32,6% от българите биха се върнали да живеят във времето на Живков
Българите слагат Тодор Живков сред Иван Вазов и Хан Аспарух по принос за развиването на страната. Това демонстрира изследване на Националния център за парламентарни проучвания. Васил Левски и Христо Ботев оглавяват тази ранглиста.
Какво значи всичко това – обясниха пред bTV социологът доцент Алексей Пампоров и общественият антрополог Харалан Александров.
„ Когато мерите компоти с компютри, е обикновено да има такива резултати. Гледах методологията на проучването – то е с хубава извадка, само че когато въпросите не са съответно заложени, е обикновено да има и странни резултати “, уточни доцент Алексей Пампоров. Според него самата дефиниция на въпроса „ Кои персони са съдействали най-вече за развиването на България “, също е изключително и не трябва да се съпоставят поетите революционери и държавници.
Изследването демонстрира, че водачът на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%) изпреварва Георги Бенковски (1,1%), Евлоги и Христо Георгиеви (1,1%), Васил Априлов (0,9%), цар Фердинанд I (0,8%), Петър Берон (0,8%), цар Калоян (0,8%) и княз Александър Батенберг (0,7%). След това се класира някогашният външен министър Соломон Паси (0,7%), който на собствен ред изпреварва Александър Стамболийски (0,6%), хан Кубрат (0,6%) и Григор Димитров (0,6%).
В рамките на същото изследване излиза наяве, че основаването на славянската книжовност от братята Кирил и Методий и Освобождението от турско иго на 3 март 1878 година провокират на практика еднакъв дял горделивост измежду българските жители - с към 1% разлика в интерес на славянската книжовност. Най-голяма горделивост провокират българската история и природа, а максимален позор - политиците, ниските приходи и демокрацията.
32,6% от запитаните дават отговор, че биха се върнали във времето на ръководството на Тодор Живков, в случай че можеха да избират в кой исторически интервал биха желали да живеят. 28,1% ще се върнат в демокрацията след 1989 година 7,9% показват, че не биха избрали да живеят в България, 7,9% биха отишли във времето на Борис III. 1,7% - във времето на Фердинанд, а 21,8% не могат да преценяват.
„ В проучването доста ясно се вижда, че разделянето „ минало “, което е мотив за горделивост, и „ настояще “ – което е мотив за позор. За доста хора ръководството на Тодор Живков е окончателно минало дефинитовно. Той е различен свят, друга ера и предстои на митологизация. То не се прави оценка въз основата на опит или на познаване на историята и това дава опция да бъдат иконизирани облици от предишното. Предвид страховитата опция на българите да намерят мотив за горделивост в сегашното няма да се изненадам след още малко работа в полето на съзнанието и изборното помнене, Тодор Живков да се окаже измежду иконите на българското минало “, уточни Харалан Александров.
„ Изключително притеснително е, че сегашното е разказвано и описвано като цялостен неуспех. Общности, които отхвърлят да намерят мотив за наслада и горделивост, за положителна идентификация в достиженията на времето си, те живеят с фантазиите на предишното “, съобщи той.
Какво значи всичко това – обясниха пред bTV социологът доцент Алексей Пампоров и общественият антрополог Харалан Александров.
„ Когато мерите компоти с компютри, е обикновено да има такива резултати. Гледах методологията на проучването – то е с хубава извадка, само че когато въпросите не са съответно заложени, е обикновено да има и странни резултати “, уточни доцент Алексей Пампоров. Според него самата дефиниция на въпроса „ Кои персони са съдействали най-вече за развиването на България “, също е изключително и не трябва да се съпоставят поетите революционери и държавници.
Изследването демонстрира, че водачът на ГЕРБ Бойко Борисов (1,2%) изпреварва Георги Бенковски (1,1%), Евлоги и Христо Георгиеви (1,1%), Васил Априлов (0,9%), цар Фердинанд I (0,8%), Петър Берон (0,8%), цар Калоян (0,8%) и княз Александър Батенберг (0,7%). След това се класира някогашният външен министър Соломон Паси (0,7%), който на собствен ред изпреварва Александър Стамболийски (0,6%), хан Кубрат (0,6%) и Григор Димитров (0,6%).
В рамките на същото изследване излиза наяве, че основаването на славянската книжовност от братята Кирил и Методий и Освобождението от турско иго на 3 март 1878 година провокират на практика еднакъв дял горделивост измежду българските жители - с към 1% разлика в интерес на славянската книжовност. Най-голяма горделивост провокират българската история и природа, а максимален позор - политиците, ниските приходи и демокрацията.
32,6% от запитаните дават отговор, че биха се върнали във времето на ръководството на Тодор Живков, в случай че можеха да избират в кой исторически интервал биха желали да живеят. 28,1% ще се върнат в демокрацията след 1989 година 7,9% показват, че не биха избрали да живеят в България, 7,9% биха отишли във времето на Борис III. 1,7% - във времето на Фердинанд, а 21,8% не могат да преценяват.
„ В проучването доста ясно се вижда, че разделянето „ минало “, което е мотив за горделивост, и „ настояще “ – което е мотив за позор. За доста хора ръководството на Тодор Живков е окончателно минало дефинитовно. Той е различен свят, друга ера и предстои на митологизация. То не се прави оценка въз основата на опит или на познаване на историята и това дава опция да бъдат иконизирани облици от предишното. Предвид страховитата опция на българите да намерят мотив за горделивост в сегашното няма да се изненадам след още малко работа в полето на съзнанието и изборното помнене, Тодор Живков да се окаже измежду иконите на българското минало “, уточни Харалан Александров.
„ Изключително притеснително е, че сегашното е разказвано и описвано като цялостен неуспех. Общности, които отхвърлят да намерят мотив за наслада и горделивост, за положителна идентификация в достиженията на времето си, те живеят с фантазиите на предишното “, съобщи той.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ