Българите имат най-много жилища сред всички европейци
Българите имат най-вече жилища измежду всички европейци
Българските строителни бизнесмени умерено могат да спрат да строят, тъй като българите от дълго време са задоволени
най-малко откъм броя на жилищата, които имат.
Страната ни заема първо място измежду 24 страни от Европа плюс Израел по брой на жилищата на хиляда души от популацията,
демонстрира последното 13-о издание на Global Property Index на консултантската компания Deloitte.
Това издание е отдадено на интензивността на жилищното строителство и от него излиза, че на всеки
1000 български жители се падат по 668 жилища.
На второ място се подрежда Испания с 559 дома на всеки хиляда испанци, а на трето Франция с 553 жилища.
Доста по-назад са Германия, Белгия, Норвегия и ред други по-развити стопански от нас страни, а на дъното на тази ранглиста са Гърция, Израел и Англия.
Но строителният взрив у нас продължава и по брой на започнатите в последната година нови жилища на хиляда души също се нареждаме измежду първите, въпреки и не в челото на класацията, написа „ 24 часа “. В Израел през последната година
е почнало построяването на 6,3 жилища на всеки хиляда израелци, следват Ирландия с 6,21
жилища, Австрия с 5,11, Полша и Хърватия, и България е на шесто място с 4,6 стартирани жилища на всеки хиляда души.
Заради мащабите, несъмнено, и дума не може да става за съпоставяне в безспорни стойности:
в Израел сега се строят към 62 хиляди нови жилища, до момента в който у нас единствено 29 хиляди.
Освен това в Германия има 43,6 млн. жилища общо, до момента в който у нас единствено 4,3 млн.
Исторически видяно, настоящето пренасищане на имотния пазар в България не се е случило при последните
две всеобщи талази на жилищно строителство
– настоящето и това през 2004-2008 година По размерите си те въобще не могат да се съпоставят с масовостта в интервала 1961-1980 година,
когато в България са издигнати една четвърт от всички настоящи жилища, т.е. малко над 1 милион.
През тези две десетилетия и частично през идващото всяка година в България са правени приблизително по 55 хиляди нови жилища. За съпоставяне, през 2023 година на пазара у нас излязоха 21 575 нови жилища – връх, непостиган в предходните 15-20 година
Друг забавен миг в проучването са наемите. В трите български града, които са следени
– София, Бургас и Варна, повишаването им спрямо миналата година е най-голямо всред всичките 59 града, за които има такива данни. Бургас е безспорен отличник – междинният наем в там е с растеж от 125,8% за 1 година, следван от София с 98,1% годишен растеж и Варна с 66,8%.
Но въпреки това, и трите града са в дъното на класирането по безспорна стойност на наема. Бургас е на предпоследно място, Варна е с две позиции по-нагоре, а София е десета в обратна посока.
Според показателя България е водач в още едно отношение – имаме най-ниските лихви по ипотечните заеми. Средната рента е 2,58%. Данните са към края на 2023 година, само че сега у нас няма значително придвижване и те отново са към тази стойност.
Това е в внезапен контрастност с лихвите, на които банките в останалите страни отпускат
ипотечни заеми на жителите. Най-близо до нас са Хърватия и Белгия, в които лихвите са надлежно 3,26% и 3,30%, само че в множеството страни те надвишават 4 и даже 5%.
Най-скъпи са ипотеките в Унгария, Румъния и Полша. В Полша междинната рента е 8,08%, в Румъния е 7,7%, а в Унгария – 7,4%.
Българските строителни бизнесмени умерено могат да спрат да строят, тъй като българите от дълго време са задоволени
най-малко откъм броя на жилищата, които имат.
Страната ни заема първо място измежду 24 страни от Европа плюс Израел по брой на жилищата на хиляда души от популацията,
демонстрира последното 13-о издание на Global Property Index на консултантската компания Deloitte.
Това издание е отдадено на интензивността на жилищното строителство и от него излиза, че на всеки
1000 български жители се падат по 668 жилища.
На второ място се подрежда Испания с 559 дома на всеки хиляда испанци, а на трето Франция с 553 жилища.
Доста по-назад са Германия, Белгия, Норвегия и ред други по-развити стопански от нас страни, а на дъното на тази ранглиста са Гърция, Израел и Англия.
Но строителният взрив у нас продължава и по брой на започнатите в последната година нови жилища на хиляда души също се нареждаме измежду първите, въпреки и не в челото на класацията, написа „ 24 часа “. В Израел през последната година
е почнало построяването на 6,3 жилища на всеки хиляда израелци, следват Ирландия с 6,21
жилища, Австрия с 5,11, Полша и Хърватия, и България е на шесто място с 4,6 стартирани жилища на всеки хиляда души.
Заради мащабите, несъмнено, и дума не може да става за съпоставяне в безспорни стойности:
в Израел сега се строят към 62 хиляди нови жилища, до момента в който у нас единствено 29 хиляди.
Освен това в Германия има 43,6 млн. жилища общо, до момента в който у нас единствено 4,3 млн.
Исторически видяно, настоящето пренасищане на имотния пазар в България не се е случило при последните
две всеобщи талази на жилищно строителство
– настоящето и това през 2004-2008 година По размерите си те въобще не могат да се съпоставят с масовостта в интервала 1961-1980 година,
когато в България са издигнати една четвърт от всички настоящи жилища, т.е. малко над 1 милион.
През тези две десетилетия и частично през идващото всяка година в България са правени приблизително по 55 хиляди нови жилища. За съпоставяне, през 2023 година на пазара у нас излязоха 21 575 нови жилища – връх, непостиган в предходните 15-20 година
Друг забавен миг в проучването са наемите. В трите български града, които са следени
– София, Бургас и Варна, повишаването им спрямо миналата година е най-голямо всред всичките 59 града, за които има такива данни. Бургас е безспорен отличник – междинният наем в там е с растеж от 125,8% за 1 година, следван от София с 98,1% годишен растеж и Варна с 66,8%.
Но въпреки това, и трите града са в дъното на класирането по безспорна стойност на наема. Бургас е на предпоследно място, Варна е с две позиции по-нагоре, а София е десета в обратна посока.
Според показателя България е водач в още едно отношение – имаме най-ниските лихви по ипотечните заеми. Средната рента е 2,58%. Данните са към края на 2023 година, само че сега у нас няма значително придвижване и те отново са към тази стойност.
Това е в внезапен контрастност с лихвите, на които банките в останалите страни отпускат
ипотечни заеми на жителите. Най-близо до нас са Хърватия и Белгия, в които лихвите са надлежно 3,26% и 3,30%, само че в множеството страни те надвишават 4 и даже 5%.
Най-скъпи са ипотеките в Унгария, Румъния и Полша. В Полша междинната рента е 8,08%, в Румъния е 7,7%, а в Унгария – 7,4%.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ