Колко книги четат българите на година?
Българите прочитат по по-малко от 10 книги всяка година, или по-точно – единствено към пет. Това демонстрират данните на разнообразни статистически служби и профилирани източници на информация, като резултатът нормално ни подрежда на опашката на класациите.
Според данните за 2024 година на World Population Review – самостоятелен уебсайт за издание на демографски и други данни, основан в Калифорния, Съединени американски щати – българите четем по 4.96 книги на година, което се равнява на общо 106 часа, прекарани в това занятие. Тоест за цяла година българите прекарват по по-малко от седмица в четене.
Резултатът подрежда страната покрай Аржентина (4.88 книги), Армения (4.29 книги), Коста Рика (4.83 книги), Естония (4.66 книги) и други.
Само с книга или две повече ни изпреварват Австрия (6.42 книги), Белгия (6.76 книги), Бразилия (5.61 книги), Чили, Китай, Тайван и Тайланд (с по над 6 книги), Еквадор, Египет, Дания и Доминиканска република (с по над 5 книги).
За България обстановката не се е трансформирала през последните две години, когато европейската статистическа работа Евростат разгласява сходни цифри по отношение на навиците на четене на българите.
Според тях България е на едно от последните места измежду европейските страни по четене на книги, като през 2022 година под 20% от популацията у нас е прочело по-малко от пет книги. 10.4% са прочели сред 5 и 9 книги, до момента в който други почти 8% - над 10 книги. Това значи, че по-малко от 40% от популацията има прочетена книга през 2022 година, до момента в който останалите 60% нямат нито една обърната страница. Резултатът ни подрежда на дъното, като след нас са само Италия, Кипър и Румъния.
Иначе в класацията от 98 страни на World Population Review са единици страните с двуцифрен брой прочетени книги. Това са Съединени американски щати (17 книги, 357 часа, прекарани в четене), Индия (16 книги, 352 часа), Англия (15 книги, 343 часа), Франция (14 книги, 305 часа), а след тях са Италия, Русия и Австралия с сред 10-13 прочетени книги и по над 200 часа, прекарани сред страниците. От американския уебсайт обаче прецизират, че огромна част от данните за най-четящите народи са от 2017 година, а някои – даже по-стари, защото няма нови отчети, датиращи след 2020 година за навиците на четене.
Според данните за 2024 година на World Population Review – самостоятелен уебсайт за издание на демографски и други данни, основан в Калифорния, Съединени американски щати – българите четем по 4.96 книги на година, което се равнява на общо 106 часа, прекарани в това занятие. Тоест за цяла година българите прекарват по по-малко от седмица в четене.
Резултатът подрежда страната покрай Аржентина (4.88 книги), Армения (4.29 книги), Коста Рика (4.83 книги), Естония (4.66 книги) и други.
Само с книга или две повече ни изпреварват Австрия (6.42 книги), Белгия (6.76 книги), Бразилия (5.61 книги), Чили, Китай, Тайван и Тайланд (с по над 6 книги), Еквадор, Египет, Дания и Доминиканска република (с по над 5 книги).
За България обстановката не се е трансформирала през последните две години, когато европейската статистическа работа Евростат разгласява сходни цифри по отношение на навиците на четене на българите.
Според тях България е на едно от последните места измежду европейските страни по четене на книги, като през 2022 година под 20% от популацията у нас е прочело по-малко от пет книги. 10.4% са прочели сред 5 и 9 книги, до момента в който други почти 8% - над 10 книги. Това значи, че по-малко от 40% от популацията има прочетена книга през 2022 година, до момента в който останалите 60% нямат нито една обърната страница. Резултатът ни подрежда на дъното, като след нас са само Италия, Кипър и Румъния.
Иначе в класацията от 98 страни на World Population Review са единици страните с двуцифрен брой прочетени книги. Това са Съединени американски щати (17 книги, 357 часа, прекарани в четене), Индия (16 книги, 352 часа), Англия (15 книги, 343 часа), Франция (14 книги, 305 часа), а след тях са Италия, Русия и Австралия с сред 10-13 прочетени книги и по над 200 часа, прекарани сред страниците. От американския уебсайт обаче прецизират, че огромна част от данните за най-четящите народи са от 2017 година, а някои – даже по-стари, защото няма нови отчети, датиращи след 2020 година за навиците на четене.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ