В средата на ЕС сме по вяра в Бог, атеистите се увеличават
Българите са измежду умерено религиозните в световен проект. " По-скоро скептици, само че последните години има и известна динамичност ". Това са част от изводите от Глобално изследване на " Галъп интернешънъл ", извършено август-октомври 2022 година
У нас 53% декларират, че са религиозни . Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията " по заявена набожност - под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години - делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз - по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта . 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва, откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз - както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г - 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% - че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% - не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% - в парадайса.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн.
По света
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Текущата вълна на изследването в допълнение удостоверява, че възрастта, приходите и образованието са измежду най-важните демографски индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта - толкоз по-висока е заявената набожност.
Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи - с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв - 60% в Щатите и 62% в Русия.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
У нас 53% декларират, че са религиозни . Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят.
Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията " по заявена набожност - под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години - делът на определилите се като религиозни остава същият, само че атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че не са вярващи.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз - по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
Българите като че ли са скептици за живота след гибелта . 34% у нас имат вяра, че има, само че 39% не имат вяра, че нещо се случва, откакто животът ни завърши. 20 на 100 не са сигурни, а малко на брой не могат да отговорят. По този индикатор записаните у нас настройки са под междинните за Европейски Съюз - както за страните от западната част на Съюза, по този начин и от източната. Въпреки това делът на заявилите, че имат вяра, че има живот след гибелта у нас, е повече от записания през 2016 г - 29%.
Обществото ни е по-скоро измежду скептичните и за съществуването на парадайс (32% споделят, че има, само че 42% - че няма) и пъкъл (29% имат вяра, а 43% - не). Декларираните от българите настройки съответстват с записаните приблизително за Съюза, който също се оказва измежду най-скептичните райони във връзка с вярата в пъкъл и парадайс. И по този индикатор обаче заявената в този момент религия у нас е по-висока от тази през 2016 година Тогава 23% имат вяра в пъкъла и 25% - в парадайса.
Общо 57 768 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн.
По света
Две трети (62%) от интервюираните по света споделят, че са религиозни, а всеки четвърти споделя, че не е набожен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Текущата вълна на изследването в допълнение удостоверява, че възрастта, приходите и образованието са измежду най-важните демографски индикатори, свързани с равнището на набожност. Колкото по-високи са приходите и образованието, толкоз по-малка е вероятността човек да се самоопредели като набожен. Колкото по-ниска е възрастта - толкоз по-висока е заявената набожност.
Хората в Европейски Съюз и Източна Азия и Океания наподобява са в най-малка степен вярващи - с дялове от към 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските страни отвън Европейски Съюз, въпреки това, споделят в доста по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).
Тези настройки в другите райони по света също се резервират постоянни през годините. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е съвсем еднакъв - 60% в Щатите и 62% в Русия.
Най-религиозни страни по света в изследването в този момент са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни съгласно личното им самоопределяне са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ