени, към този момент следва да реши Конституционният съд, защото има и конституционно дело, което е позволено за разглеждане. Що се отнася до новият предприемчив комитет, той просто би трябвало да следва процедурата, разказана в Закона за директното присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, да се записва, надлежно да има двумесечен период, в който да събере нужните подписи, само че в случай че се съди по социологическите проучвания по отношение на настроенията на българските жители за датата на националния празник, коства ми се, че няма да бъде толкоз сложна задача да бъдат събрани над 400 000 подписа. И тогава Народното събрание ще би трябвало да вземе решение за осъществяване на референдум. Безспорно, датата на националния празник е от компетентността на Народното събрание и в този момент това се взема решение на законово равнище и има предложение правната уредба да бъде вдигната на конституционно равнище, като е импортиран законопроект, който планува националният празник да бъде организиран в Конституцията.

– Може ли да се окажем в обстановка, в която Народното събрание гласоподава промени в Конституцията за националния празник, а в това време да имаме и нужния брой подписи за референдум за Трети март? 
– Конституционната процедура е стартирала, защото е импортиран законопроект по глава 9 за промени в Конституцията и този въпрос е препоръчан за разглеждане в този законопроект. Но към този момент зависи дали Народното събрание ще успее преди да се събере подписката от инициативния комитет за референдума по въпроса за националния празник, да прегледа и да гласоподава конституционните промени. Ако Народното събрание не успее да събере 3/4 от гласовете на народните представители, то тогава ще се премине към една по-удължена процедура за измененията в Конституцията. Тогава срокът за разглеждане след първичното гласоподаване в Народното събрание става не по-рано от два и не по-късно от пет месеца от първото гласоподаване за промени в конституцията, което значи, че инициативният комитет ще успее в този период да приготви документите и подписката и тогава Народното събрание би трябвало да преценя по какъв начин да гласоподава и нищо чудно въпросът още веднъж да се отнесе към Конституционния съд. Има още едни проблем, че Групово дело ГРАО, която прави инспекция на събраните подписи в тези подписки, е към този момент с нов началник, защото дългогодишният шеф беше заменен предходната седмица с едно лице, което беше до неотдавна в министерството на финансите и това би трябвало да ви приказва доста. То сега ще се занимава с инспекцията на подписките на партиите, които вземат участие в локалните избори, както и с подписките на самостоятелните претенденти. Проверката на подписката за референдума може да бъде забавена, може да бъде и ускорена, следва да забележим. Но има една конкуренция с времето сред инициативния комитет от една страна, който ще събира подписите, и Народното събрание, което е в процедура за изменение на Конституцията. Предстои да забележим по какъв начин ще са ситуирани дейностите на тези два субекта във времето.

– Ако болшинството на по този начин наречената “сглобка ” успее да одобри измененията в Конституцията за това 24 май да е народен празник, тогава какво става със събраните подписи за осъществяване на референдум за Трети март?
– Парламентът би трябвало да вземе решение за осъществяване на референдум, само че остава обособен въпросът какво ще следва от това, откакто се организира референдума. По този въпрос би трябвало да се произнесе Конституционният съд, защото има много противоречиви моменти.

Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред “Труд news ”: Според мен референдумът е неправилен

Да създадат референдум, да си съберат подписите. Това е безсмислено съгласно мен, защото националният празник и сега е 3 март, ти да направиш референдум за запазването му? Ако се стигне до конституционните промени, в случай че се сложи този въпрос на дневен ред, в случай че се гласува… Сега те желаят авансово да разпоредят на Народното събрание да си извърши пълномощията. Да се опитат да го създадат, Народното събрание може да реши да не се свика подобен референдум, както стана с референдума за еврото. Просто ще кажат – ами то не е на дневен ред. Не считам, че този предприемчив комитет може да стане президентска партия. Не имам вяра Радев да се опита през 3 март да прави нова партия, откакто се опари с Политическа партия.

trud.bg