ЕК: Плащаме най-много за здраве в ЕС, но системата е неефективна
Българите харчат най-вече за опазване на здравето в Европейския съюз, само че системата остава неефективна, сочи нов отчет на Европейската комисия за положението на бранша у нас.
Документът е формиран основно от публични национални статистически данни, предоставени от Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Проблеми в системата
Здравната система у нас не е ефикасна в намаляването на предотвратимата смъртност, като сърдечно-съдови болести да вземем за пример, и по отношение на възходящата смъртност от рак, диабет и незаразни заболявания, означават от Европейска комисия.
Също по този начин България води в статистиката за най-висока смъртност от мозъчно-съдови болести, какъвто е инсултът.
Предизвикателствата пред системата са няколко – България е страната с втората най-ниска дълготрайност на живота, с високи нива на рисково за здравето държание (тютюнопушене, приложимост на алкохол и затлъстяване), както и дефицит на медици и ниски разноски за обучение.
От Европейската комисия показват, че от 2008 година насам е реализиран прочут прогрес в региона на здравната профилактика и ранното разкриване на хронични заболявания.
„ Финансирането на опазването на здравето се дефинира с ниски общи разноски, както и с доста високи директни заплащания от пациентите”, показват от Европейска комисия.
По-голяма част от средствата отиват за медикаменти и болнична помощ, до момента в който първичната помощ може да бъде усъвършенствана.
Достъпът до здравни услуги остава доста сложен за част от популацията, като 12% от българите нямат осигуровки, а доплащането за медицински услуги затруднява семействата с по-ниски приходи и възрастните хора.
Като други проблеми се показват също съществуването на лечебни заведения и медицински заведения единствено в огромните градове и регионалните центрове и дефицитът на медицински сестри и лекари в дребните обитаеми места.
Въпреки усложненията българските семейства харчат най-вече пари за опазване на здравето в целия Европейски съюз, защото директните заплащания са най-високите в Европа – три пъти над междинните на континента.
Европейската комисия показва също, че се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Те показват, че най-малко 20% от признатите в болница могат да се лекуват у дома.
Здравето на блъгарите
Експертите от Европейска комисия показват, че минимум 40% от болесттите в страната ни се дължат на неприятно държание на хората – тютюнопушене, пиянство на алкохол, неприятно хранене и слаба физическа интензивност.
Някои заразни заболявания остават опасност за обществото у нас. Например известията за случаи на ХИВ са се нараснали най-малко пет пъти от 2004 година насам, честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз, носителите на хепатит В измежду кръводарителите е 3,2% - измежду най-високите в Европа.
Сърдечно-съдовите и раковите болести са причина за над четири пети от всички смъртни случаи у нас, а детската смъртност е с над 80% по-висока от междинната за Европа.
Документът е формиран основно от публични национални статистически данни, предоставени от Евростат и Организацията за икономическо съдействие и развиване.
Проблеми в системата
Здравната система у нас не е ефикасна в намаляването на предотвратимата смъртност, като сърдечно-съдови болести да вземем за пример, и по отношение на възходящата смъртност от рак, диабет и незаразни заболявания, означават от Европейска комисия.
Също по този начин България води в статистиката за най-висока смъртност от мозъчно-съдови болести, какъвто е инсултът.
Предизвикателствата пред системата са няколко – България е страната с втората най-ниска дълготрайност на живота, с високи нива на рисково за здравето държание (тютюнопушене, приложимост на алкохол и затлъстяване), както и дефицит на медици и ниски разноски за обучение.
От Европейската комисия показват, че от 2008 година насам е реализиран прочут прогрес в региона на здравната профилактика и ранното разкриване на хронични заболявания.
„ Финансирането на опазването на здравето се дефинира с ниски общи разноски, както и с доста високи директни заплащания от пациентите”, показват от Европейска комисия.
По-голяма част от средствата отиват за медикаменти и болнична помощ, до момента в който първичната помощ може да бъде усъвършенствана.
Достъпът до здравни услуги остава доста сложен за част от популацията, като 12% от българите нямат осигуровки, а доплащането за медицински услуги затруднява семействата с по-ниски приходи и възрастните хора.
Като други проблеми се показват също съществуването на лечебни заведения и медицински заведения единствено в огромните градове и регионалните центрове и дефицитът на медицински сестри и лекари в дребните обитаеми места.
Въпреки усложненията българските семейства харчат най-вече пари за опазване на здравето в целия Европейски съюз, защото директните заплащания са най-високите в Европа – три пъти над междинните на континента.
Европейската комисия показва също, че се следи висок брой на признатите в болница излишно, което е белег за едва развито доболнично опазване на здравето. Те показват, че най-малко 20% от признатите в болница могат да се лекуват у дома.
Здравето на блъгарите
Експертите от Европейска комисия показват, че минимум 40% от болесттите в страната ни се дължат на неприятно държание на хората – тютюнопушене, пиянство на алкохол, неприятно хранене и слаба физическа интензивност.
Някои заразни заболявания остават опасност за обществото у нас. Например известията за случаи на ХИВ са се нараснали най-малко пет пъти от 2004 година насам, честотата на известията за туберкулоза е два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз, носителите на хепатит В измежду кръводарителите е 3,2% - измежду най-високите в Европа.
Сърдечно-съдовите и раковите болести са причина за над четири пети от всички смъртни случаи у нас, а детската смъртност е с над 80% по-висока от междинната за Европа.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ