Българи кътат имоти в 67 държави
Българите обичат тухлата. Това е ясно като бетонен пиедестал – и то не от през вчерашния ден. Но все по-често този пиедестал се излива не в Банкя, Банско или Бяла, а в... Бодрум, Барселона или Бавария. Новите данни от Националната организация за приходите, направени по питане на Economic.bg, демонстрират: над 100 българи са заявили парцели в 67 страни по света единствено през предходната година.
И това са единствено тези, които публично са го вписали в годишната си данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ. Реалната цифра евентуално е по-висока, само че попада в обсега на така наречен „ статистическа загадка “.
Фаворитът в тази самобитна имотна олимпиада е Гърция. Северната част на страната, изключително Халкидики, се е трансформирала в самобитен „ български квартал “. Всяка година по празниците автомагистралите натам са безусловно задръстени от коли от всички краища на България.
" Причината е явна – презастрояване по нашето Черноморие “, разяснява доцент доктор Драгомир Стефанов от УНСС. „ Българите просто търсят по-естествена и спокойна опция. “
След Гърция се подреждат Испания и Германия, където обичайно има мощна българска диаспора, а също и Австрия, Италия, и – изненадващо за някои – Англия, макар рестриктивните мерки след Brexit.
Към края на април 2025 година спестяванията на семействата в банките възлизат на 91.5 милиарда лева, или близо 43% от Брутният вътрешен продукт. И това е единствено „ формалната част “. Експертите подозират, че съвсем толкоз пари са „ скатани “ в брой – под дюшеци, в сейфове, в кутии за обувки.
" Населението на България в никакъв случай не е било толкоз богато “, споделя доцент Стефанов. „ Това се вижда от апетита за втори, трети, че и четвърти парцел – постоянно в чужбина. “
В допълнение - по-ниските лихви и лесният достъп до ипотечни заеми вършат имотните покупко-продажби по-достъпни, даже при високи цени. А инвестицията в „ нещо действително “ – стена, прозорец, тераса – е в кръвта на българина.
Сравненията сред цените на парцели в София и тези в гръцките села са подвеждащи, прецизира Стефанов. Столицата не може да бъде мерена с дребни крайбрежни села – както по цени, по този начин и по пазарен интерес.
" Ако ще съпоставяме село в Гърция – дано е със село в България. Или пък Синеморец, Ахтопол, Равда “, споделя икономистът. Такава вероятност слага действителна база за оценка на „ изгодата “ от задграничните покупки.
Скритите кешови запаси и съмнителният генезис на част от средствата също пораждат съмнения, че пазарът на парцели – изключително в интервала преди влизането в еврозоната (очаквано на 1 януари 2026 г.) – ще бъде употребен и като „ пералня “ за неразбираеми капитали. Очаква се до седмици Брюксел да даде оценка за готовността ни за приемане на еврото, като плануваната оценка е позитивна.
Паралелно с износа на капиталов интерес, България стартира да притегля задгранични играчи. Пенсионни и застрахователни фондове, основно от Западна Европа, все по-често купуват парцели у нас. И то не по една гарсониера – а цели здания, етажи, комплекси. Причината? Двуцифрена възвращаемост от наеми и презастрояване.
Тенденцията е ясна: Българите се трансформират в съществени играчи на пазара на недвижими парцели. Това е по едно и също време стопански феномен и културна промяна. Днес апартаментът в Солун не е единствено ваканционна фикция – той е част от дълготрайна тактика за сигурност и приход.
И това са единствено тези, които публично са го вписали в годишната си данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ. Реалната цифра евентуално е по-висока, само че попада в обсега на така наречен „ статистическа загадка “.
Фаворитът в тази самобитна имотна олимпиада е Гърция. Северната част на страната, изключително Халкидики, се е трансформирала в самобитен „ български квартал “. Всяка година по празниците автомагистралите натам са безусловно задръстени от коли от всички краища на България.
" Причината е явна – презастрояване по нашето Черноморие “, разяснява доцент доктор Драгомир Стефанов от УНСС. „ Българите просто търсят по-естествена и спокойна опция. “
След Гърция се подреждат Испания и Германия, където обичайно има мощна българска диаспора, а също и Австрия, Италия, и – изненадващо за някои – Англия, макар рестриктивните мерки след Brexit.
Към края на април 2025 година спестяванията на семействата в банките възлизат на 91.5 милиарда лева, или близо 43% от Брутният вътрешен продукт. И това е единствено „ формалната част “. Експертите подозират, че съвсем толкоз пари са „ скатани “ в брой – под дюшеци, в сейфове, в кутии за обувки.
" Населението на България в никакъв случай не е било толкоз богато “, споделя доцент Стефанов. „ Това се вижда от апетита за втори, трети, че и четвърти парцел – постоянно в чужбина. “
В допълнение - по-ниските лихви и лесният достъп до ипотечни заеми вършат имотните покупко-продажби по-достъпни, даже при високи цени. А инвестицията в „ нещо действително “ – стена, прозорец, тераса – е в кръвта на българина.
Сравненията сред цените на парцели в София и тези в гръцките села са подвеждащи, прецизира Стефанов. Столицата не може да бъде мерена с дребни крайбрежни села – както по цени, по този начин и по пазарен интерес.
" Ако ще съпоставяме село в Гърция – дано е със село в България. Или пък Синеморец, Ахтопол, Равда “, споделя икономистът. Такава вероятност слага действителна база за оценка на „ изгодата “ от задграничните покупки.
Скритите кешови запаси и съмнителният генезис на част от средствата също пораждат съмнения, че пазарът на парцели – изключително в интервала преди влизането в еврозоната (очаквано на 1 януари 2026 г.) – ще бъде употребен и като „ пералня “ за неразбираеми капитали. Очаква се до седмици Брюксел да даде оценка за готовността ни за приемане на еврото, като плануваната оценка е позитивна.
Паралелно с износа на капиталов интерес, България стартира да притегля задгранични играчи. Пенсионни и застрахователни фондове, основно от Западна Европа, все по-често купуват парцели у нас. И то не по една гарсониера – а цели здания, етажи, комплекси. Причината? Двуцифрена възвращаемост от наеми и презастрояване.
Тенденцията е ясна: Българите се трансформират в съществени играчи на пазара на недвижими парцели. Това е по едно и също време стопански феномен и културна промяна. Днес апартаментът в Солун не е единствено ваканционна фикция – той е част от дълготрайна тактика за сигурност и приход.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ