Олга от Украйна, която роди сина си в УМБАЛ Бургас: българите са мили и сърдечни, благодаря
Българите са благи и сърдечни хора, благодаря им доста! Откакто съм тук, срещам единствено помощ, поддръжка и доброта. А лекарите са напряко чудесни, усещам се в същинска европейска болница. Това споделя Олга Песчанская от Одеса, която предходната седмица роди сина си в УМБАЛ Бургас – единствено 10 дни след бягството си от войната в родината.
„ Когато видях по какъв начин унищожиха родилното в Мариупол, се уплаших доста. Казах си – ами в случай че и тук стане по този начин, по какъв начин ще раждам, в случай че върху главата ми падат бомби? Първо смятах да се преместя от Одеса в по-малък град, в родното място на татко ми. Но и той е покрай бойното поле, а родилното от дълго време беше затворено. Затова взех решение да тичам. Не знаех къде – просто желаех да бъда спокойна, че няма да бъдем убити, до момента в който раждам “, споделя тя. В края на деветия месец, 10 дни преди термина, натоварва в колата приготвения за бебето багаж, майка си и 4-годишната си щерка и потегля. Съпругът й остава в Украйна и заковава прозорците в къщата им, с цел да не бъдат разрушени от снарядите и ударните талази.
„ Шофирах първия ден 10-12 часа, минахме Молдова и Румъния. В Румъния се запознахме с доброволци, които ни насочиха към Бургас, споделиха, че могат да ни настанят в хотел в Несебър. Много признателни сме на всички хора, които ни помагаха по пътя, както и на личния състав на хотела. Още щом пристигнахме, огромното дете се разболя, донесоха му медикаменти, без да съм ги молила ", споделя Олга. Контракциите стартират седмица след идването. Синът й Давид се ражда на 24 март – тъкмо месец след започването на войната.
Олга се усеща добре, само че поради напрежението и здравословни проблеми, бебето има потребност от лекуване и ще остане известно време в Отделението по неонатология. „ Всички лекари са отлични, доста деликатни. Имаме и други бременни в хотела, питат ме по какъв начин е – на всички им споделям, да не се тормозят, тъй като тук ще бъдат в положителни ръце ", споделя Олга. Макар че намира в България по този начин нужното й в този момент успокоение, тя мечтае да се върне вкъщи. Там е работила в детска градина, а брачният партньор й – в автосервиз. „ Моля се войната да свърши бързо, а децата ми да порастват в мирна и спокойна страна ", надява се тя.
„ Когато видях по какъв начин унищожиха родилното в Мариупол, се уплаших доста. Казах си – ами в случай че и тук стане по този начин, по какъв начин ще раждам, в случай че върху главата ми падат бомби? Първо смятах да се преместя от Одеса в по-малък град, в родното място на татко ми. Но и той е покрай бойното поле, а родилното от дълго време беше затворено. Затова взех решение да тичам. Не знаех къде – просто желаех да бъда спокойна, че няма да бъдем убити, до момента в който раждам “, споделя тя. В края на деветия месец, 10 дни преди термина, натоварва в колата приготвения за бебето багаж, майка си и 4-годишната си щерка и потегля. Съпругът й остава в Украйна и заковава прозорците в къщата им, с цел да не бъдат разрушени от снарядите и ударните талази.
„ Шофирах първия ден 10-12 часа, минахме Молдова и Румъния. В Румъния се запознахме с доброволци, които ни насочиха към Бургас, споделиха, че могат да ни настанят в хотел в Несебър. Много признателни сме на всички хора, които ни помагаха по пътя, както и на личния състав на хотела. Още щом пристигнахме, огромното дете се разболя, донесоха му медикаменти, без да съм ги молила ", споделя Олга. Контракциите стартират седмица след идването. Синът й Давид се ражда на 24 март – тъкмо месец след започването на войната.
Олга се усеща добре, само че поради напрежението и здравословни проблеми, бебето има потребност от лекуване и ще остане известно време в Отделението по неонатология. „ Всички лекари са отлични, доста деликатни. Имаме и други бременни в хотела, питат ме по какъв начин е – на всички им споделям, да не се тормозят, тъй като тук ще бъдат в положителни ръце ", споделя Олга. Макар че намира в България по този начин нужното й в този момент успокоение, тя мечтае да се върне вкъщи. Там е работила в детска градина, а брачният партньор й – в автосервиз. „ Моля се войната да свърши бързо, а децата ми да порастват в мирна и спокойна страна ", надява се тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ