Българите с трайни увреждания вече са почти 800 хил., а

Българите с трайни увреждания към този момент са съвсем 800 хиляди, а през последните години се ускорява наклонността от ден на ден хора да се пенсионират с инвалидни пенсии. Такива заради общо заболяване вземат 479 997. Още 55 700 пък са обществени пенсии за неработоспособност. В работоспособна възраст са 272 128 от тях, само че единствено 120 хиляди не престават да работят.

Броят на новоотпуснатите инвалидни пенсии набъбна с 35% единствено за три години. През 2022 година те са били 46 700, през 2023 година – 54 600, а през предходната година стигнаха рекордните 62 900 души.

През 2024 година с персонални пенсии за стаж и възраст са били към 1,5 млн. души. Те ще продължат да понижават, като през 2040 година ще стигнат към 1, 26 млн. души.

Девет от всеки 10 пенсии от този тип, са отпуснати без самостоятелен коефициент, а това значи в най-малък размер. За съпоставяне през 2015 година този дял е бил доста по-малък – 73%, или почти 7 от всеки 10 пенсии.

Средният интервал на приемане на този тип пенсия също се усилва и към този момент е близо 15 година, до момента в който към 2015 година той е бил 12 година Продължава да понижава и действителният застрахователен стаж при новите пенсионери с инвалидни пенсии. През предходната година той е бил приблизително 16,5 година, а през 2015 – 19,1 година

Отчитайки и това, че междинната възраст за разпределяне на такава пенсия през 2023 година е била към 54 година, а предходната година към този момент е стигнала 54,11 година, персоналната пенсия за неработоспособност заради общо заболяване може да се трансформира и в скрита форма на ранно пенсиониране.

Причините за тревожната наклонност са няколко. В началото на 2023 година бяха признати законови промени поради огромното закъснение в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията.

С тях се възвърнаха правата на доста хора, чакащи месеци и даже години експертно решение заради независещи от тях аргументи.

Навсякъде, където забавянето е по виновност на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени и оттова бяха възобновени и инвалидните пенсии на хората. Още през първия месец след влизането на измененията в действие Национален осигурителен институт възвърне към 1000 инвалидни пенсии.

Втората причина са измененията при процентите, които се поставят за избрани увреждания и болести. Това усили с към 30 заболявания листата на болесттите за доживотен ТЕЛК. Освен това се промени и формулата и в този момент оценката се дефинира от най-високия % на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.

От Национален осигурителен институт не изключват като фактор и опитите за измами. Затова и оферират по-активна битка с тях, с цел да не нарастват пенсиите за неработоспособност.

Друга мярка за спряване с възходящия брой инвалидни пенсии били политики за така наречен деен живот на възрастните хора и връщане на работа на хората с увреждания. Такива политики били увеличение на икономическата интензивност на възрастните, достъп до обществени и здравни услуги за профилактика и рехабилитация, лекуване на хронични болести и понижаване на случаите на инвалидизиране.

От години се приказва и за цялостна рефома на ТЕЛК решенията и нов модел за експертиза на работоспособността. 

Експертите предлагат най-сетне страната ни да вкара Международната подредба на действието, уврежданията и здравето на Световната здравна организация. По този метод новата експертиза ще може да прави връзка сред здравната оценка и обществената среда, в която живее и работи индивидът. Ще може да бъде оценено и въздействието на съответното увреждане и функционалните ограничавания и трудности, които то провокира за съответния човек и за съответно изпълняваната от него специалност.

Близо 800 хиляди българи имат ТЕЛК-решения и употребяват обществени заплащания, би трябвало да се направи разбор на наредбите. Все повече са хората с асистентска поддръжка. През 2019 година са били под 20 хиляди, година по-късно са станали 25 999, а през днешния ден към този момент са 82 838 души.

Законът за персонална помощ бе признат в края на 2018 година Асистент се отпуска след оценка от обществени чиновници и по отношение на увреждането – от 15 до 168 часа месечно.

Често това са възрастни хора, които не могат да се грижат добре за тежко болните.

Липсват искащи да са професионални гледачи поради ниското възнаграждение. Някои тежко заболели пък не желаят непознати хора у дома и се отхвърлят от помощта, право на която им дава ТЕЛК.

Вземането на инвалидна пенсия и ходенето на работа по едно и също време е лимитирано в редица европейски страни.

В прилежаща Сърбия не вземаш инвалидна пенсия, в случай че имаш трудов контракт. Освен това се получава, в случай че инвалидността е над 75%. В Люксембург е неразрешено да упражняваш трудова или независима активност, в случай че тя е минимална, т.е. не надвишава 1/3 от минималната работна заплата. В Португалия цялостната неработоспособност не разрешава никакъв труд и инвалидната пенсия не може да се комбинира с приход от работа. В Словения, в случай че започнеш работа, губиш правото си на инвалидна пенсия. Изключения има за хората над 55 година с неработоспособност категория II, хора с II или III категория, които извършват ексцентрична работа, съобразена с оставащата им продуктивност.

В Полша пенсията се понижава или се стопира при приходи над избрани прагове. Под 70 % от междинната заплата пенсията остава непроменена. Между 70 и 130 % – понижението е 18 или 24%, а над 130 % пенсията се стопира. Във Финландия, в случай че започнеш да работиш в същата или сходна специалност, цялостната инвалидна пенсия се лишава. Пълното възобновяване е допустимо при приход над избран предел. В Германия също има ограничавания.

Хората с увреждания в действителност са и един от скрите запаси за пазара на труда, където дефицитът към този момент стигна 250 хиляди души.

Най-голямата спънка съгласно работодателите е законодателната отбрана от уволняване на хората с увреждания. Бизнесът желае основаване на законова опция за по-лесно освобождение от работа на хора с увреждания, които не се оправят със отговорностите си.

Липсват задоволително държавно субсидиране и данъчни облекчения при наемане на хора с увреждания, безапелационен е бизнесът. Не стига и помощта за адаптиране на работните места. Проблем е още неналичието на социална инфраструктура, с цел да могат хората с увреждания да стигат умерено на работа.

При обществените фактори водещи са страховете на работодателите, че такива служащи отсъстват по-често. По закон те имат право на 26 дни заплатен годишен отпуск. Но някои употребяват по-често и болнични и по този начин уговорките им би трябвало да се поемат от останалите чиновници във компанията. Друга причина са опасенията на шефовете, че човек с увреждане няма да се оправи с работните си отговорности.

SafeNews припомя, че информацията за въвеждане на еврото в нашия живот се усилва. Десетки уеб сайтове, медии и разнообразни канали коментират какво ще се случи в един или различен аспект на всекидневието ни. 

Но, по-голямата част от тази информация се популяризира в цифровото пространство, зоявяват от Асоциация „ Активни консуматори “.

ВАЖНО! Как еврото ще промени пенсиите?

Източник: 24 часа