Васил Гегусков: Извършихме първата минимално инвазивна протеза на възходяща аорта в Европа
Българите са жадни да бъдат осведомени и всекидневно да се срещат с положителни образци от сферата на медицината. Това сподели кардиохирургът проф. Васил Гегусков в предаването „ На Фокус " по Нова телевизия.
Той описа за новаторска сърдечно-съдова интервенция, осъществена за първи път в Европа по минимално инвазивен път. Става дума за нов вид протеза на огромен кръвоносен съд, в единият завършек на която е прикрепена изкуствена сърдечна клапа. Конструкцията се зашива сред сърцето и възходящата аорта - главният съд, който води кръвта към главата и останалата част от тялото. Иновативността на протезата се крие във обстоятелството, че тя е относително нова разработка - проектирана е в Съединени американски щати през 2020 година, а едвам през 2025-а получава позволение за потребление в Европейския съюз. Към момента даже в страни като Германия и Швейцария няма насъбран действителен опит с този вид протези. „ При планирането на интервенцията и избора на подобаващ пациент установихме, че тази протеза не е била вградена минимално инвазивно на никое място в Европа. Така написахме една нова история ", изясни проф. Гегусков.
Пациентът е 52-годишен мъж с уголемение на възходящата аорта в резултат на скъсване на вътрешния й пласт - положение, което може да се появи при съществено физическо натоварване или внезапно повишение на кръвното налягане. Операцията е осъществена изцяло гратис, а единствено два часа след интервенцията пациентът към този момент е бил безсънен и в устойчиво положение.
По думите на кардиохирурга сходни интервенции са бъдещето на актуалната медицина. Макар да не са високорискови, триумфът им зависи в огромна степен от опита на хирурга. „ За мен самата интервенция не беше нещо друго. Всеки ден безусловно държим сърцето на пациента в ръцете си - това е част от нашата работа ", сподели проф. Гегусков. След всяка намеса обаче непроменяемо си задава въпросите дали всичко е направено по протокол и на най-високо професионално равнище.
Според него понятието „ неточност " в хирургията постоянно се употребява погрешно и по-скоро става дума за пропуски в документите. Докато пациентът е в операционната, екипът има цялостен надзор върху обстановката - това е най-силният коз на хирурзите. Когато проектът е добър и анализът е прецизен, всичко протича по проект, въпреки от време на време да пораждат и непредвидени обстановки.
Проф. Гегусков описа и за професионалния си път. През 1993 година отпътува за Германия, която, по думите му, му отваря „ голям прозорец към света ". Там построява контакти и натрупва опит, който и до през днешния ден съпоставя с практиката в България. Поддържа дейни професионални връзки с сътрудници от Германия и Швейцария.
В България се връща по план, обвързван с клиниката в „ Света Анна ", с концепцията да остане за година - година и половина. Вместо това открива поле за развиване и мощно конкурентна среда.
„ България е прелестна страна. Ако човек успее да си подреди нещата, може да има доста добър живот ", счита той, само че е безапелационен, че проблемите в българското опазване на здравето не могат да бъдат решени от лекарите сами. „ Решенията би трябвало да дойдат от управляващите ", акцентира проф. Васил Гегусков.
Той описа за новаторска сърдечно-съдова интервенция, осъществена за първи път в Европа по минимално инвазивен път. Става дума за нов вид протеза на огромен кръвоносен съд, в единият завършек на която е прикрепена изкуствена сърдечна клапа. Конструкцията се зашива сред сърцето и възходящата аорта - главният съд, който води кръвта към главата и останалата част от тялото. Иновативността на протезата се крие във обстоятелството, че тя е относително нова разработка - проектирана е в Съединени американски щати през 2020 година, а едвам през 2025-а получава позволение за потребление в Европейския съюз. Към момента даже в страни като Германия и Швейцария няма насъбран действителен опит с този вид протези. „ При планирането на интервенцията и избора на подобаващ пациент установихме, че тази протеза не е била вградена минимално инвазивно на никое място в Европа. Така написахме една нова история ", изясни проф. Гегусков.
Пациентът е 52-годишен мъж с уголемение на възходящата аорта в резултат на скъсване на вътрешния й пласт - положение, което може да се появи при съществено физическо натоварване или внезапно повишение на кръвното налягане. Операцията е осъществена изцяло гратис, а единствено два часа след интервенцията пациентът към този момент е бил безсънен и в устойчиво положение.
По думите на кардиохирурга сходни интервенции са бъдещето на актуалната медицина. Макар да не са високорискови, триумфът им зависи в огромна степен от опита на хирурга. „ За мен самата интервенция не беше нещо друго. Всеки ден безусловно държим сърцето на пациента в ръцете си - това е част от нашата работа ", сподели проф. Гегусков. След всяка намеса обаче непроменяемо си задава въпросите дали всичко е направено по протокол и на най-високо професионално равнище.
Според него понятието „ неточност " в хирургията постоянно се употребява погрешно и по-скоро става дума за пропуски в документите. Докато пациентът е в операционната, екипът има цялостен надзор върху обстановката - това е най-силният коз на хирурзите. Когато проектът е добър и анализът е прецизен, всичко протича по проект, въпреки от време на време да пораждат и непредвидени обстановки.
Проф. Гегусков описа и за професионалния си път. През 1993 година отпътува за Германия, която, по думите му, му отваря „ голям прозорец към света ". Там построява контакти и натрупва опит, който и до през днешния ден съпоставя с практиката в България. Поддържа дейни професионални връзки с сътрудници от Германия и Швейцария.
В България се връща по план, обвързван с клиниката в „ Света Анна ", с концепцията да остане за година - година и половина. Вместо това открива поле за развиване и мощно конкурентна среда.
„ България е прелестна страна. Ако човек успее да си подреди нещата, може да има доста добър живот ", счита той, само че е безапелационен, че проблемите в българското опазване на здравето не могат да бъдат решени от лекарите сами. „ Решенията би трябвало да дойдат от управляващите ", акцентира проф. Васил Гегусков.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ