Българинът обаче е пословичен с ината си, благодарение на който

Българинът обаче е легендарен с ината си, с помощта на който се измъква и от най-заплетените обстановки, изключително когато ножът опре до кокал. Първопроходчик в едно ново, напълно непознато начинание стана известният предприемач от Кърджали Хасан Тахиров, който има шведски паспорт.

– Г-н Тахиров, по какъв начин ви хрумна концепцията за шафрана?

Някои я назовават „ земеделска химера ”… – Тази „ химера ” сега е единствената избавителна интервенция за тютюнопроизводителите. Твърдя, че българите могат да живеят със стандарта на швейцарците. Достатъчно е да имат малко земя, към 3-4 декара, да обичат минзухарите и да работят най-малко един месец в годината, с цел да си изкарват един доста по-висок приход от този с тютюна и със неразрешените марихуана и опиумен мак. От няколко години съм се запалил по концепцията България да се трансформира в един от водещите международни производители на шафран – това е една от най-скъпите хранителни подправки в света.

– Каква е цената на шафрана на международния пазар?

– Един кг коства от 10 000 до 20 000 щ.д. А дивият шафран пораства на всички места у нас и през есента изпъстря поляните с виолетовия си цвят. Култивираният минзухар цъфти по същото време, само че с изключение на хубост носи и високи приходи. Инвестицията за декар и половина е 6000 лева, а предстоящият приход – 15 000 лева на година.

– А за какво твърдите, че е по-добре да се отглеждат тези минзухари, в сравнение с тютюн? –

От четвърт век насам развъждането на тютюн няма бъдеще у нас. Много партии, изключително преди избори, залъгваха нашенския селяндур с какъв ли не нов занаят, с цел да изплува на повърхността, само че всичко се оказа един огромен кьорфишек. В Иран ми се отвориха очите за тоя нов занаят. Там видях многолюдни селски фамилии с по 6-7-8 деца, и то в региони, където земята е бедна и неплодородна, като в моя роден край. Но пък имаха много висок витален стандарт, което ме изненада. Поинтересувах се от кое място човек с 5-6 декара земя може да има такива солидни приходи и разбрах, че там хората всеобщо се занимават с развъждането на минзухари за шафран.

Вярно, страната е основала монопол, само че кредитира производителите и изкупува продукцията им, като заплащането става незабавно, на ръка. Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има големи масиви от шафранови минзухари. Голяма част от селяните в региона на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават дотации от Европейски Съюз. Шафранът се отглежда още в Кипър, Испания, Франция, написа ко4. Така стигнах до извода да го разпространя и в България. Внесох луковици от опитна станция в Турция благодарение на нашия международен и олимпийски първенец по повдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.

Даже записах Национална асоциация на производителите на шафран у нас. Установих контакти с една немска фармацевтична компания, която пожела да изкупува огромни количества цветове от нашенския минзухар, стига да има кой да ги създава. Свързах се и със световноизвестна компания за чай.

– Къде отглеждате шафран? –

Върху 30 дка край Елхово. Поръчах луковици от минзухара от Испания и Холандия – платих към 3 бона за тях. Близо толкоз ми струваше и обработването на земята – тя е наша равнища, която пустееше от години. Смятам бързо да си възвърна вложените средства, а по-късно да стартира и да спечелвам. Не се тормозя, че съм първият човек в област Кърджали, решил да стартира индустриален рандеман на шафран. Прецених, че тази просвета има бъдеще в България. Първо, тъй като климатичните условия у нас са положителни за развъждането й. Второ – на международния пазар има голямо търсене.

В момента се покриват едвам 30 на 100 от потребностите й, а пазарът е обезпечен. – Имате ли почитатели у нас? – Един испански бизнесмен вложи капитали в 100 дка в Добруджа и разчита единствено на шафрана. Първи в Източните Родопи се хвана едно момче – Али Сюлейман от с. Глухар, Кърджалийско. Завършил е Стопанската академия в Свищов. Близо три години и половина работил в Англия и съумял да спастри положителни пари за това време, само че взема решение да се върне в България. Смята, че и тук човек също има благоприятни условия да печели добре. Девизът му е убийствено родолюбив:

„ По-добре да ядеш лук вкъщи, в сравнение с месо в чужбина! ” Запознахме се с това момче и то от раз реши да опитва с шафрана.

Кой е Хасан Тахиров?

Хасан Тахиров е от Кърджали, само че се усеща жител на света, тъй като има и шведски паспорт и работи като представител на огромни шведски компании. Едно от най-големите му достижения като предприемач е продажбата на… плаващ хотел в Турция. Преуспява с помощта на ексцентричните си хрумвания. Има доста другари, сътрудници и бизнес сътрудници в южната ни съседка и в Иран. Живее в обсерваторията на връх Стръмни хълм в Родопите.

Шафранът е есенното кокиче с гальовен лилав цвят и може да се срещне на всички места в последните дни преди зимата. Но тук става въпрос не за дивото цвете, а за култивираното растение. Наричат го „ цветето на парадайса ” и „ подправката на боговете ”, тъй като е най-скъпата фалшификация в света. От 3000 години шафранът е употребен по паралели и меридиани поради неповторимия си усет при приготвянето на храни и питиета, само че и в козметиката, както и в производството на текстил.

В древността се е употребявал като афродизиак, за лекуване на рани, стомашно-чревни болести, болести на дихателните пътища, даже и при психологични разстройства. През Средновековието се е вярвало, че защищава и лекува от чума. В антична Индия и Кашмир пък е бил считан за най-скъпия подарък от боговете. Японски проучвателен институт наскоро потвърди, че дестилат от растението, обработен по специфична технология, е в положение да пребори и рака. Според някои е панацеята на ХХI век, само че времето ще покаже.

Подготви: Георги АНДОНОВ, Кърджали