Българинът вече харесва демокрацията, не и институциите й в местния им вариант
Българинът към този момент харесва демокрацията, само че към момента има относително едва доверие в нейните институции.
Това е един от главните заключения за България от огромното Европейско проучване на полезностите (European Values Study), което се организира един път на 9 години от 1981 година насам. През 2018 година е така наречен пета вълна на изследването, в която вземат участие 47 страни. То се прави по строга и унифицирана методика, като в България е извършено от " Алфа рисърч " измежду 1560 души в интервала 11 ноември 2017 година - 9 януари 2018 година посредством изявленията по домовете.
Изследването, чиито резултати от първите четири талази са оповестени в Атласа на европейските полезности, бе показано в сряда на конференция, проведена от Нов български университет и " Алфа рисърч ", в която изявления направиха над 20 от най-известните български социолози и политолози. В публиката обаче липсваха настоящи политици и хора на висши длъжности с дребни изключения - ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов, президентът Петър Стоянов, някогашният министър ръководител Филип Димитров, дипломат Стефан Тафров, някогашният министър на стопанската система Трайчо Трайков, които бяха в залата.
Мнозинството българи харесват демокрацията
За 10 години двойно са се нараснали българите, които харесват демокрацията.
" През последното десетилетие българският жител уверено и изрично покачва своето доверие към демократичната политическа система. Категорично " добра " оценка демокрацията по принцип получава от 53 на 100 от жителите, до момента в който техният дял през 2008 година е бил едвам 26 на 100 ", разяснява доцент Огнян Минчев от Софийския университет.
По думите му през последните 10 години има отчетливо повишение на доверието на българските жители към българските институции, което е умерено позитивно като се изключи правосъдната власт, медиите и ненапълно – Народното събрание.
" Повишаването на доверието към обществената администрация се дължи на първо място на навлизането в тази сфера на по-млади, по-добре образовани и подготвени хора и на по-високата степен на бистрота в активността им посредством въведената електронизация. Това, че у нас това доверие се е повишило с малко, не значи, че се доближаваме до междинните стойности за Европейски Съюз. У нас то е два пъти по-малко, в сравнение с е междинното за Европейски Съюз (24% към 48%) ", разяснява проф. Людмил Георгиев от Нов български университет.
Според българите демокрацията е безалтернативна форма на ръководство. Над 82% от интервюираните дават отговор, че демокрацията е " доста добра " или " много добра " форма на ръководство. " Демокрацията се е консолидирала на равнище публични настройки и се е трансформирала в " единствената допустима игра " по познатия израз на транзитологическата литература... Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в основни демократични институции – като партии, парламент, държавно управление – продължава да бъде ниско. България като цяло се вписва в общата европейска картина на ниско доверие в партии и национални парламенти. Българските особености са в това, че у нас доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура ", разяснява доцент Даниел Смилов от СУ.
Доц. Татяна Буруджиева от СУ означи, че доверието в медиите е на нивото на доверието в Народното събрание. На процедура печатът е съвсем единствената институция, в която доверието е спаднало за последните 10 години и е на равнището на обществените медии. Според проф. Людмил Георгиев вестниците отнасят и част от негативизма към политиците.
Прави усещане също, че българинът има малко по-високо равнище на доверие в обществените медии, на които хората като цяло имат ниска религия, в сравнение с в правосъдната система.
Според проф. Росен Стоянов от Нов български университет отчетливото съмнение в обществените медии и интернет е симптом за сериозно мислене, а преобладаващото неприемане на обществените медии в интернет като канал за информиране по политически тематики е позитивно събитие.
Увеличава се доверието към системата на общественото обезпечаване и опазването на здравето. На едно от най-високите нива е доверието в полицията, което съгласно проф. Людмил Георгиев има прочувствен темперамент. Доверието в просветителната система не е огромно.
Българинът е неузрял и нерационален демократ
Българинът харесва демокрацията, само че по неузрял и нерационален метод, разясниха анализаторите.
" За българите демокрацията остава харесвана, само че към момента нерационализирана полезност. Това е една приказка, в чийто добър край имаме вяра, само че не е ясно кои герои играем и по какъв начин се държим ", съобщи Татяна Буруджиева. По думите ѝ има позитивни трендове като това, че нараства убеждението, че жителите сами управляват живота си и имат независимост на избора. Ако през 1990 година едвам 18% от хората у нас са имали чувството за надзор над личния си живот, то през 2009 година делът им се е нараснал до 32%, а през 2018 година - до 39%, удостовери Боряна Димитрова от " Алфа рисърч ".
Друга позитивна наклонност съгласно Буруджиева е, че нарастват последователите на главната полезност в демокрацията – нуждата да се почитат законите.
В същото време прекосяването от страст към рационалност се обрисува " извънредно мудно деяние ". " Само с 2% са намалели хората, които желаят мощна ръка – лидер, който да се оправя, без да се занимава с избори – само че остават 60%, които мислят другояче. В българското общество виси тежък проблем за отношението сред специалисти и политици, т.е. кой да взема групово обвързващи решения. 81% от българите считат, че не държавното управление, а специалистите би трябвало да вземат решенията, което приказва за съществено комплициране ", уточни Буруджиева.
По думите на Огнян Минчев доверието към институциите е най-важният индикатор за зрелостта на едно демократично ръководство. " Демократичното посланичество и институционалната успеваемост са в относителна естетика единствено в общества с съвременна гражданска просвета. В незрелите, немодернизирани общества те постоянно се намират в обратнопропорционална взаимозависимост. Там от време на време демокрацията се трансформира във фасада на безчинство и корист с власт – така наречен " народна власт без правова страна ", от каквато страдат много посткомунистически общества в периферията на Европа ", уточни политологът.
Според Минчев българският жител е трансформирал своето отношение към институциите в две съществени измерения. " Първо, за 10 години той умерено е повишил своето доверие към обществените институции. Второ, неговите отзиви са се трансформирали отчетливо от по-крайните позитивни или отрицателни оценки към по-умерените благоприятни условия за оценка - " частично утвърждавам ", " правя оценка като много значимо " и т. н. ", сподели Минчев.
Българинът не е бунтовник и не е подготвен за революции
" Въпреки протестните талази от 2013 година няма очевидно повишаване на % хора, участващи в митинги, което е абсурден резултат. Едно от обясненията е, че дейната част на поданството е константна големина, до момента в който успеваемостта на нейните дейности е друга заради други фактори (извън броя на активистите): качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и т. н. ", разяснява доцент Даниел Смилов от СУ.
" В съпоставяне с 2008 година броят на недоволните понижава и се усилва значимо броят на по-скоро доволните от развиването на живота им. Съвременни проучвания демонстрират, че това е главната информация, въз основата на която хората всеобщо правят оценка институциите и даже гласоподават ", сподели още Смилов.
Според проучването единствено 8% от жителите еднопосочно декларират, че биха взели участие в законни форми на митинг, съобщи проф. Алексанър Кьосев от СУ.
" Очертава се внезапен спад във значимостта на политиката и обичайно сериозно ниско равнище на доверие в институции на демокрацията – правосъдната система, опазването на здравето, просветителната система. Към това се прибавя и ниско предпочитание за политическа интензивност, ниска подготвеност за присъединяване в законни цивилен акции ", разяснява Кьосев.
По думите на проф. Евгений Дайнов от Нов български университет българите имат лек прогрес в напредването към отворено общество.
" В отворените общества свободните човеци имат интензивно гражданско държание в полза на общото богатство. По тази линия следим избран прогрес. През 2008 година 9.7 на 100 са подписвали петиции, а през 2018 година - 15.5. Расте готовността за сходно присъединяване: от 29.6 на 100 преди 10 години на 34.1 на 100 през днешния ден. Няма нарастване обаче на готовността за присъединяване в демонстрации ", означи Дайнов.
Българското общество е в разпад
Тече муден развой на разпад на социалност, счита проф. Александър Кьосев.
" Българското население се придвижва от опосредствани съвременни обществени връзки и полезности към " непосредствени ", " партикуларни добродетели ", т.е. то се придвижва от национално общество (голяма комплицирана и опосредствана " мислена " общност) към обособени, непосредствени групи и дребни " топли " общности ", изясни откривателят.
По думите му българинът цени, което му е в непосредствена непосредственост – да вземем за пример фамилията, приятелите, познатите, и разчита на непосредствения си опит, само че не е подготвен на по-широка взаимност. Това води до фрагментиране на обществото и индивидуализъм.
" Голямата картина поддържа хипотезата, че българското общество губи чувството за полезност на дистантните обществени връзки – тези, които изискват " нереални " свързвания с хора, които не познаваш, с цялото общество ", уточни Кьосев. Според проучването от ден на ден родители биха желали децата им да имат не въображение и алтруизъм, а усърдие, неизменност и отговорност. По думите на Кьосев това не е безобидно, тъй като алтруизмът и въображението са главното обществено лепило на модерното общество, посредством които се построяват взаимност, чувство за включеност, еднаквост и обществена кохезия.
" Културата на фамилизъм, която владее мозъците на българите и пронизва публичните връзки, е извънредно устойчива. Социалният свят на българите може да бъде разказан като система от концентрични кръгове на намаляващо доверие, в чийто център стои фамилията, а в периферията – непознатите, чужденците и институциите. Високото доверие към членовете на фамилията корелира с данните за възходящата значимост на брака и децата. Ниско е доверието към хората от квартала, което издава дезинтеграция на териториалните общности ", разяснява доцент Харалан Александров от СУ.
По думите му у нас има надълбоко разделяне сред частен и обществен живот. Доверието остава свито до кръга на родственици и близки другари, до момента в който общественият свят се възприема като непознат, обезсърчителен и обществено неприятелски. Според Александров това кара хората да построяват неофициални мрежи за взаимен продан на услуги, които обаче са неефективни. За разлика от Александър Кьосев Харалан Александров наподобява е по-скоро оптимист, че тече развой на постепенно и трудно възобновяване от положението на надълбоко съмнение и обществена оптимизация.
В сходен проект бяха и изнесените от Евгений Дайнов данни. Той уточни, че се регистрира прочут прогрес в привързаността към " изкуствени групи " отвън фамилията и приятелите, въпреки към момента тези процеси да обгръщат прекомерно малко хора.
" Макар малцинство, тройно повече са станали българите, които вземат участие в просветителни, художествени, музикални и културни действия: от 4.9 на 15.4 на 100. Почти тройно увеличено е присъединяване в синдикати: от 5.2 на 14.6 на 100. Повече от два пъти – от 4 на 9 на 100 – е повишено присъединяване в политически партии. Значимо е и процентното нарастване на българите, които вземат участие в запазване на архитектурното завещание, природата и отбрана на животните – от 1.8 на 5.9 на 100. Тройно е повишено присъединяване в професионални сдружения – от 3.9 на 9.3 на 100. Фрапантно нарастване има в присъединяване в организации за спорт и отдих – от 3.9 на 16.6 на 100 ", уточни Дайнов.
Проф. Антоний Тодоров от Нов български университет означи, че интелектуалците не са си свършили работата да обяснят на обществото, че конкуренцията е положителна във връзка с пазара и стопанската система, само че е разрушителна в обществото. " Ако конкуренцията излезе отвън пазара, тя рискува да унищожи обществото. То е таман противоположното на конкуренцията и на естествения асортимент ", сподели Тодоров. По думите му болшинството в българското общество свързва демокрацията с равенството, в това число на приходите, само че в това време поддържа пазарната конкуренция, която поражда неравенства. " Социалните неравенства подкопават демокрацията ", заключи Тодоров.
Изборът на българите: Икономически напредък вместо същинска народна власт
Важен извод от проучването в посока прагматизъм вместо създаване на общественост съгласно анализаторите е и фактът, че има внезапна смяна в разбирането за главните цели на страната. Докато през 2008 година 55.2 на 100 са считали, че основната цел на страната е висок стопански растеж, през днешния ден това са 74.2 на 100.
" С към 20 пункта нараства делът на пълнолетните български жители, за които най-важната цел на страната е високият стопански напредък. Вероятно множеството хора се усещат отчуждени от институциите и властимащите, тъй като на второ по значение място се слага задачата при взимането на решения да се регистрира и мнението на хората ", разяснява доцент Милена Стефанова от СУ. Делът на хората, които считат, че главната цел на страната би трябвало да е властта да регистрира мнението на хората, е понижен от 24.1 на 11.2 на 100.
Това е един от главните заключения за България от огромното Европейско проучване на полезностите (European Values Study), което се организира един път на 9 години от 1981 година насам. През 2018 година е така наречен пета вълна на изследването, в която вземат участие 47 страни. То се прави по строга и унифицирана методика, като в България е извършено от " Алфа рисърч " измежду 1560 души в интервала 11 ноември 2017 година - 9 януари 2018 година посредством изявленията по домовете.
Изследването, чиито резултати от първите четири талази са оповестени в Атласа на европейските полезности, бе показано в сряда на конференция, проведена от Нов български университет и " Алфа рисърч ", в която изявления направиха над 20 от най-известните български социолози и политолози. В публиката обаче липсваха настоящи политици и хора на висши длъжности с дребни изключения - ръководителят на Върховния касационен съд Лозан Панов, президентът Петър Стоянов, някогашният министър ръководител Филип Димитров, дипломат Стефан Тафров, някогашният министър на стопанската система Трайчо Трайков, които бяха в залата.
Мнозинството българи харесват демокрацията
За 10 години двойно са се нараснали българите, които харесват демокрацията.
" През последното десетилетие българският жител уверено и изрично покачва своето доверие към демократичната политическа система. Категорично " добра " оценка демокрацията по принцип получава от 53 на 100 от жителите, до момента в който техният дял през 2008 година е бил едвам 26 на 100 ", разяснява доцент Огнян Минчев от Софийския университет.
По думите му през последните 10 години има отчетливо повишение на доверието на българските жители към българските институции, което е умерено позитивно като се изключи правосъдната власт, медиите и ненапълно – Народното събрание.
" Повишаването на доверието към обществената администрация се дължи на първо място на навлизането в тази сфера на по-млади, по-добре образовани и подготвени хора и на по-високата степен на бистрота в активността им посредством въведената електронизация. Това, че у нас това доверие се е повишило с малко, не значи, че се доближаваме до междинните стойности за Европейски Съюз. У нас то е два пъти по-малко, в сравнение с е междинното за Европейски Съюз (24% към 48%) ", разяснява проф. Людмил Георгиев от Нов български университет.
Според българите демокрацията е безалтернативна форма на ръководство. Над 82% от интервюираните дават отговор, че демокрацията е " доста добра " или " много добра " форма на ръководство. " Демокрацията се е консолидирала на равнище публични настройки и се е трансформирала в " единствената допустима игра " по познатия израз на транзитологическата литература... Ако демокрацията е безалтернативна в настройките, доверието в основни демократични институции – като партии, парламент, държавно управление – продължава да бъде ниско. България като цяло се вписва в общата европейска картина на ниско доверие в партии и национални парламенти. Българските особености са в това, че у нас доверието е ниско и в непредставителни институции като съд и прокуратура ", разяснява доцент Даниел Смилов от СУ.
Доц. Татяна Буруджиева от СУ означи, че доверието в медиите е на нивото на доверието в Народното събрание. На процедура печатът е съвсем единствената институция, в която доверието е спаднало за последните 10 години и е на равнището на обществените медии. Според проф. Людмил Георгиев вестниците отнасят и част от негативизма към политиците.
Прави усещане също, че българинът има малко по-високо равнище на доверие в обществените медии, на които хората като цяло имат ниска религия, в сравнение с в правосъдната система.
Според проф. Росен Стоянов от Нов български университет отчетливото съмнение в обществените медии и интернет е симптом за сериозно мислене, а преобладаващото неприемане на обществените медии в интернет като канал за информиране по политически тематики е позитивно събитие.
Увеличава се доверието към системата на общественото обезпечаване и опазването на здравето. На едно от най-високите нива е доверието в полицията, което съгласно проф. Людмил Георгиев има прочувствен темперамент. Доверието в просветителната система не е огромно.
Българинът е неузрял и нерационален демократ
Българинът харесва демокрацията, само че по неузрял и нерационален метод, разясниха анализаторите.
" За българите демокрацията остава харесвана, само че към момента нерационализирана полезност. Това е една приказка, в чийто добър край имаме вяра, само че не е ясно кои герои играем и по какъв начин се държим ", съобщи Татяна Буруджиева. По думите ѝ има позитивни трендове като това, че нараства убеждението, че жителите сами управляват живота си и имат независимост на избора. Ако през 1990 година едвам 18% от хората у нас са имали чувството за надзор над личния си живот, то през 2009 година делът им се е нараснал до 32%, а през 2018 година - до 39%, удостовери Боряна Димитрова от " Алфа рисърч ".
Друга позитивна наклонност съгласно Буруджиева е, че нарастват последователите на главната полезност в демокрацията – нуждата да се почитат законите.
В същото време прекосяването от страст към рационалност се обрисува " извънредно мудно деяние ". " Само с 2% са намалели хората, които желаят мощна ръка – лидер, който да се оправя, без да се занимава с избори – само че остават 60%, които мислят другояче. В българското общество виси тежък проблем за отношението сред специалисти и политици, т.е. кой да взема групово обвързващи решения. 81% от българите считат, че не държавното управление, а специалистите би трябвало да вземат решенията, което приказва за съществено комплициране ", уточни Буруджиева.
По думите на Огнян Минчев доверието към институциите е най-важният индикатор за зрелостта на едно демократично ръководство. " Демократичното посланичество и институционалната успеваемост са в относителна естетика единствено в общества с съвременна гражданска просвета. В незрелите, немодернизирани общества те постоянно се намират в обратнопропорционална взаимозависимост. Там от време на време демокрацията се трансформира във фасада на безчинство и корист с власт – така наречен " народна власт без правова страна ", от каквато страдат много посткомунистически общества в периферията на Европа ", уточни политологът.
Според Минчев българският жител е трансформирал своето отношение към институциите в две съществени измерения. " Първо, за 10 години той умерено е повишил своето доверие към обществените институции. Второ, неговите отзиви са се трансформирали отчетливо от по-крайните позитивни или отрицателни оценки към по-умерените благоприятни условия за оценка - " частично утвърждавам ", " правя оценка като много значимо " и т. н. ", сподели Минчев.
Българинът не е бунтовник и не е подготвен за революции
" Въпреки протестните талази от 2013 година няма очевидно повишаване на % хора, участващи в митинги, което е абсурден резултат. Едно от обясненията е, че дейната част на поданството е константна големина, до момента в който успеваемостта на нейните дейности е друга заради други фактори (извън броя на активистите): качество на посланията, реакция на партии, медии, външни фактори и т. н. ", разяснява доцент Даниел Смилов от СУ.
" В съпоставяне с 2008 година броят на недоволните понижава и се усилва значимо броят на по-скоро доволните от развиването на живота им. Съвременни проучвания демонстрират, че това е главната информация, въз основата на която хората всеобщо правят оценка институциите и даже гласоподават ", сподели още Смилов.
Според проучването единствено 8% от жителите еднопосочно декларират, че биха взели участие в законни форми на митинг, съобщи проф. Алексанър Кьосев от СУ.
" Очертава се внезапен спад във значимостта на политиката и обичайно сериозно ниско равнище на доверие в институции на демокрацията – правосъдната система, опазването на здравето, просветителната система. Към това се прибавя и ниско предпочитание за политическа интензивност, ниска подготвеност за присъединяване в законни цивилен акции ", разяснява Кьосев.
По думите на проф. Евгений Дайнов от Нов български университет българите имат лек прогрес в напредването към отворено общество.
" В отворените общества свободните човеци имат интензивно гражданско държание в полза на общото богатство. По тази линия следим избран прогрес. През 2008 година 9.7 на 100 са подписвали петиции, а през 2018 година - 15.5. Расте готовността за сходно присъединяване: от 29.6 на 100 преди 10 години на 34.1 на 100 през днешния ден. Няма нарастване обаче на готовността за присъединяване в демонстрации ", означи Дайнов.
Българското общество е в разпад
Тече муден развой на разпад на социалност, счита проф. Александър Кьосев.
" Българското население се придвижва от опосредствани съвременни обществени връзки и полезности към " непосредствени ", " партикуларни добродетели ", т.е. то се придвижва от национално общество (голяма комплицирана и опосредствана " мислена " общност) към обособени, непосредствени групи и дребни " топли " общности ", изясни откривателят.
По думите му българинът цени, което му е в непосредствена непосредственост – да вземем за пример фамилията, приятелите, познатите, и разчита на непосредствения си опит, само че не е подготвен на по-широка взаимност. Това води до фрагментиране на обществото и индивидуализъм.
" Голямата картина поддържа хипотезата, че българското общество губи чувството за полезност на дистантните обществени връзки – тези, които изискват " нереални " свързвания с хора, които не познаваш, с цялото общество ", уточни Кьосев. Според проучването от ден на ден родители биха желали децата им да имат не въображение и алтруизъм, а усърдие, неизменност и отговорност. По думите на Кьосев това не е безобидно, тъй като алтруизмът и въображението са главното обществено лепило на модерното общество, посредством които се построяват взаимност, чувство за включеност, еднаквост и обществена кохезия.
" Културата на фамилизъм, която владее мозъците на българите и пронизва публичните връзки, е извънредно устойчива. Социалният свят на българите може да бъде разказан като система от концентрични кръгове на намаляващо доверие, в чийто център стои фамилията, а в периферията – непознатите, чужденците и институциите. Високото доверие към членовете на фамилията корелира с данните за възходящата значимост на брака и децата. Ниско е доверието към хората от квартала, което издава дезинтеграция на териториалните общности ", разяснява доцент Харалан Александров от СУ.
По думите му у нас има надълбоко разделяне сред частен и обществен живот. Доверието остава свито до кръга на родственици и близки другари, до момента в който общественият свят се възприема като непознат, обезсърчителен и обществено неприятелски. Според Александров това кара хората да построяват неофициални мрежи за взаимен продан на услуги, които обаче са неефективни. За разлика от Александър Кьосев Харалан Александров наподобява е по-скоро оптимист, че тече развой на постепенно и трудно възобновяване от положението на надълбоко съмнение и обществена оптимизация.
В сходен проект бяха и изнесените от Евгений Дайнов данни. Той уточни, че се регистрира прочут прогрес в привързаността към " изкуствени групи " отвън фамилията и приятелите, въпреки към момента тези процеси да обгръщат прекомерно малко хора.
" Макар малцинство, тройно повече са станали българите, които вземат участие в просветителни, художествени, музикални и културни действия: от 4.9 на 15.4 на 100. Почти тройно увеличено е присъединяване в синдикати: от 5.2 на 14.6 на 100. Повече от два пъти – от 4 на 9 на 100 – е повишено присъединяване в политически партии. Значимо е и процентното нарастване на българите, които вземат участие в запазване на архитектурното завещание, природата и отбрана на животните – от 1.8 на 5.9 на 100. Тройно е повишено присъединяване в професионални сдружения – от 3.9 на 9.3 на 100. Фрапантно нарастване има в присъединяване в организации за спорт и отдих – от 3.9 на 16.6 на 100 ", уточни Дайнов.
Проф. Антоний Тодоров от Нов български университет означи, че интелектуалците не са си свършили работата да обяснят на обществото, че конкуренцията е положителна във връзка с пазара и стопанската система, само че е разрушителна в обществото. " Ако конкуренцията излезе отвън пазара, тя рискува да унищожи обществото. То е таман противоположното на конкуренцията и на естествения асортимент ", сподели Тодоров. По думите му болшинството в българското общество свързва демокрацията с равенството, в това число на приходите, само че в това време поддържа пазарната конкуренция, която поражда неравенства. " Социалните неравенства подкопават демокрацията ", заключи Тодоров.
Изборът на българите: Икономически напредък вместо същинска народна власт
Важен извод от проучването в посока прагматизъм вместо създаване на общественост съгласно анализаторите е и фактът, че има внезапна смяна в разбирането за главните цели на страната. Докато през 2008 година 55.2 на 100 са считали, че основната цел на страната е висок стопански растеж, през днешния ден това са 74.2 на 100.
" С към 20 пункта нараства делът на пълнолетните български жители, за които най-важната цел на страната е високият стопански напредък. Вероятно множеството хора се усещат отчуждени от институциите и властимащите, тъй като на второ по значение място се слага задачата при взимането на решения да се регистрира и мнението на хората ", разяснява доцент Милена Стефанова от СУ. Делът на хората, които считат, че главната цел на страната би трябвало да е властта да регистрира мнението на хората, е понижен от 24.1 на 11.2 на 100.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ