Нашенци считали морските бани за опасно удоволствие
Българинът постоянно се е плашил от огромната вода. Дори когато е горещо, даже когато водата е плитка и няма неспокойствие. Първият морски курорт у нас е Варна, само че изначало не става дума за плуване и безоблачен загар, а единствено за морския въздух - лековит при сърдечни болести, астма, анемия...
Именно варненските медици пуснали във “Варненски общински вестник” през 1891 година специфични директиви за къпане в морето, някои от които звучат смехотворно през днешния ден. Например предписанието да не се влиза два пъти във водата. Или изказванието, че къпането е нездравословно по време на душевни безредици и тъга. Или пък това, че влизането в морето преди изгрев слънце или след “захождането” му е рисково.
арненските медици съществено предлагат да се
седи в морската вода сред 5 и 20 минути!
Сред тази мъжка компания на плажа е писателят Елин Пелин и проф. Александър Балабанов.
Заслуга за интереса към морската вода у нас има доктор Анастасия Головина, която още през 1897 година разгласява в сп. “Медицински сборник” публикацията “Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. В по-късни години тя даже подарява средства за основаването на плаж за небогати и заболели варненски деца.
Варна се осъзнава като курорт едвам през 1909 година, когато в града идват ненадейно към 200 французи курортисти. Те идват освен поради свежия морски въздух, само че и поради неповторимата панорама на Дикилиташ ( “Вкаменената гора”), както и поради Девненските карстови извори.
С времето ползата към морските бани нараства. Все повече лекари предлагат на пациентите си къпане или най-малко обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси, е построена платформа, а върху нея - сковани дъсчени кабинки. Събличането ставало там, а къпането - единствено в басейна, ограден от релсите. С други думи - в случай че чак толкоз искаш да се разгологъзиш под откритото небе - дано да е във вътрешността в морето, на прикрито...
Малцина знаели да плуват, даже моряците не смятали това за наложително
В началото на пътечката към женската баня се разхождал жандарм. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с възбудителната панорама на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, най-малко първоначално. Историята на банския костюм по нашенско не е кой знае какъв брой богата, само че по този начин е било на всички места. Древните гърци - само че единствено в случай че имат съвършени тела - се къпели голи, римляните употребявали къси туники, а през Средновековието
всички се потапяли с риза даже
в личната си вана
Богаташите през 18 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката облекла - долни дрехи, дълги чорапи, платнени пантофки, необятна дреха като халат и дори шапчица на главата.
В тези бански и Афродита би изглеждала неуместно, нали?
Първите дрехи, предопределени за къпане навън, били мъжки - нещо като гащеризон от компактно трико, нормално на райе. Женският бански костюм изначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов споделя: “Той покриваше безусловно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити”.
Чак след Първата международна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя. Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в намерено море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли - бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и възмущение от всички страни... Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше непоносимо, срамно и развращаващо доволствие”.
В. “Варненска поща” през 1920 година оповестява с паника: “мнозина чужденци мъже и дами се къпят към този момент в региона на баните дружно и напълно голи. Нека тези посетители знаят, че благонравието не търпи това и че те като посетители би трябвало да държат сметка за нашите нрави”.
Чужденците сигурно не са били дибидюс голи,
само че българската мярка за голота очевидно е била надхвърлена в тази ситуация.
На 10 юни 1921 година Варна публично е оповестена за морски курорт от общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се удостоверява и от царски декрет. През 1925 година стартира строителството на съвременни морски бани - централните. Три години по-късно са издигнати още едни - северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.
И до момента в който мъжкият бански костюм продължава да е все по този начин прост, женският претърпява какви ли не метаморфози - с панталонки изпод, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без...
Анастасия Головина
Ама за какво е цялата тази красота, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят към момента надалеч един от различен! Постепенно и естествено те се доближават, разграничени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което индивидът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите.
Първият морски избавител, естествено, е варненка - Христина Хранова
Акушерка по специалност и запалена плувкиня, тя се състезавала сполучливо с опитни млади плувци. През 1927 година, на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които гневно стачкуват, че съпругите им са надалеч от вниманието и грижата им. Те упорстват част от плажната линия да бъде обособена за разбъркан плаж, както е на всички места в модерните западноевропейски курорти. Роптаещите посетители на Варна предизвестили “началника”, че в случай че тук не се открие разбъркан плаж, те ще се трансферират в румънския курорт Кюстенджа. Помощник-кметът се поколебал, само че в последна сметка отстъпил и... още същия ден Варна се сдобила със разбъркан плаж - урааа!
Събитието провокирало бурни митинги, разногласия, обвинявания и закани в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и татковци питали яростно по какъв начин в този момент ще пускат без боязън съпругите си и дъщерите си на курорт? Близо 1500 варненки, проведени от духовник, се изказали в пресата срещу смесените плажове с изказванието, че те сеят безнравственост и оферират срамни съблазни. Група спортистки незабавно им опонирали с думите: “като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и почитаме техните възгледи, ние молим към спортистките от цяла България да стачкуват срещу тази спънка за физическото ни развиване...” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал “Три кладенци” ги подкрепили... В края на лятото разногласията стихнали, а и нали “женският” плаж бил непокътнат, какво толкоз.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Именно варненските медици пуснали във “Варненски общински вестник” през 1891 година специфични директиви за къпане в морето, някои от които звучат смехотворно през днешния ден. Например предписанието да не се влиза два пъти във водата. Или изказванието, че къпането е нездравословно по време на душевни безредици и тъга. Или пък това, че влизането в морето преди изгрев слънце или след “захождането” му е рисково.
арненските медици съществено предлагат да се
седи в морската вода сред 5 и 20 минути!
Сред тази мъжка компания на плажа е писателят Елин Пелин и проф. Александър Балабанов.
Заслуга за интереса към морската вода у нас има доктор Анастасия Головина, която още през 1897 година разгласява в сп. “Медицински сборник” публикацията “Ползване на хидротерапията. Морски и речни бани, разтривания и пр.”. В по-късни години тя даже подарява средства за основаването на плаж за небогати и заболели варненски деца.
Варна се осъзнава като курорт едвам през 1909 година, когато в града идват ненадейно към 200 французи курортисти. Те идват освен поради свежия морски въздух, само че и поради неповторимата панорама на Дикилиташ ( “Вкаменената гора”), както и поради Девненските карстови извори.
С времето ползата към морските бани нараства. Все повече лекари предлагат на пациентите си къпане или най-малко обтриване на тялото с морска вода. Предприемчиви варненци построяват “женска баня” и “мъжка баня” на плажа. Навътре в морето, над забити в морето релси, е построена платформа, а върху нея - сковани дъсчени кабинки. Събличането ставало там, а къпането - единствено в басейна, ограден от релсите. С други думи - в случай че чак толкоз искаш да се разгологъзиш под откритото небе - дано да е във вътрешността в морето, на прикрито...
Малцина знаели да плуват, даже моряците не смятали това за наложително
В началото на пътечката към женската баня се разхождал жандарм. Униформата и пушката му трябвало да възпират мъжете, петимни да се облажат с възбудителната панорама на разголена женска плът. Всъщност не става дума за никакво разголване, най-малко първоначално. Историята на банския костюм по нашенско не е кой знае какъв брой богата, само че по този начин е било на всички места. Древните гърци - само че единствено в случай че имат съвършени тела - се къпели голи, римляните употребявали къси туники, а през Средновековието
всички се потапяли с риза даже
в личната си вана
Богаташите през 18 век, които дръзвали да се къпят в реки, езера, а и в морето, влизали вътре облечени с няколко ката облекла - долни дрехи, дълги чорапи, платнени пантофки, необятна дреха като халат и дори шапчица на главата.
В тези бански и Афродита би изглеждала неуместно, нали?
Първите дрехи, предопределени за къпане навън, били мъжки - нещо като гащеризон от компактно трико, нормално на райе. Женският бански костюм изначало включва и трико, и туника или нещо като къса рокличка. За този костюм Димо Казасов споделя: “Той покриваше безусловно цялото тяло, а при врата, глезените и китките на ръцете се привързваше с ширити”.
Чак след Първата международна война плувните женски костюми станали по-смели като кройка и материя. Пак Казасов: “Примерът, който няколко горди и смели софиянки дадоха, като излязоха да се къпят в намерено море в опънато по тялото им майо (прилепнало по тялото трико с крачоли - бел. на авт.), бе посрещнат с упреци и възмущение от всички страни... Радостта, която освободеното тяло изпитваше от ласките на слънчевите лъчи и на морския зефир, се наричаше непоносимо, срамно и развращаващо доволствие”.
В. “Варненска поща” през 1920 година оповестява с паника: “мнозина чужденци мъже и дами се къпят към този момент в региона на баните дружно и напълно голи. Нека тези посетители знаят, че благонравието не търпи това и че те като посетители би трябвало да държат сметка за нашите нрави”.
Чужденците сигурно не са били дибидюс голи,
само че българската мярка за голота очевидно е била надхвърлена в тази ситуация.
На 10 юни 1921 година Варна публично е оповестена за морски курорт от общинска комисия. Няколко години по-късно този акт се удостоверява и от царски декрет. През 1925 година стартира строителството на съвременни морски бани - централните. Три години по-късно са издигнати още едни - северните, които имат водна пързалка. След построяването и на минерална баня притокът на курортисти бързо нараства. От 12 хиляди в годината на откриването, две години по-късно те са 40 хиляди.
И до момента в който мъжкият бански костюм продължава да е все по този начин прост, женският претърпява какви ли не метаморфози - с панталонки изпод, без панталонки, с ръкавчета, без ръкавчета, с къдри, панделки, с подплънки и без...
Анастасия Головина
Ама за какво е цялата тази красота, като мъжкият и женският плаж във Варна стоят към момента надалеч един от различен! Постепенно и естествено те се доближават, разграничени от опънато въже, а по-късно и от ограда. За униформения охранител на морала и приличието построили нещо като мостче над пясъка, върху което индивидът с пушката имал по-добра видимост към нарушителите.
Първият морски избавител, естествено, е варненка - Христина Хранова
Акушерка по специалност и запалена плувкиня, тя се състезавала сполучливо с опитни млади плувци. През 1927 година, на 17 юни, помощник-кмет на Варна се оказал заобиколен на мъжкия плаж от чужденци, които гневно стачкуват, че съпругите им са надалеч от вниманието и грижата им. Те упорстват част от плажната линия да бъде обособена за разбъркан плаж, както е на всички места в модерните западноевропейски курорти. Роптаещите посетители на Варна предизвестили “началника”, че в случай че тук не се открие разбъркан плаж, те ще се трансферират в румънския курорт Кюстенджа. Помощник-кметът се поколебал, само че в последна сметка отстъпил и... още същия ден Варна се сдобила със разбъркан плаж - урааа!
Събитието провокирало бурни митинги, разногласия, обвинявания и закани в цялата страна. Пресата луднала. Почтени съпрузи и татковци питали яростно по какъв начин в този момент ще пускат без боязън съпругите си и дъщерите си на курорт? Близо 1500 варненки, проведени от духовник, се изказали в пресата срещу смесените плажове с изказванието, че те сеят безнравственост и оферират срамни съблазни. Група спортистки незабавно им опонирали с думите: “като ценим високия морал на попа и бабичките във Варна и почитаме техните възгледи, ние молим към спортистките от цяла България да стачкуват срещу тази спънка за физическото ни развиване...” (кулата за скокове била в мъжката територия!). Софиянки от квартал “Три кладенци” ги подкрепили... В края на лятото разногласията стихнали, а и нали “женският” плаж бил непокътнат, какво толкоз.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ