3/4 от българите не одобряват увеличените правомощията на ЕК за сметка на националните правителства
Българите не подлагат на подозрение европейската принадлежност на страната ни, само че са отрицателно настроени към политиката за солидарно систематизиране на мигрантите, земеделската политика, т.анр. Зелен преход и помощта на Европа за Украйна
Данните са от национално изследване на организация " Алфа Рисърч " за публичните оценки към съществени политики на Европейски Съюз и настройките все още за идния през юни евровот.
В началото на март, когато договарянията за ориста на ротационния кабинет навлязоха в съдбоносна фаза, а алтернативата „ държавно управление Габриел или нови избори “ към момента е с неразбираем край, Алфа Рисърч организира първото си изследване за публичните настройки към съществени политики на Европейския Съюз, желанията за гласоподаване за Европейски парламент и евентуалните електорални настройки.
Макар и да е доста рано да се приказва за съответни прогнози, защото не е ясна нито кондицията на партиите след три месеца (евроизборите са при започване на юни), нито ще има ли нови играчи на тях, резултатите от проучването ясно демонстрират, че е налице друга логичност на готовност и гласоподаване на национални и европейски избори, която внася основни нюанси в съотношението сред тежестта на политическите сили.
По равно утвърждение и отрицание за ръководството на Съюза
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Въпреки че доста от детайлите на европейските политики и диспути остават настрана от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната наклонност: Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват, или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
От какво сме удовлетворени и кое не ни харесва?
Така да вземем за пример, изследването записва най-позитивно отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеления преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите към т.нар.зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; Увеличаване пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Скептични ли сме към ролята си на европейски жители?
Въпреки че в персонален проект българите виждат изгоди за себе си и за страната от европейското участие, за 17 години те не съумяха де се убедят, че от техния глас зависи по какъв начин ще действа Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната интензивност на европейски избори е най-ниската допустима от всички други избори. Предстоящият избор не прави изключение – не повече от една трета декларират твърда подготвеност да отидат до урните през юни. Ако тази наклонност се резервира, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил единствено на частичните избори за евродепутати през 2007г.
Кои партии биха излъчили евродепутати, в случай че изборите бяха през днешния ден?
Безспорно най-интересен е отговорът на въпроса – по какъв начин спорните настройки към политиките на Европейски Съюз и слабата мотивация за присъединяване в изборите се отразяват върху електоралните желания? Най-висока готовност демонстрират двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат, ПП-ДБ покачват своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и съкратяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. Възраждане, сходно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се показват малко над националния си капацитет, доближават 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми слагат в леко оттегляне ГЕРБ, Българска социалистическа партия (8.9%) и Движение за права и свободи (8.4% - чиито гласоподаватели в Турция нямат право да гласоподават на евроизбори).
Каква акция ще водят партиите – с чисто европейски, или с народен фокус, кои фигури ще повдигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, безспорно също ще повлияят върху съответните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния избор е налице и това дали двата избора ще се проведат дружно или поотделно, ще окаже въздействие върху националната политическа картина.
Настоящото проучване е извършено в интервала 1 – 7 март 2024 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Данните са от национално изследване на организация " Алфа Рисърч " за публичните оценки към съществени политики на Европейски Съюз и настройките все още за идния през юни евровот.
В началото на март, когато договарянията за ориста на ротационния кабинет навлязоха в съдбоносна фаза, а алтернативата „ държавно управление Габриел или нови избори “ към момента е с неразбираем край, Алфа Рисърч организира първото си изследване за публичните настройки към съществени политики на Европейския Съюз, желанията за гласоподаване за Европейски парламент и евентуалните електорални настройки.
Макар и да е доста рано да се приказва за съответни прогнози, защото не е ясна нито кондицията на партиите след три месеца (евроизборите са при започване на юни), нито ще има ли нови играчи на тях, резултатите от проучването ясно демонстрират, че е налице друга логичност на готовност и гласоподаване на национални и европейски избори, която внася основни нюанси в съотношението сред тежестта на политическите сили.
По равно утвърждение и отрицание за ръководството на Съюза
Един от главните заключения на изследването е, че европейската принадлежност на страната ни не се слага под подозрение. Около 60% от българите резервират безапелационната си поддръжка за участието на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа опция. Същевременно обаче, както заради неуспеха на България да се приближи по витален стандарт и тъждество пред закона до ядрото от страни на Европейски Съюз, по този начин и заради поредицата от рецесии в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към метода на ръководство на Съюза и съответни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи декларират, че утвърждават напълно метода, по който се ръководи Европейски Съюз към днешна дата, 42% - единствено ненапълно, а 39% - са несъмнено неудовлетворени.
Въпреки че доста от детайлите на европейските политики и диспути остават настрана от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната наклонност: Сънародниците ни утвърждават най-силно тези политики, които им дават късмет да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към тези, които се ползват, или следва да се приложат от Брюксел на национално ниво.
От какво сме удовлетворени и кое не ни харесва?
Така да вземем за пример, изследването записва най-позитивно отношението към опцията при нарушение на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на индивида в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на Европейски Съюз (81%) и предвижданото създаване на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и въздействието на еврофондовете за развиването на България (51%) също се правят оценка преобладаващо положително, само че те срещат и по-висок дял отрицателни отзиви - по към 30 на 100.
Противоречиви са публичните реакции към резултата от европейските политики в три значими посоки: Зеления преход – 34% позитивно отношение против 42% негативно, а за всеки четвърти българин този пакт остава изцяло неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи против 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни отвън Европейски Съюз в България (34%:49%).
Най-чувствителни и негативно настроени са българите към тези оферти и политики, които откриха и най-силен отрицателен отзив в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно систематизиране на мигрантите се утвърждава от едвам 19% при над три пъти повече отрицателни отзиви.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите към т.нар.зелен преход) – 26% утвърждение при двойно по-високо отрицание.; Увеличаване пълномощията на Европейска комисия за сметка на националните държавни управления – 77% отрицание.
Скептични ли сме към ролята си на европейски жители?
Въпреки че в персонален проект българите виждат изгоди за себе си и за страната от европейското участие, за 17 години те не съумяха де се убедят, че от техния глас зависи по какъв начин ще действа Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната интензивност на европейски избори е най-ниската допустима от всички други избори. Предстоящият избор не прави изключение – не повече от една трета декларират твърда подготвеност да отидат до урните през юни. Ако тази наклонност се резервира, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил единствено на частичните избори за евродепутати през 2007г.
Кои партии биха излъчили евродепутати, в случай че изборите бяха през днешния ден?
Безспорно най-интересен е отговорът на въпроса – по какъв начин спорните настройки към политиките на Европейски Съюз и слабата мотивация за присъединяване в изборите се отразяват върху електоралните желания? Най-висока готовност демонстрират двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат, ПП-ДБ покачват своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и съкратяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. Възраждане, сходно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се показват малко над националния си капацитет, доближават 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми слагат в леко оттегляне ГЕРБ, Българска социалистическа партия (8.9%) и Движение за права и свободи (8.4% - чиито гласоподаватели в Турция нямат право да гласоподават на евроизбори).
Каква акция ще водят партиите – с чисто европейски, или с народен фокус, кои фигури ще повдигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, безспорно също ще повлияят върху съответните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния избор е налице и това дали двата избора ще се проведат дружно или поотделно, ще окаже въздействие върху националната политическа картина.
Настоящото проучване е извършено в интервала 1 – 7 март 2024 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, оповестени на нейния, само че не и за изборно или манипулативно потребление на тези данни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ