Народът празнува Трифон Зарезан, някои и католическия Свети Валентин
Българите честват през днешния ден Трифон Зарезан. Някои пък, най-вече по-младите, означават и католическия празник Свети Валентин – Ден на влюбените, който също се наложи през последните години.
По-традиционният обаче ден се празнува като празник на обвързваните с винопроизводството и търговията с вино, също така исторически е обвързван със соколарите и градинарите. Денят е 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик, напомня БГНЕС.
Рано сутринта стопанката омесва самун – свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се препича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава “зарязване ”. След това всички се събират и избират “царя на лозята ”. Едва тогава стартира общо пиршество.
“Царят ” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ”. Царят дава отговор на благословията с “Амин ”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци ”, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората и? Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка.
По-традиционният обаче ден се празнува като празник на обвързваните с винопроизводството и търговията с вино, също така исторически е обвързван със соколарите и градинарите. Денят е 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик, напомня БГНЕС.
Рано сутринта стопанката омесва самун – свеж или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се цялостни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а по-късно се препича на саджак. В нова вълнена торба се поставя питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това още веднъж се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този обред се назовава “зарязване ”. След това всички се събират и избират “царя на лозята ”. Едва тогава стартира общо пиршество.
“Царят ” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с различен венец, който поставя през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и барабан се насочат към селото или града. Там стопират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял казан, дава на първо време на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! ”. Царят дава отговор на благословията с “Амин ”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови облекла и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга софра да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира състоятелен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци ”, се почитат за предотвратяване от вълци. Тогава дамите не режат с ножици, с цел да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят ритуален самун и откакто раздадат от него на съседите, поставят залъци от хляба в кърмата на животните – за предотвратяване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя би трябвало да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, с цел да подготви прясна пита. За задачата са нужни само 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, с цел да остане единствено най-чистото от него. След това би трябвало отмерено да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси до момента в който стартира да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята авансово фурна. След като питата е подготвена, се покрива с памучна забрадка, с цел да не изсъхне кората и? Като главно ядене по остарял български бит се предлага пълнена кокошка.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ