Половината българи не одобряват мигранти да идват да работят у нас
Българите не са подготвени за по-масова процедура чужденци да идват да работят у нас. Оценяваме по-скоро като погрешен метода на Европа във връзка с миграцията до момента. Проблемите в България с мигранти са доста по-малки на фона на Европа, съгласно пълнолетните българи.
Прочетете още
Близо 600 хиляди души от общо към 5,4 милиона пълнолетни жители у нас към този момент намират мигрантите за заплаха за националната сигурност, даже те да се избавят от война. Възрастните са надалеч по-притеснени от младите. Това са част от изводите от самостоятелен народен сондаж лице в лице, извършен от новата социологическа организация „ Мяра “.
36% дават отговор позитивно, само че 50,4% дават отговор негативно на въпроса „ Вие персонално, по принцип приемате или по принцип не приемате, когато има дефицит на работна ръка, в България да идват да работят мигранти? “. Очевидна е неохотата – основно измежду по-възрастните. Но даже и при по-младите доминира отрицанието.
Ползвано е общо наложеното в дебатите разбиране „ мигранти “, с цел да се ревизира базисният публичен инстинкт. Разбира се, нужно е и следващо социологическо проучване на тематиката.
Експериментално е тествано и усещането за персонална, национална и общоевропейска заплаха. Както нормално в такива проучвания, колкото по-абстрактно, а не персонално, се дава отговор, толкоз по-политически, респ. отрицателни, са отговорите.
По отношение на миграцията като опасност за Европа 48,7% са съгласни, че тя е налице, което е сензитивно повече от несъгласните 29,1%.
Що се отнася до опасността за България, 40% я виждат, само че непосредствен по големина дял от 35,1% не я виждат. Още по-малка е „ ножицата “ при чувството за персонална застрашеност: 43% усещат опасност поради миграцията за личната си сигурност, само че 38,9% не усещат. Така се оказва, че у нас евентуални проблеми, свързани с мигрантите, не се усещат в степента, в която се отнасят за Европа.
Възможно е да се отразява и работата, която България е свършила във връзка с намаляването на миграционния напън. Най-младите не се усещат изключително застрашени. Но даже и те в по-голяма степен споделят, че опасност за Европа има.
Изводът за по-добрата оценка за България спрямо Европа като цяло се удостоверява и от отговорите на въпроса „ Вие персонално оценявате като вярна или като неправилна политиката на Европейския съюз във връзка с мигрантите от Близкия изток, Африка и т.н? “ 21% дават позитивна оценка, само че 44,9% дават негативна. Разбира се, значително са тези, които не могат да преценяват.
Важно е дали става дума просто за мигранти или за хора, които се избавят от война, споделят 62,3% от намиращите заплаха за националната сигурност. За мен персонално не е значимо дали става дума просто за мигранти или за хора, които се избавят от война, споделят 28,5% от намиращите заплаха за националната сигурност. Условно, този дял крайни отзиви, които даже не вземат поради военните спорове, се равнява на близо 600 хиляди пълнолетни българи.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 6 и 16 февруари 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Прочетете още
Близо 600 хиляди души от общо към 5,4 милиона пълнолетни жители у нас към този момент намират мигрантите за заплаха за националната сигурност, даже те да се избавят от война. Възрастните са надалеч по-притеснени от младите. Това са част от изводите от самостоятелен народен сондаж лице в лице, извършен от новата социологическа организация „ Мяра “.
36% дават отговор позитивно, само че 50,4% дават отговор негативно на въпроса „ Вие персонално, по принцип приемате или по принцип не приемате, когато има дефицит на работна ръка, в България да идват да работят мигранти? “. Очевидна е неохотата – основно измежду по-възрастните. Но даже и при по-младите доминира отрицанието.
Ползвано е общо наложеното в дебатите разбиране „ мигранти “, с цел да се ревизира базисният публичен инстинкт. Разбира се, нужно е и следващо социологическо проучване на тематиката.
Експериментално е тествано и усещането за персонална, национална и общоевропейска заплаха. Както нормално в такива проучвания, колкото по-абстрактно, а не персонално, се дава отговор, толкоз по-политически, респ. отрицателни, са отговорите.
По отношение на миграцията като опасност за Европа 48,7% са съгласни, че тя е налице, което е сензитивно повече от несъгласните 29,1%.
Що се отнася до опасността за България, 40% я виждат, само че непосредствен по големина дял от 35,1% не я виждат. Още по-малка е „ ножицата “ при чувството за персонална застрашеност: 43% усещат опасност поради миграцията за личната си сигурност, само че 38,9% не усещат. Така се оказва, че у нас евентуални проблеми, свързани с мигрантите, не се усещат в степента, в която се отнасят за Европа.
Възможно е да се отразява и работата, която България е свършила във връзка с намаляването на миграционния напън. Най-младите не се усещат изключително застрашени. Но даже и те в по-голяма степен споделят, че опасност за Европа има.
Изводът за по-добрата оценка за България спрямо Европа като цяло се удостоверява и от отговорите на въпроса „ Вие персонално оценявате като вярна или като неправилна политиката на Европейския съюз във връзка с мигрантите от Близкия изток, Африка и т.н? “ 21% дават позитивна оценка, само че 44,9% дават негативна. Разбира се, значително са тези, които не могат да преценяват.
Важно е дали става дума просто за мигранти или за хора, които се избавят от война, споделят 62,3% от намиращите заплаха за националната сигурност. За мен персонално не е значимо дали става дума просто за мигранти или за хора, които се избавят от война, споделят 28,5% от намиращите заплаха за националната сигурност. Условно, този дял крайни отзиви, които даже не вземат поради военните спорове, се равнява на близо 600 хиляди пълнолетни българи.
Данните са от самостоятелната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 6 и 16 февруари 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ