Българинът ще трябва да работи малко над 132 дена, само

Българинът ще би трябвало да работи малко над 132 дни, единствено с цел да изпълни хазната с налозите си, пресметна Институтът за пазарна стопанска система. С други думи, денят на данъчната независимост ще настъпи на 13 май - тогава ще спрем да работим за страната и ще стартираме да се трудим за себе си.

Датата е алегорична и демонстрира по кое време държавната хазна ще се попълни, в случай че всичко направено бъде неотложно изземвано – ние я назоваваме Ден на данъчна независимост, а по-света е известна като Tax Freedom Day.

Най-много дни ще работим, с цел да платим Данък добавена стойност - 34. За акцизите ще са нужни близо 18 дни, а за осигуровките - 23 дни за общественото обезпечаване и 9 за здравното. Приходите от подоходните налози ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни – за малко над 8 дни. Още съвсем 8 дни труд ще са нужни, с цел да платим държавните и общинските такси.

През 2018 година българите ще създават приблизително по към 289 млн. лева за един календарен ден, демонстрират изчисленията на база прогнозата на Министерството на финансите за Брутният вътрешен продукт за страната за 2018 година Консолидираните доходи (всички обществени доходи за 2018 година, в това число приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети) в бюджета пък са публично заложени в границите на 38,2 милиарда лв.. Това значи, че през настоящата година ще са нужни малко над 132 дни, с цел да се попълни хазната и да се подсигурят обществените разходи.

Има няколко забавни момента в тези 132 дни. Първият от тях е, че живеещите в България ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги " анулират " за малко над 8 дни работа към страната. Става въпрос за заложените в бюджета близо 2,4 милиарда лева помощи от Европейски Съюз. И по този начин локалните данъкоплатци ще работим до 4 май за страната, а до 13 май ще бъдем анулирани от европейските данъкоплатци. Въпреки това ИПИ дефинират 13 май за публична дата на данъчна независимост, защото тя с най-голяма акуратност регистрира преразпределението през приходната част на бюджета.

Освен 132-та дни следва да имаме поради и плануваните 4 дни за отработване, които отразяват заложения недостиг от 1,1 милиарда лв. по консолидираната фискална стратегия.

Традиционно през последните години в бюджета се залага недостиг, което значи, че страната възнамерява да харчи повече, в сравнение с събира като доходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този недостиг не се осъществя и бюджетите излизаха на остатък. Ако същият сюжет се приложи и за 2018 година, може и да няма дни за отработване.

През последните години се следи устойчива наклонност дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да идва все по-късно, което значи, че действително данъчната тежест в страната нараства, разясняват от ИПИ.

През 2018 година се покачват осигурителната тежест (по-високи осигурителната вноска за пенсия и минимални осигурителни прагове) и акцизът върху цигарите. Тези ограничения са на стойност към 450 млн. лева, т.е. това е цената на по-високите налози през 2018 година, която ще покрият данъкоплатците, пишат от ИПИ и означават със страдание, че през последните 10 години (след въвеждането на плоския налог през 2008 г.) у нас няма образци за понижение на данъчната тежест.

Сметката разпределя тежестта върху безусловно всички български жители (включително деца, пенсионери и т.н.), само че точно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, т.е. за тях Денят на данъчна независимост идва чак в края на юни, прецизират икономистите.