Топим се! До 2040 ще сме само 5.8 млн.
Българите понижат прогресивно, броят на хората над 65 години нараства, огромна част от младите са отвън пазара на труда, качеството на работните ни места е 4 пъти по-ниско от междинното за Европейски Съюз и като за похлупак взимаме 6 пъти по-малко заплащане на нашия труд по отношение на междинното за Европейски Съюз.
Това са главните заключения на екипа от Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките, който показа предложенията си по плана за ограниченията за превъзмогване на демографската рецесия, предоставен от държавното управление.
Проф. доктор Антоанета Христова, която е началник на плана съобщи, че едно от главните неща в хода на тяхната работа е било да се направи прогноза за развиването на България до 2040 година.
Според нея има три разновидността: инерционен, в който нищо не се прави и не се ползват никакви ограничения по отношение на демографските проблеми, сдържан, в който се вземат ограничения в някои връзки и удобен, в който се ползват ограничения, във всички проблеми аспекти.
" За да бъдат препоръчани, те би трябвало да бъдат подкрепени от всички партии. Изводът от направените симулационни разновидности е, че идващите години, без значение от политиките, популацията на България ще понижава ", призна тя.
При най-лошия вид към 2040 година българите ще се стопят до 5.86 милиона.
Ако се вземат някакви ограничения ще сме 6.52 милиона, а при най-хубавия вид ще наброяваме 6.75 милиона души.
Проф. Христова посочи, че до 2040 година, без значение дали приказваме за най-неблагоприятния или най-благоприятния вид, сигурно възрастните хора ще се повече.
Другият главен проблем, който откроява изследването, е неприятното възнаграждение на труда. Българинът получава 6 пъти по-малко от останалите европейци, нивата на претовареност са под междинните за Европейски Съюз и към 1/3 от нашето трудоспособно население е отвън пазара на труда, изясни проф. доктор Кремена Борисова-Маринова.
В тази връзка учените от Българска академия на науките оферират интензивно съдействие при привличане на инвестционни планове, свързване на личните доходи с общинските, по-балансирано систематизиране на Данък добавена стойност и вложения.
Те считат, че част от решението на казуса е % от събираните налози да се трансферират на общините за целево капиталово развиване, както и част от корпоративния налог да се трансферира към общините за развиване на капиталовата инфраструктура.
" Качеството на работната мощ в България е по-високо от качеството на работните места, което е над 4 пъти по-лошо от междинното за Европейски Съюз. Качеството на работната мощ – към 70% от междинното за Европейски Съюз ниво ", изясни още проф. Маринова.
Изходът от тази обстановка, съгласно учените, е да се отстранят слабостите при образуването на работните заплати, да се контролира постоянното заплащане, да се усъвършенства обществената отбрана, да се усъвършенства образуването на човешкия капитал в България като фокусът би трябвало да е върху ранната детска възраст.
Те оферират още да се вкарат съответен най-малък приход, необлагаем най-малко, фамилно данъчно облагане, отпадане на тавана на осигурителния приход за здравно обезпечаване.
Оказва се, че незадоволителната прелест на пазара на труда стимулира 25% от интервюираните да заявят, че са подготвени да изоставен страната.
А с цел да се увеличи раждаемостта проф. доктор Татяна Коцева счита, че най-важното е да се усъвършенства качеството на живот и достъпът до съществени услуги на фамилиите с деца като опазване на здравето, обучение.
При извършена анкета с въпрос: " Какви услуги смятате, че страната би трябвало да обезпечи за фамилиите с деца? ", измежду най-честите отговори за безвъзмездни учебници и безвъзмездни медикаменти.
При извършена анкета с въпрос: " Какви ограничения от страна на страната биха повлияли на решението ви да имате още едно дете? ", най-честите отговори са свързани с нарастването размера на надбавките, както и гарантиране на по-лесни приеми в яслите.
Учените оферират още въвеждане на система " Парите следват детето ", т.е. когато детето не е признато в ясла, да се изплаща компесаторна сума на родителите, с цел да могат те да платят за друга сходна услуга.
Сред предложенията са и политики, свързани с по-гъвкав режим за прилагане на отпуск, в случай че имаме дете до 8 години, както и основаване на благоприятни условия за по-гъвкаво работно време.
Доц. доктор Стоянка Черкезова, която е координатор на плана изясни, че би трябвало да се вземат ограничения за намаляването на смъртността при децата до 1-годишна възраст и при мъже и дами от 30 до 65 години.
Според нея през 2030-2035 година се чака да стартира внезапно понижаване на популацията във възрастовата група 40-64 години, а това на възраст над 65+ ще нараства. Населението 0-39 години също ще продължи да понижава.
Мерките на учените в тази връзка са свързани с повишение на заетостта, поддръжка на присъединяване на възрастните в процеса на формулиране на законодателни решения, повишение на продуктивността на труда, промени в пенсионната система.
Доц. доктор Спас Ташев съобщи, че в България миграционния баланс е негативен. Той посочи, че концентрирането на районното развиване върху седемте огромни градове на страната изтощава демографски периферията на районите и уязвимите дребни обитаеми места.
Мерки, които работната група от Българска академия на науките предлага, свързани с външните мигранти са: Съдействие за признание на добитите в чужбина образования и квалификации; създаване на профилирани стратегии за образование и интеграция; контракт за интеграция сред имигрантите и страната, допускащ сполучливото им осъществяване в обществото; основаване на районни центрове за интеграция, в които имигрантите да се срещат с главните институции и полезности на българското общество.
Според проф. доктор Илона Томова, която е ръководител на Научния съвет, доста сериозен проблем е непрекъснатото повишаване на обществените неравенства.
Тя разяснява, че има единствено шепа страни, в които общественото неравноправие е толкоз високо. Освен това в България има и доста съществени етнически неравенства.
Източник: dnes.bg
Това са главните заключения на екипа от Института за проучване на популацията и индивида при Българска академия на науките, който показа предложенията си по плана за ограниченията за превъзмогване на демографската рецесия, предоставен от държавното управление.
Проф. доктор Антоанета Христова, която е началник на плана съобщи, че едно от главните неща в хода на тяхната работа е било да се направи прогноза за развиването на България до 2040 година.
Според нея има три разновидността: инерционен, в който нищо не се прави и не се ползват никакви ограничения по отношение на демографските проблеми, сдържан, в който се вземат ограничения в някои връзки и удобен, в който се ползват ограничения, във всички проблеми аспекти.
" За да бъдат препоръчани, те би трябвало да бъдат подкрепени от всички партии. Изводът от направените симулационни разновидности е, че идващите години, без значение от политиките, популацията на България ще понижава ", призна тя.
При най-лошия вид към 2040 година българите ще се стопят до 5.86 милиона.
Ако се вземат някакви ограничения ще сме 6.52 милиона, а при най-хубавия вид ще наброяваме 6.75 милиона души.
Проф. Христова посочи, че до 2040 година, без значение дали приказваме за най-неблагоприятния или най-благоприятния вид, сигурно възрастните хора ще се повече.
Другият главен проблем, който откроява изследването, е неприятното възнаграждение на труда. Българинът получава 6 пъти по-малко от останалите европейци, нивата на претовареност са под междинните за Европейски Съюз и към 1/3 от нашето трудоспособно население е отвън пазара на труда, изясни проф. доктор Кремена Борисова-Маринова.
В тази връзка учените от Българска академия на науките оферират интензивно съдействие при привличане на инвестционни планове, свързване на личните доходи с общинските, по-балансирано систематизиране на Данък добавена стойност и вложения.
Те считат, че част от решението на казуса е % от събираните налози да се трансферират на общините за целево капиталово развиване, както и част от корпоративния налог да се трансферира към общините за развиване на капиталовата инфраструктура.
" Качеството на работната мощ в България е по-високо от качеството на работните места, което е над 4 пъти по-лошо от междинното за Европейски Съюз. Качеството на работната мощ – към 70% от междинното за Европейски Съюз ниво ", изясни още проф. Маринова.
Изходът от тази обстановка, съгласно учените, е да се отстранят слабостите при образуването на работните заплати, да се контролира постоянното заплащане, да се усъвършенства обществената отбрана, да се усъвършенства образуването на човешкия капитал в България като фокусът би трябвало да е върху ранната детска възраст.
Те оферират още да се вкарат съответен най-малък приход, необлагаем най-малко, фамилно данъчно облагане, отпадане на тавана на осигурителния приход за здравно обезпечаване.
Оказва се, че незадоволителната прелест на пазара на труда стимулира 25% от интервюираните да заявят, че са подготвени да изоставен страната.
А с цел да се увеличи раждаемостта проф. доктор Татяна Коцева счита, че най-важното е да се усъвършенства качеството на живот и достъпът до съществени услуги на фамилиите с деца като опазване на здравето, обучение.
При извършена анкета с въпрос: " Какви услуги смятате, че страната би трябвало да обезпечи за фамилиите с деца? ", измежду най-честите отговори за безвъзмездни учебници и безвъзмездни медикаменти.
При извършена анкета с въпрос: " Какви ограничения от страна на страната биха повлияли на решението ви да имате още едно дете? ", най-честите отговори са свързани с нарастването размера на надбавките, както и гарантиране на по-лесни приеми в яслите.
Учените оферират още въвеждане на система " Парите следват детето ", т.е. когато детето не е признато в ясла, да се изплаща компесаторна сума на родителите, с цел да могат те да платят за друга сходна услуга.
Сред предложенията са и политики, свързани с по-гъвкав режим за прилагане на отпуск, в случай че имаме дете до 8 години, както и основаване на благоприятни условия за по-гъвкаво работно време.
Доц. доктор Стоянка Черкезова, която е координатор на плана изясни, че би трябвало да се вземат ограничения за намаляването на смъртността при децата до 1-годишна възраст и при мъже и дами от 30 до 65 години.
Според нея през 2030-2035 година се чака да стартира внезапно понижаване на популацията във възрастовата група 40-64 години, а това на възраст над 65+ ще нараства. Населението 0-39 години също ще продължи да понижава.
Мерките на учените в тази връзка са свързани с повишение на заетостта, поддръжка на присъединяване на възрастните в процеса на формулиране на законодателни решения, повишение на продуктивността на труда, промени в пенсионната система.
Доц. доктор Спас Ташев съобщи, че в България миграционния баланс е негативен. Той посочи, че концентрирането на районното развиване върху седемте огромни градове на страната изтощава демографски периферията на районите и уязвимите дребни обитаеми места.
Мерки, които работната група от Българска академия на науките предлага, свързани с външните мигранти са: Съдействие за признание на добитите в чужбина образования и квалификации; създаване на профилирани стратегии за образование и интеграция; контракт за интеграция сред имигрантите и страната, допускащ сполучливото им осъществяване в обществото; основаване на районни центрове за интеграция, в които имигрантите да се срещат с главните институции и полезности на българското общество.
Според проф. доктор Илона Томова, която е ръководител на Научния съвет, доста сериозен проблем е непрекъснатото повишаване на обществените неравенства.
Тя разяснява, че има единствено шепа страни, в които общественото неравноправие е толкоз високо. Освен това в България има и доста съществени етнически неравенства.
Източник: dnes.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ