9 септември - въстание, революция или преврат?
Българите от дълго време към този момент гледат на празниците като на почивни дни. Само дето към този момент 9-и септември не е нито празник, а пък тази година даже не е и почивен ден. Жените не си шият нови костюмчета за манифестацията, мъжете не водят синовете и внуците си да гледат военния церемониал, тъй като войска няма, само че ще имаме F-16, а множеството от живите, които помнят " тези мрачни 45 години " след " оня " Девети септември, изпитват неистова носталгия по времето след него. Парадоксално, нали?! Като живота ни.
Преди си знаехме, че Девети септември е Денят на социалистическата гражданска война, а в този момент като отворите всичкознаещата Уикипедия, ще прочетете, че " революцията ", " националното въстание " и впрочем героични названия, не са били нищо друго, с изключение на " Деветосептемврийски прелом ". Всъщност, той и Левски за мнозина от младите е " тим ", турското иго - " културно наличие ", а Денят над успеха над хитлерофашизма - " принуда на Червената войска ". Сменяме лексиката по този начин, че да " уйдисва " на новите времена и новите ни господари. И по този начин, каква е новата формулировка:
" Деветосептемврийският прелом е сполучливо принудително завладяване на държавната и локалната власт в България с въоръжени сили, проведено от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и осъществено през нощта на 8 против 9 септември 1944 година. Превратът е сбъднат в случай на частична окупация на територията на страната от елементи на Червената войска. В резултат на преврата е свалено законното държавно управление на Константин Муравиев и на власт идва държавно управление на Отечествения фронт (ОФ), отпред с Кимон Георгиев.
Отечествен фронт завзема властта в България благодарение на въоръжени сили - формирования на Българската войска отпред с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа войска (НОВА). Страната подписва помирение със Съюзниците и трансформира геополитическата си ориентировка, като стартира присъединяване на тяхна страна във Втората международна война. След това значимо събитие България попада в руската сфера на въздействие и настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в обществото ", написа в справочника през днешния ден.
Тази година се навършват " 75 години " Деветосептемврийски прелом ". Възпоменателна монета няма, само че пък възпоменанията и спомените стават от ден на ден, и все по-носталгични по отношение на интервала сред " преврата " и демокрацията.
" Държавният прелом " на процедура се реализира не в една нощ, а чак до 12-и септември. Най-късно от българските градове - в Хасково. Намеренията на новото държавно управление за възобновяване на демократичния режим и на Търновската конституция, по този начин и не се осъществят. По-късно това се регистрира като неточност, създаваща условия за възникването и одобряването на тоталитаризма. Управлението, в прорез с Конституцията, продължава.
Забележката е значима, тъй като същото се случи и след Десети ноември. Намеренията не се сбъднаха, и грешките се повториха...
В края на 1944-а се организира Народният съд. Обвиняемите са над 11 000, а наказаните - 9 000, една-трета от които - на гибел. На 20-и декември са основани така наречен трудово-възпитателни лагери. По публична статистика броят на убитите и безследно изчезналите за един къс интервал от време е близо 40 000 души.
След Десети ноември, за останалите живи " врагове " и наследниците им, се организира реставрация, а за роднините на неприятните партизани - приватизация. Но, за мъртвите - нито положително, нито неприятно, с изключение на статистика: В настъплението против немската войска, България дава близо 13 000 жертви и огромен брой ранени. Тези хора са цената, против която Парижкият кротичък контракт ни опрощава греховете и ни признава заслугата, че разгласяваме война на Германия, и по този начин ни понижават част от репарациите.
Ако създадем анализ на всички тези събития пред децата си, ще ги побъркаме от парадокси: България е имала цар, който е бил на страната на Хитлер, само че Хитлер май го е отровил?... България първо е с Германия, след това й афишира война, под въздействие на " тиранина Съюз на съветските социалистически републики ". Така страната попаднала под " руска принуда ". Героят от Лайпциг Георги Димитров единствено за малко е бил национална горделивост, след което се схваща, че е " деспот ". И той май е бил токсичен, а мавзолеят му е съборен с бомби в спокойно време, по либерален метод.
Девети септември престава да бъде празник, за сметка на Десети ноември. През 1989-а настъпва народна власт, която отхвърля всички предходни празници и герои, и основава свои такива. И в този момент, най-важното, благи наши деца, е да запомните, че даже в учебно заведение да почнат още веднъж да назовават " турското културно наличие " иго, и ромите още веднъж да станат роми, то Девети септември по никакъв метод не трябва да бъде празнуван, тъй като не е редно да се празнува държавен прелом. Това е еднакво на разврат. Десети ноември, за разлика от Девети септември, е " тиха гражданска война " - културна работа. И по тази причина е празник, въпреки и все по- " спокоен ".
Остава единствено да разбираем, за какво на 8-и против 9-и септември в доста градове в страната от балконите годишно се чува гърмеж от китайски пиратки, на места проблясва и заря.
Какво честваме, ще ни питат децата ни? Ами, преврата, е правилният отговор. Останалото е написано в Уикипедия.
Текст Еми Мариянска
Снимки: " Изгубената България "
Преди си знаехме, че Девети септември е Денят на социалистическата гражданска война, а в този момент като отворите всичкознаещата Уикипедия, ще прочетете, че " революцията ", " националното въстание " и впрочем героични названия, не са били нищо друго, с изключение на " Деветосептемврийски прелом ". Всъщност, той и Левски за мнозина от младите е " тим ", турското иго - " културно наличие ", а Денят над успеха над хитлерофашизма - " принуда на Червената войска ". Сменяме лексиката по този начин, че да " уйдисва " на новите времена и новите ни господари. И по този начин, каква е новата формулировка:
" Деветосептемврийският прелом е сполучливо принудително завладяване на държавната и локалната власт в България с въоръжени сили, проведено от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и осъществено през нощта на 8 против 9 септември 1944 година. Превратът е сбъднат в случай на частична окупация на територията на страната от елементи на Червената войска. В резултат на преврата е свалено законното държавно управление на Константин Муравиев и на власт идва държавно управление на Отечествения фронт (ОФ), отпред с Кимон Георгиев.
Отечествен фронт завзема властта в България благодарение на въоръжени сили - формирования на Българската войска отпред с поддържащи го офицери и силите на българската партизанска Народоосвободителна въстаническа войска (НОВА). Страната подписва помирение със Съюзниците и трансформира геополитическата си ориентировка, като стартира присъединяване на тяхна страна във Втората международна война. След това значимо събитие България попада в руската сфера на въздействие и настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в обществото ", написа в справочника през днешния ден.
Тази година се навършват " 75 години " Деветосептемврийски прелом ". Възпоменателна монета няма, само че пък възпоменанията и спомените стават от ден на ден, и все по-носталгични по отношение на интервала сред " преврата " и демокрацията.
" Държавният прелом " на процедура се реализира не в една нощ, а чак до 12-и септември. Най-късно от българските градове - в Хасково. Намеренията на новото държавно управление за възобновяване на демократичния режим и на Търновската конституция, по този начин и не се осъществят. По-късно това се регистрира като неточност, създаваща условия за възникването и одобряването на тоталитаризма. Управлението, в прорез с Конституцията, продължава.
Забележката е значима, тъй като същото се случи и след Десети ноември. Намеренията не се сбъднаха, и грешките се повториха...
В края на 1944-а се организира Народният съд. Обвиняемите са над 11 000, а наказаните - 9 000, една-трета от които - на гибел. На 20-и декември са основани така наречен трудово-възпитателни лагери. По публична статистика броят на убитите и безследно изчезналите за един къс интервал от време е близо 40 000 души.
След Десети ноември, за останалите живи " врагове " и наследниците им, се организира реставрация, а за роднините на неприятните партизани - приватизация. Но, за мъртвите - нито положително, нито неприятно, с изключение на статистика: В настъплението против немската войска, България дава близо 13 000 жертви и огромен брой ранени. Тези хора са цената, против която Парижкият кротичък контракт ни опрощава греховете и ни признава заслугата, че разгласяваме война на Германия, и по този начин ни понижават част от репарациите.
Ако създадем анализ на всички тези събития пред децата си, ще ги побъркаме от парадокси: България е имала цар, който е бил на страната на Хитлер, само че Хитлер май го е отровил?... България първо е с Германия, след това й афишира война, под въздействие на " тиранина Съюз на съветските социалистически републики ". Така страната попаднала под " руска принуда ". Героят от Лайпциг Георги Димитров единствено за малко е бил национална горделивост, след което се схваща, че е " деспот ". И той май е бил токсичен, а мавзолеят му е съборен с бомби в спокойно време, по либерален метод.
Девети септември престава да бъде празник, за сметка на Десети ноември. През 1989-а настъпва народна власт, която отхвърля всички предходни празници и герои, и основава свои такива. И в този момент, най-важното, благи наши деца, е да запомните, че даже в учебно заведение да почнат още веднъж да назовават " турското културно наличие " иго, и ромите още веднъж да станат роми, то Девети септември по никакъв метод не трябва да бъде празнуван, тъй като не е редно да се празнува държавен прелом. Това е еднакво на разврат. Десети ноември, за разлика от Девети септември, е " тиха гражданска война " - културна работа. И по тази причина е празник, въпреки и все по- " спокоен ".
Остава единствено да разбираем, за какво на 8-и против 9-и септември в доста градове в страната от балконите годишно се чува гърмеж от китайски пиратки, на места проблясва и заря.
Какво честваме, ще ни питат децата ни? Ами, преврата, е правилният отговор. Останалото е написано в Уикипедия.
Текст Еми Мариянска
Снимки: " Изгубената България "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ