ИСС: Пет поколения работят заедно, но работната сила се топи
Българите доплащат 37% от здравните разноски, което е двойно над междинното за Европа
Населението в трудоспособна възраст в България е намаляло с 19,1% за интервала от 2011 до 2021 година. Това се показва в най-новия разбор на Икономическия и обществен съвет (ИСС), признат на пленарна сесия. Експертите регистрират тревожна наклонност на застаряване на работната мощ и съществени несъответствия в здравната система на страната.
Пет генерации на пазара на труда
Според данните на Съвета, сега на трудовия пазар у нас си взаимодействат пет разнообразни генерации. Това основава провокации, само че и благоприятни условия за стопанската система, в случай че разликите бъдат ръководени вярно.
Темпът на застаряване обаче е един от най-високите в Европейския съюз. За интервала 2010 – 2024 година медианната възраст на работната мощ се е нараснала с над 4 пункта – от 41,5 на 45,7. Прогнозите сочат, че в случай че тази наклонност се резервира, към 2050 година междинната възраст на работещите българи ще бъде сред 50 и 60 години.
В разбора се обръща внимание и на големия необработен запас – над 600 000 души в трудоспособна възраст (15–64 г.) са стопански неактивни, като нито учат, нито работят.
Здравеопазване на заем
Паралелно с демографския разбор, ИСС показа и данни за положението на здравната система. Основният извод е, че пациентите в България поемат непостижимо финансово задължение. Личното доплащане доближава 37% от всички здравни разноски, до момента в който междинното равнище за Европейския съюз е към 15%.
" Това основава сериозен риск от стеснен достъп до медицински услуги за уязвимите групи ", се показва в документа на Съвета.
Общите разноски за опазване на здравето у нас възлизат на 7,5% от Брутният вътрешен продукт, което е доста под междинните европейски равнища. Налице е и сериозен систематичен дисбаланс – над 30% от бюджета на НЗОК отива за медикаменти (при 17-18% в ЕС), до момента в който за профилактика се отделят сериозно малко средства – едвам към 2%.
Препоръки за промени
Икономическият и обществен съвет предлага пакет от ограничения за справяне с проблемите:
По-строг надзор върху разноските за лекарства;
Увеличаване на средствата за профилактика до най-малко 5% от здравния бюджет;
Въвеждане на механизми за ограничение на задлъжнялостта на болниците;
Намаляване на директните заплащания от пациентите посредством разширение на пакета услуги, покривани от касата.
От институцията упорстват и за действително остойностяване на медицинските действия, както и за по-справедливо възнаграждение на труда на медиците, с цел да се спре приключването на фрагменти, изключително на медицински сестри.
Населението в трудоспособна възраст в България е намаляло с 19,1% за интервала от 2011 до 2021 година. Това се показва в най-новия разбор на Икономическия и обществен съвет (ИСС), признат на пленарна сесия. Експертите регистрират тревожна наклонност на застаряване на работната мощ и съществени несъответствия в здравната система на страната.
Пет генерации на пазара на труда
Според данните на Съвета, сега на трудовия пазар у нас си взаимодействат пет разнообразни генерации. Това основава провокации, само че и благоприятни условия за стопанската система, в случай че разликите бъдат ръководени вярно.
Темпът на застаряване обаче е един от най-високите в Европейския съюз. За интервала 2010 – 2024 година медианната възраст на работната мощ се е нараснала с над 4 пункта – от 41,5 на 45,7. Прогнозите сочат, че в случай че тази наклонност се резервира, към 2050 година междинната възраст на работещите българи ще бъде сред 50 и 60 години.
В разбора се обръща внимание и на големия необработен запас – над 600 000 души в трудоспособна възраст (15–64 г.) са стопански неактивни, като нито учат, нито работят.
Здравеопазване на заем
Паралелно с демографския разбор, ИСС показа и данни за положението на здравната система. Основният извод е, че пациентите в България поемат непостижимо финансово задължение. Личното доплащане доближава 37% от всички здравни разноски, до момента в който междинното равнище за Европейския съюз е към 15%.
" Това основава сериозен риск от стеснен достъп до медицински услуги за уязвимите групи ", се показва в документа на Съвета.
Общите разноски за опазване на здравето у нас възлизат на 7,5% от Брутният вътрешен продукт, което е доста под междинните европейски равнища. Налице е и сериозен систематичен дисбаланс – над 30% от бюджета на НЗОК отива за медикаменти (при 17-18% в ЕС), до момента в който за профилактика се отделят сериозно малко средства – едвам към 2%.
Препоръки за промени
Икономическият и обществен съвет предлага пакет от ограничения за справяне с проблемите:
По-строг надзор върху разноските за лекарства;
Увеличаване на средствата за профилактика до най-малко 5% от здравния бюджет;
Въвеждане на механизми за ограничение на задлъжнялостта на болниците;
Намаляване на директните заплащания от пациентите посредством разширение на пакета услуги, покривани от касата.
От институцията упорстват и за действително остойностяване на медицинските действия, както и за по-справедливо възнаграждение на труда на медиците, с цел да се спре приключването на фрагменти, изключително на медицински сестри.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




