Българите подкрепят края на строгите мерки на 21 декември и

Българите поддържат края на строгите ограничения на 21 декември и не са уверени, че те изобщо правят работа. Затова и няма основни болшинства нито в поддръжка на отдалеченото образование, нито даже към този момент на самата здравна система.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл " с 800 изявленията, извършен в интервала 7-9 декември.
Според изследването двама от всеки петима са подготвени да се имунизират – делът не е дребен на фона на нормалното равнище на имунизиране у нас.
Сериозно болшинство от 59.3% утвърждава декларирания от Бойко Борисов завършек на ограничаващите ограничения на 21 декември. 21.8% са срещу, а останалите не могат да преценяват. Това очевидно е обвързвано и с неналичието на сериозна увереност, че на този стадий на дифузно разпространяване строгите ограничения изобщо работят. 47.8% одобряват, че единствено маски, отдалеченост и хигиена биха били задоволителни. 39.2% одобряват мнението, че твърдите ограничения действително работят. Останалите се двоумят.
Хората очевидно не са напълно уверени, че отдалеченото образование би трябвало да продължи. 42.1% от запитаните одобряват, че то е неефективно и следва да се приключи. 41.7% мислят противоположното, а 16.2% се двоумят.
Всичко това се дължи на обстоятелството, че обществото не е наясно кой тъкмо роман за вируса е меродавен – дали строгият или демократичният. 38.5%, да вземем за пример, считат, че каквито и ограничения да се взимат, множеството хора би трябвало да преминат през COVID-19 и тогава ще свърши пандемията. 31.1% обаче одобряват противоположното становище, а цели 30.4% не могат да преценяват.
По отношение на имунизациите - 41.3% считат да се имунизират, когато е допустимо. 46.7% не имат намерение. Останалите се двоумят.
Съотношението е сходно с това, което беше записано преди седмици. Делът от 41% не е дребен на фона на нормалните няколко % ваксиниращи се у нас. Освен това, към този момент не са малко и преболедувалите. Вероятно въздействие оказват и безредните сведения и тълкования, зловредни акции и така нататък
Противоречивите медицински пояснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло вършат по този начин, че 36.7% имат доверие на лекарите у нас, само че 35.2% нямат. Останалите не могат да преценяват. Това значи, че първичното цялостно очакване на обществото в труда на няколко професионални гилдии в рецесията в този момент ненапълно е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на болестта имаше в действителност рисково високи стойности – най-много поради страха – и те и без друго няма по какъв начин да се запазят. Освен това, в отговорите си в този момент за лекарите хората вплитат и част от отношението си към здравната системата изобщо. Това способства за спомагателна евентуална имиджова вреда.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към активността на управляващите изобщо в тази рецесия. Както беше упоменато и предходни известия, при започване на рецесията ситуационното утвърждение обхващаше болшинството, а в този момент е оценката е в противоположна посока и стартира да наподобява повече на общополитическата оценка за държавното управление. Всичко упоменато води до това, че българите почтено признават, че надали ще съблюдават изолираност в идните празници. 74.4% имат намерение да се видят с близки и другари, а изолираност ще пазят 18.2%, като има и прочут дял колебаещи се.