Социалните мрежи като Ганковото кафене
Българинът нормално приказва за политика на маса със салатка и ракийка или във виртуалното пространство. Там, където никой няма да му желае сметка и може оптимално да се отпусне да каже това, което мисли. И да напсува дори. В този смисъл умерено мажем да кажем, че Интернет се е трансформирал в Ганковото кафене за българина.
66% от нашенците са склонни да бистрят политиката в обществените мрежи, сочи изследване на Евробарометър, извършено измежду 1011 души у нас. По този индикатор се приближаваме до другите европейци, които по този индикатор наброяват към 60 на 100.
54% от българите имат вяра на националните медии като източник на достоверна информация. 49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо въздействие. Толкова хора мислят по този начин и в Европейския съюз. 67 на 100 от нашенците считат, че медиите дават многообразие от възгледи и отзиви.
Най-ползваната като източник на информация медия е малкия екран в обичайния й вид. 96% от българите признават, че застават пред екраните най-малко един път седмично. Печатните издания се избират от 36 на 100 от българите, до момента в който в Европейски Съюз вестници четат 46%.
74% от българите се осведомят от интернет уеб страниците, а излъчвания по радиото избират 66 на 100.
У нас се следи високо доверие в обществените мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото наличие в тези платформи. Българите правят оценка доста високо обществените мрежи като метод да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изложение на мнение по политически въпроси.
Сънародниците ни доста по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени вести спрямо жителите на Европейски Съюз. В Българият признават това 51%, до момента в който в Европейски Съюз това са 68%. Сред българите се регистрира лек спад в оценката за публичната щета от дезинформацията. По-малко от 70% възприемат подправените вести като проблем в народен проект.
Около 2/3 от българите или 79% смятат, че обществените медии са съвременен метод, посредством който могат да се осведомят за настоящите политически събития. По-малък, 44 на 100, e делът на тази, които не имат вяра на информацията по политически въпроси в обществените мрежи, до момента в който на средноевропейско ниво този дял остава доста по-висок - 60%.
Най-обичан е Facebook
Изследванията на множеството маркетингови организации демонстрират, че безспорната обществена мрежа в България е Facebook. 74 % от българските консуматори имат профил в тази обществена мрежа. Следва се от Vbox7 където са 1/3 от потребителите. 10% пък имат профил в bg-mamma, която има повече от Twitter и svejo.net.
Колкото и да е малко нашето общество, обществените мрежи въпреки всичко имат някакво въздействие. Днес обществените мрежи би трябвало да могат да изпращат послания, предложения, мнения, реклами и даже закани на подбрани хора.
В другите обществени мрежи това става по метод, избран от тях. Всяка си има личен език и характерни особености и стандарти.
В обществените мрежи няма място за типичен реклами, няма ясни правила, а има непринудена връзка. В тях би трябвало да се следи степента на доверие на споделения постинг и мненията.
Българите са по-склонни да оставят отрицателни мнения, в сравнение с положителни. Понякога обществените мрежи стават сцена на бурни пристрастености, обиди и страсти, изключително политически.
Едва 1% нямат профили
Едва 1% от българските интернет консуматори нямат деен профил в нито една от многочислените обществени мрежи. Докато Facebook се посещава значително от всички социодемографски групи, Ютюб има по-стабилна позиция измежду мъжете, а Инстаграм е изрично посещаван повече от по-младите консуматори от 15 до 34 годишна възраст. Сравнение сред двата пола за съответните медии по настрана демонстрира, че измежду запитаните има повече дами последователи на Facebook и повече мъже на Ютюб.
Анализаторите регистрират, че повече от половината консуматори, които постоянно употребяват обществените мрежи споделят материали най-малко един път седмично, а останалите го вършат по-рядко. Обикновено дамите са по-активни в шерването по отношение на мъжете.
Най-често споделеното наличие е под формата на фотоси - 66%, линкове или връзки към външни страници - публикации, материали в интернет, интернет магазини и други - 53%, както и писмени изявления - 46%. Предпочитанието към писмени изявления или постове се усилва с повишаване на възрастта. Това е най-видимо измежду респондентите на възраст 55+. Видеата и историите или всякакво наличие, което автоматизирано изчезва след 24 часа заемат четвърта и пета позиция измежду най-често споделяните типове материали.
Политическата реклама в интернет
Оказва се, партиите и обединенията избират обществените мрежи за политическа реклама. Те са похарчили за пропаганди в нея над 600 000 евро по време на предизборната акция за локалния нот тази година. Според данни за потребителите във Facebook в България платформата се употребява от 4.6 млн. души.
Агитацията в обществените мрежи има няколко преимущества. На първо място тя дава доста добра опция за ориентиране на послания към съответни групи от гласоподаватели. По този метод се усилва успеваемостта на изхарчените средства. Тази реклама е за предпочитане, тъй като постоянно изисква доста по-малък екип от специалисти за осъществяване. Ефектът от разпространяваното наличие продължава да съществува и след приключването на платения интервал посредством споделянията и мненията на почитатели, достигайки повече симпатизанти.
Комуникирането на посланията в обществената мрежа дава по-голям късмет за дребните партии и новите претенденти, които нямат задоволителен запас за платени материали в обичайните медии. Facebook е и елементарен и ефикасен канал за предаване на посланията към гласоподавателите.
Предимствата
Социалните мрежи се смятат за идеални канали за разпространение на събития. Някои имат вяра, че те могат да доведат до провал на усещанията. Но не може да се отхвърли, че те имат избрани позитивни аспекти. Вдъхновяват хората да подобрят здравето си и разрешават на хората да разискват своите сходни хрумвания. Тази среда основава общественост с избрани цели.
Въпреки че множеството хора ги употребяват, с цел да поддържат връзка или да възобновят връзките със фамилията и приятелите си, тези платформи разрешават на всеки, който има интернет връзка, да взаимодейства и да приказва с човеци от всяка точка на света.
Стационарните телефони и пощенските писма не се употребяват толково доста поради обществените мрежи. Всичко, което би трябвало да извършите, е да оставите коментар на една от изявленията на индивида, с който желаете да се свържете, и ще получите неотложно уведомление, когато той отговори.
Ерата на интернет разрешава освен на медиите неотложно да оповестяват за събитие. Сега всеки във виртуалното пространство оказва помощ за разпространяването на новините, тъй че останалите да знаят за настоящите събития.
Социалните мрежи се трансфораха в принадлежности за чиновниците на реда, с цел да проследят и арестуват тези, които решат да се хвалят с закононарушенията си онлайн. Независимо дали вашата марка е персонална или имате бизнес, обществените медии са положителни благоприятни условия за свързване с нови и остарели клиенти.
60% от учениците, които употребяват обществени мрежи, го вършат, с цел да разискват просветителни проблеми. Експертите са открили, че стратегиите за тези платформи, включващи възпитаници, могат да подобрят оценките с 50% и доста да понижат отсъствията от учебно заведение.
29% от младежите се усещат по-малко срамежливи и по-комуникативни, когато употребяват обществени медии. Други 20% декларират, че потреблението на тези платформи е подобрило тяхното самочувствие, известност и схващане към другите.
66% от нашенците са склонни да бистрят политиката в обществените мрежи, сочи изследване на Евробарометър, извършено измежду 1011 души у нас. По този индикатор се приближаваме до другите европейци, които по този индикатор наброяват към 60 на 100.
54% от българите имат вяра на националните медии като източник на достоверна информация. 49% от сънародниците ни обаче са на мнение, че медиите не са свободни от политическо и икономическо въздействие. Толкова хора мислят по този начин и в Европейския съюз. 67 на 100 от нашенците считат, че медиите дават многообразие от възгледи и отзиви.
Най-ползваната като източник на информация медия е малкия екран в обичайния й вид. 96% от българите признават, че застават пред екраните най-малко един път седмично. Печатните издания се избират от 36 на 100 от българите, до момента в който в Европейски Съюз вестници четат 46%.
74% от българите се осведомят от интернет уеб страниците, а излъчвания по радиото избират 66 на 100.
У нас се следи високо доверие в обществените мрежи, като това намира израз в по-положителна оценка за достоверността на политическото наличие в тези платформи. Българите правят оценка доста високо обществените мрежи като метод да останат в течение на политически въпроси и като средство за свободно изложение на мнение по политически въпроси.
Сънародниците ни доста по-рядко заявяват, че попадат на недостоверни или подправени вести спрямо жителите на Европейски Съюз. В Българият признават това 51%, до момента в който в Европейски Съюз това са 68%. Сред българите се регистрира лек спад в оценката за публичната щета от дезинформацията. По-малко от 70% възприемат подправените вести като проблем в народен проект.
Около 2/3 от българите или 79% смятат, че обществените медии са съвременен метод, посредством който могат да се осведомят за настоящите политически събития. По-малък, 44 на 100, e делът на тази, които не имат вяра на информацията по политически въпроси в обществените мрежи, до момента в който на средноевропейско ниво този дял остава доста по-висок - 60%.
Най-обичан е Facebook
Изследванията на множеството маркетингови организации демонстрират, че безспорната обществена мрежа в България е Facebook. 74 % от българските консуматори имат профил в тази обществена мрежа. Следва се от Vbox7 където са 1/3 от потребителите. 10% пък имат профил в bg-mamma, която има повече от Twitter и svejo.net.
Колкото и да е малко нашето общество, обществените мрежи въпреки всичко имат някакво въздействие. Днес обществените мрежи би трябвало да могат да изпращат послания, предложения, мнения, реклами и даже закани на подбрани хора.
В другите обществени мрежи това става по метод, избран от тях. Всяка си има личен език и характерни особености и стандарти.
В обществените мрежи няма място за типичен реклами, няма ясни правила, а има непринудена връзка. В тях би трябвало да се следи степента на доверие на споделения постинг и мненията.
Българите са по-склонни да оставят отрицателни мнения, в сравнение с положителни. Понякога обществените мрежи стават сцена на бурни пристрастености, обиди и страсти, изключително политически.
Едва 1% нямат профили
Едва 1% от българските интернет консуматори нямат деен профил в нито една от многочислените обществени мрежи. Докато Facebook се посещава значително от всички социодемографски групи, Ютюб има по-стабилна позиция измежду мъжете, а Инстаграм е изрично посещаван повече от по-младите консуматори от 15 до 34 годишна възраст. Сравнение сред двата пола за съответните медии по настрана демонстрира, че измежду запитаните има повече дами последователи на Facebook и повече мъже на Ютюб.
Анализаторите регистрират, че повече от половината консуматори, които постоянно употребяват обществените мрежи споделят материали най-малко един път седмично, а останалите го вършат по-рядко. Обикновено дамите са по-активни в шерването по отношение на мъжете.
Най-често споделеното наличие е под формата на фотоси - 66%, линкове или връзки към външни страници - публикации, материали в интернет, интернет магазини и други - 53%, както и писмени изявления - 46%. Предпочитанието към писмени изявления или постове се усилва с повишаване на възрастта. Това е най-видимо измежду респондентите на възраст 55+. Видеата и историите или всякакво наличие, което автоматизирано изчезва след 24 часа заемат четвърта и пета позиция измежду най-често споделяните типове материали.
Политическата реклама в интернет
Оказва се, партиите и обединенията избират обществените мрежи за политическа реклама. Те са похарчили за пропаганди в нея над 600 000 евро по време на предизборната акция за локалния нот тази година. Според данни за потребителите във Facebook в България платформата се употребява от 4.6 млн. души.
Агитацията в обществените мрежи има няколко преимущества. На първо място тя дава доста добра опция за ориентиране на послания към съответни групи от гласоподаватели. По този метод се усилва успеваемостта на изхарчените средства. Тази реклама е за предпочитане, тъй като постоянно изисква доста по-малък екип от специалисти за осъществяване. Ефектът от разпространяваното наличие продължава да съществува и след приключването на платения интервал посредством споделянията и мненията на почитатели, достигайки повече симпатизанти.
Комуникирането на посланията в обществената мрежа дава по-голям късмет за дребните партии и новите претенденти, които нямат задоволителен запас за платени материали в обичайните медии. Facebook е и елементарен и ефикасен канал за предаване на посланията към гласоподавателите.
Предимствата
Социалните мрежи се смятат за идеални канали за разпространение на събития. Някои имат вяра, че те могат да доведат до провал на усещанията. Но не може да се отхвърли, че те имат избрани позитивни аспекти. Вдъхновяват хората да подобрят здравето си и разрешават на хората да разискват своите сходни хрумвания. Тази среда основава общественост с избрани цели.
Въпреки че множеството хора ги употребяват, с цел да поддържат връзка или да възобновят връзките със фамилията и приятелите си, тези платформи разрешават на всеки, който има интернет връзка, да взаимодейства и да приказва с човеци от всяка точка на света.
Стационарните телефони и пощенските писма не се употребяват толково доста поради обществените мрежи. Всичко, което би трябвало да извършите, е да оставите коментар на една от изявленията на индивида, с който желаете да се свържете, и ще получите неотложно уведомление, когато той отговори.
Ерата на интернет разрешава освен на медиите неотложно да оповестяват за събитие. Сега всеки във виртуалното пространство оказва помощ за разпространяването на новините, тъй че останалите да знаят за настоящите събития.
Социалните мрежи се трансфораха в принадлежности за чиновниците на реда, с цел да проследят и арестуват тези, които решат да се хвалят с закононарушенията си онлайн. Независимо дали вашата марка е персонална или имате бизнес, обществените медии са положителни благоприятни условия за свързване с нови и остарели клиенти.
60% от учениците, които употребяват обществени мрежи, го вършат, с цел да разискват просветителни проблеми. Експертите са открили, че стратегиите за тези платформи, включващи възпитаници, могат да подобрят оценките с 50% и доста да понижат отсъствията от учебно заведение.
29% от младежите се усещат по-малко срамежливи и по-комуникативни, когато употребяват обществени медии. Други 20% декларират, че потреблението на тези платформи е подобрило тяхното самочувствие, известност и схващане към другите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ