Баба Марта, Пижо и Пенда: Легенди за мартениците
Българите почитат през днешния ден обичая " Баба Марта ", който е един от най-тачените български традиции с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван " мартеница ", за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, а в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено. Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е публикуван освен в България, само че също и в други балкански страни. През 2017 година е вписан и в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна присъединяване в подготовката на кандидатурата е взела проф. доктор Албена Георгиева - специалист от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, " с цел да разсмее Баба Марта ". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла. Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
На този празник всеки подарява на околните си специфичен талисман, наименуван " мартеница ", за здраве и мощ през идната година. Мартениците се създават единствено за 1 март, когато съгласно българския народ стартира новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и триумф с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се смъкна и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени наложително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои региони на страната конците са единствено червени, а в други - многоцветни, само че с преобладаващо алено. Този цвят съгласно националното вярване има силата на слънцето и дава жизнеспособност на всяко създание. Белият цвят символизира чистотата, невинността и насладата. В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.
Този стародавен, най-вероятно езически бит, се счита за неповторима българска традиция, въпреки че в леко изменен тип участва и в Румъния. Там мартеницата се назовава " марцишор " и се носи единствено от дами, а в Северна Гърция я носят единствено децата като гривна, направена от извит бял и червен конец. Обичаят се пази и в околните страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните елементи на Молдова, където живеят етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е публикуван освен в България, само че също и в други балкански страни. През 2017 година е вписан и в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна присъединяване в подготовката на кандидатурата е взела проф. доктор Албена Георгиева - специалист от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка стопанка мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, " с цел да разсмее Баба Марта ". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват алена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от фамилията, се облича напълно в червени горни облекла. Оттук идва и националната визия, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с алена кърпа, обута в червени чорапи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ