Българите са обединен от традициите, историята и езика, сочи проучване на Тренд, посветено на националната идентичност и култура
Българите са обединени от традициите - 71%, историята - 69 на 100 и българският език - 57%, сочи проуване на социологическа организация " Тренд ", отдадено на националната еднаквост и просвета.
Проучването е по поръчка на „ 24 часа “ и е осъществено в интервала сред 12 и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1001 души на възраст 18+.
Фолклорът е сплотяващ фактор за 33%, а православното християнство - за 18 на 100 от запитаните.
По въпроса дали българската еднаквост и просвета са застрашени, болшинството от интервюираните възприемат известна степен на застрашеност - 60%, като 42 на 100 дават отговор, че българската просвета е по-скоро застрашена, а 18% - че тя е мощно застрашена.
Две трети от българите показват, че се усещат свързани с българската просвета по време на национални празници. Мнозинство от българите също показват, че се усещат най-близко до своята просвета в фамилията - 54%, както и в музиката, танците и фолклора - 50 на 100, сочат данните на " Тренд ".
Повечето българи предвиждат, че след 20 години българската просвета ще се резервира под някаква форма. 15% считат, че тя ще бъде непокътната и развита. 37% са на мнение, че тя ще се приспособява към нови форми, само че ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% предвиждат, че българската просвета ще се загуби под въздействието на глобализацията, а 15% че тя ще оцелее единствено в дребни общности.
На въпроса „ Вие персонално като какъв се самоопределяте? “ 83% от интервюираните лица дават отговор „ българин “, до момента в който доста по-малки дялове се дефинират като „ европеец “ - 9 на 100, „ балканец “ - 4% или „ жител на света “ - 3 на 100. Данните обрисуват ясно доминиране на националната еднаквост като съществена принадлежност.
Когато би трябвало да посочат с кое се усещат най-свързани, 47% избират България, 30 на 100 - своя град или село, 12% - своя район, а 7 на 100 - Европа. Местната еднаквост е отчетливо по-изразена измежду хората в по-малките обитаеми места, допълват социолозите.
Проучването е по поръчка на „ 24 часа “ и е осъществено в интервала сред 12 и 18 януари 2026 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1001 души на възраст 18+.
Фолклорът е сплотяващ фактор за 33%, а православното християнство - за 18 на 100 от запитаните.
По въпроса дали българската еднаквост и просвета са застрашени, болшинството от интервюираните възприемат известна степен на застрашеност - 60%, като 42 на 100 дават отговор, че българската просвета е по-скоро застрашена, а 18% - че тя е мощно застрашена.
Две трети от българите показват, че се усещат свързани с българската просвета по време на национални празници. Мнозинство от българите също показват, че се усещат най-близко до своята просвета в фамилията - 54%, както и в музиката, танците и фолклора - 50 на 100, сочат данните на " Тренд ".
Повечето българи предвиждат, че след 20 години българската просвета ще се резервира под някаква форма. 15% считат, че тя ще бъде непокътната и развита. 37% са на мнение, че тя ще се приспособява към нови форми, само че ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% предвиждат, че българската просвета ще се загуби под въздействието на глобализацията, а 15% че тя ще оцелее единствено в дребни общности.
На въпроса „ Вие персонално като какъв се самоопределяте? “ 83% от интервюираните лица дават отговор „ българин “, до момента в който доста по-малки дялове се дефинират като „ европеец “ - 9 на 100, „ балканец “ - 4% или „ жител на света “ - 3 на 100. Данните обрисуват ясно доминиране на националната еднаквост като съществена принадлежност.
Когато би трябвало да посочат с кое се усещат най-свързани, 47% избират България, 30 на 100 - своя град или село, 12% - своя район, а 7 на 100 - Европа. Местната еднаквост е отчетливо по-изразена измежду хората в по-малките обитаеми места, допълват социолозите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ