Българите – основни покровители на светините в Светите земи през

Българите – съществени настойници на светините в Светите земи през Второто българско царство. Патриаршията ни е била на 5-о място в православния свят.
„ Българите и Българската православна черква,
като една доста антична черква на повече от 1000 години, в целия този интервал има разнообразни благоприятни условия да взе участие по Светите земи “, сподели проф. Павлов.
Българите стават съществени настойници на светините по Светите земи от времето на цар Иван Асен II
до кончината Св. Патриарх Евтимий.
Това съобщи в изявление за БГНЕС проф. Павел Павлов, богослов и учител по църковна история в Богословския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.
„ Българите и Българската православна черква,
като една доста антична черква на повече от 1000 години, в целия този интервал има разнообразни благоприятни условия да взе участие по Светите земи “, сподели проф. Павлов и означи, че в Средновековието и по-късно през османския интервал
обособените поместни църкви са се стараели
да имат някакво място по Светите земи, което освен да е обвързвано с избрани светини, само че и да е като база за поклонници, където те да могат да вършат положителни контакти и направления.

Богословът уточни, че задача на всяка една от поместните църкви е да улеснява
поклонничеството по Светите земи.
След отпадането на римокатолиците от общение с православните, което става дефинитивно след завладяването през 1204 година на Константинопол, на напред във времето излиза ролята и мястото на Българската православна черква, след 1235 година
Българска патриаршия, описа той.
От времето на цар Иван Асен II има една доста забележима доминация на Българското царство като настойник на православния свят и на Българската православна черква като 5-а подред патриаршия, т.е. след Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската.
„ От 1235 година до рухването на Търново и кончината
на Св. Патриарх Евтимий – последният ни патриарх, ние имаме един интервал повече от век, в който присъединяване и интернационалното лице на Българската православна черква – Патриаршия Търновска и на Българската страна е доста солидно показано “,
изясни преподавателят по църковна история.
Проф. Павлов обърна внимание, че в случай че през днешния ден нашата поместна черква е една от последните измежду патриаршиите, в това време не е било по този начин.
„ Особено във времето на латинското владичество
в Константинопол – тези 50-ина години, когато патриархът на Константинопол е изместен в Никея, мястото и ролята на българския патриарх и на българския цар е доста високо за закрилата на православните “, добави той и добави, че българите стават съществени
настойници на светините по Светите земи.
По думите му престижът на Българската патриаршия се издига непрестанно до края на XIV век.

Попитан има ли някакви данни за по-конкретното българско наличие по Светите земи, богословът отговори: „ Когато приказваме за Светите земи,
ние приказваме на първо място за Божи гроб.
Това е един параклис, който се намира безусловно зад Божи гроб. По-късно в османско време откакто не е определен нов патриарх от началото на XV век, Българската черква не може да е толкоз дейна и въпреки да одобряваме, че тя не е унищожена, ние нямаме опция да поддържаме нещата
на Божи гроб както е било преди. Ние нямаме и страна. “
Проф. Павлов разясни, че главно страните са тези, които поддържат чисто политически и финансово тези светини по Светите земи, а църквата влиза просто като каноничен представител и като присъединяване.
На въпроса по кое време губим този параклис в Светите земи,
преподавателят по църковна история показа, че съгласно него това се случва през османския интервал и „ заради неспособност ние да поддържаме това място, последователно му се е трансформирал статутът “.
„ В последно време този параклис беше много занемарен,
не се употребява по никакъв метод за свещенодействие, а това е мястото, където са гробниците на Йосиф Ариматейски и Никодим. Когато аз съм водил поклоннически групи, постоянно сме ходили и сме
разказвали тази история за средновековното българско
наличие – че това е мястото, което е напълно покрай Божи гроб. То е доста почетно място, само че след нашето оттегляне, там са се настанили други, които, обаче, нямат капацитет през днешния ден да го поддържат “, съобщи проф. Павлов и посочи, че точно това дава съображение да се създадат опити да си
върнем това място посредством църковна и политическа дипломация.
Богословът изясни, че с цел да се подържа едно наличие по Светите земи се изискват много комбинирани старания.
Според него, обаче, напоследък като че ли утихна
този ентусиазъм да имаме място, а там, макар, че България пада под османско господство и Българската черква е унищожена, има доста следи от българи, които през XVIII – XIX век отиват до Божи гроб и стават хаджии.
„ Има аргументи през XIX век да има такова всеобщо поклонничество “,
сподели преподавателят по църковна история, като изясни, че това, от една страна, е обвързвано с територията на Османската империя, а, въпреки това, се дължи на това, че след Одринския мир се изравняват правата сред християни и мюсюлмани и българите могат не просто да използват
своите религиозни права, само че и да ги показват даже.
Хаджийското е един тип висша проява на религиозна принадлежност, означи проф. Павлов и разясни, че хората, които пътуват от нашите земи, се пробват да оставят следи.
По думите му графитите по вратите на Църквата на Божи гроб,
които бяха оповестени неотдавна, са от дълго време познати. Самият той е виждал в манастири икони от Самоковската школа, от Банско, от Разлог и от други места, които са с дарителски надписи от българи. „ Нашите хаджии, когато отиват към Светите земи, носят блага, а оттова пък носят дарове “, сподели още богословът.