Тренд: Българите определят 2022 г. като лоша, рекордно ниска е подкрепата на парламента
Българите правят оценка 2022 година като неприятна година за България, а упованията за идната са песимистични. Това сочат данни от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа ", отдадено на настройките на българите по отношение на главните институции, партии и оценка за отминаващата 2022 година.
Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 8 декември 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице " с таблет измежду 1005 души на възраст над 18 години.
Според изследването оценката за работата на Народното събрание е рекордно ниска. От „ Тренд “ регистрират още, че симпатизантите на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ отдръпват поддръжката си от президента Румен Радев.
През декември е регистриран рекордно невисок % позитивна оценка за работата на Народното събрание (9%), а 82% дават негативна оценка. Малко над една четвърт (26%) правят оценка позитивно работата на служебния кабинет. Сред всички партийни електорати негативната оценка за работата на държавното управление е по-висока от позитивната. Изключение прави само Българска социалистическа партия, измежду които дяловете на позитивна и негативна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ и „ Възраждане “.
Според данните на „ Тренд “ негативните оценки за работата на президента към този момент няколко месеца надвишават позитивните . През декември 42% дават положителна оценка, а 46% отрицателна. Ерозията в позитивната оценка по отношение на президента се дължи най-много на оттеглящите поддръжка в последните месеци последователи на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “.
Два месеца след предварителните парламентарни избори електоралната картина в страната не търпи основна динамичност спрямо резултатите от вота през октомври, регистрират още социолозите. ГЕРБ остава водач с 25.8% от гласуващите. „ Продължаваме Промяната “ държат второто място с 19.2% от гласуващите, на безапелационна отдалеченост от Движение за права и свободи (11.6%) и „ Възраждане “ (11.3%). Българска социалистическа партия резервира петото място с 9% поддръжка от гласуващите, следвани от „ Демократична България “ (7.3%) и „ Български напредък “ (4%).
В изследването е записана поредна година с неприятна оценка – единствено 12% от всички пълнолетни българи правят оценка 2022 като добра година за България, а 79% - като неприятна. Лошите оценки за годината стартират още с коронавирус пандемията през 2020 година и се задържат през 2021 година. Войната в Украйна, политическата рецесия и инфлацията евентуално са от главните причини на българите за неприятната оценка за отминаващата 2022 година.
В персонален проект 2022 година е била добра година за малко над половината българи (51%). Това е най-високата стойност от 2019 година насам. За малко над една трета (36%) отминаващата година е била неприятна. По-младите (18-39 г.) правят оценка годината сензитивно по-добре за себе си в персонален проект, в сравнение с най-възрастните (над 70 г.), измежду които дяловете са обърнати – за два пъти повече годината е била неприятна, в сравнение с добра.
Очакванията за идващата 2023 година не са оптимистични. 44% от интервюираните са на мнение, че България я чака една по-лоша година от 2022 година, 30% пък чакат по-добра година. И тук персоналните упования са по-оптимистични, само че дяловете са близки – 36% чакат 2023 година да е по-добра година за тях в персонален проект, само че 27% споделят отрицателни упования.
Изследването е осъществено в интервала сред 1 и 8 декември 2022 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице " с таблет измежду 1005 души на възраст над 18 години.
Според изследването оценката за работата на Народното събрание е рекордно ниска. От „ Тренд “ регистрират още, че симпатизантите на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “ отдръпват поддръжката си от президента Румен Радев.
През декември е регистриран рекордно невисок % позитивна оценка за работата на Народното събрание (9%), а 82% дават негативна оценка. Малко над една четвърт (26%) правят оценка позитивно работата на служебния кабинет. Сред всички партийни електорати негативната оценка за работата на държавното управление е по-висока от позитивната. Изключение прави само Българска социалистическа партия, измежду които дяловете на позитивна и негативна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ и „ Възраждане “.
Според данните на „ Тренд “ негативните оценки за работата на президента към този момент няколко месеца надвишават позитивните . През декември 42% дават положителна оценка, а 46% отрицателна. Ерозията в позитивната оценка по отношение на президента се дължи най-много на оттеглящите поддръжка в последните месеци последователи на „ Продължаваме Промяната “ и „ Демократична България “.
Два месеца след предварителните парламентарни избори електоралната картина в страната не търпи основна динамичност спрямо резултатите от вота през октомври, регистрират още социолозите. ГЕРБ остава водач с 25.8% от гласуващите. „ Продължаваме Промяната “ държат второто място с 19.2% от гласуващите, на безапелационна отдалеченост от Движение за права и свободи (11.6%) и „ Възраждане “ (11.3%). Българска социалистическа партия резервира петото място с 9% поддръжка от гласуващите, следвани от „ Демократична България “ (7.3%) и „ Български напредък “ (4%).
В изследването е записана поредна година с неприятна оценка – единствено 12% от всички пълнолетни българи правят оценка 2022 като добра година за България, а 79% - като неприятна. Лошите оценки за годината стартират още с коронавирус пандемията през 2020 година и се задържат през 2021 година. Войната в Украйна, политическата рецесия и инфлацията евентуално са от главните причини на българите за неприятната оценка за отминаващата 2022 година.
В персонален проект 2022 година е била добра година за малко над половината българи (51%). Това е най-високата стойност от 2019 година насам. За малко над една трета (36%) отминаващата година е била неприятна. По-младите (18-39 г.) правят оценка годината сензитивно по-добре за себе си в персонален проект, в сравнение с най-възрастните (над 70 г.), измежду които дяловете са обърнати – за два пъти повече годината е била неприятна, в сравнение с добра.
Очакванията за идващата 2023 година не са оптимистични. 44% от интервюираните са на мнение, че България я чака една по-лоша година от 2022 година, 30% пък чакат по-добра година. И тук персоналните упования са по-оптимистични, само че дяловете са близки – 36% чакат 2023 година да е по-добра година за тях в персонален проект, само че 27% споделят отрицателни упования.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ