Писателят Христо Стоянов: Трагично е, че нямаме духовни вода...
Българинът не понася този, който проправя път, а този, които свети с дрънкулки
Ние сме единствената балканска страна без национална теория, даже македонците имат
Удобният човек е невидимият човек. Аз не мога да бъда незабележим
- Г-н Стоянов, будители, обединители или хора със западно обучение и подготовка - какви водачи ни трябват през днешния ден на нас, българите?
- Без да пренебрегвам предците си, само че май не се нуждаем от тях. Защото се оказа, че нищо не са направили… Или може би се нуждаем от различен народ, който може да бъде събуждан. Имам чувството, че имаме мъртвороден народ и с някаква патологична пристрастеност сме го положили в мавзолеите на сърцата си и му пеем псалми… Та нали нашите будители бяха със западно образование - да ги загатвам ли поименно?… Ами Захари Стоянов да не го ли броим с неговото четвърто поделение? Обикновено загатвам в такива случаи и един международен „ будител “ като Христос - той Кеймбридж ли беше приключил, или Харвард… Сорбоната, Московския университет… Въпреки това, нашият народ още не е разсънен, нали…
- Здравословно ли е интелектуалци да са част от ръководството? Ако хора на словото и духа сочат път на затъналото ни в рецесии общество, ще бъдат ли чути?
- Задължително би трябвало да са част от ръководството. Иначе единствено свинари (бардокви) ще ни ръководят. А те най-вече да ни покажат входа на кочината. Дори не изхода, единствено входа… Трагично е, че ние нямаме духовни водачи. Първият геноцид над зараждащата се аристокрация, на зараждащата се интелигенция прави Борис Първи… Петдесет и два болярски рода до девето коляно. В „ Светът като воля и визия “ Шопенхауер споделя, че светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е. И ни би трябвало воля да реализираме визията. Представа се основава от аристокрацията, волята е множеството, народът. За страдание, няма кой да основава показа в България. Осемдесет и девета година огромната навалица уточни една дребна навалица от хора и ги натовари с несвойствената задача да сътвори показа. Ама те, в случай че можеха, щяха да го създадат преди тази дата. И по този начин една минитълпа узурпира вакантното място на интелигенцията и те, така… досега…
- Книгата Ви „ Записки по българските пандемии “ излезе през 2020 година Защо коронавирус пандемията се оказа толкоз мъчно затруднение за българите?
- Поради гореспоменатите натрапени за аристократи. И тяхното предпочитание неподготвени да решат казуса. Така Националният щаб бе пренебрегнат от бардоквите на улиците и те взеха решение да наложат политически решения за справяне с пандемията. Така антиваксъри оглавиха имунизационен развой. Това е рецесия за здравето, а не за психологичното здраве на една минитълпа от политици. Още повече че човечеството за пръв път се сблъска с тази пандемия. Нали си спомняте времето, когато културата се управляваше от политици. След 45 години имахме единствено социалистически натурализъм. И в литературата, и в другите изкуства. И българинът към момента изпитва носталгия по маршовата музика по площадите… Имам чувството, че единствено маршова музика може да ни вкара във имунизационните центрове…
- Два следващи Народното събрание не съумяха да родят кабинет. И демокрацията ли се оказа пандемия за нас?
- Какво може да желаеме от партии, основани от Дядото, с изключение на баби, които да ги съсипят. Българската народна власт роди чалгата. С нея бяха сменени маршовете. Или, както се споделя, от дърво, родено за сап на мотика, цигулка и виола не става…
- Защо българинът не понася богатите, съумелите? Това ли ни дърпа обратно и пречи на възхода ни като нация?
- Поради гореспоменатите аргументи. Защото те не са съумели. Успехът не е външният тип - коли, къщи, пари, жени… Това е външният искра на парвенюто. Успехът е професионална реализация. Успял е Ботев, Яворов, Вапцаров, Христо Фотев, Майстора, Златю Бояджиев… Представете си Ботев да излезе от тесните си ботуши и да поеме с един роувър за Околчица… Но в визиите ни хората с джипове са съумелите, не Ботев… Успял е този, който оставя диря след себе си. Който оставя път… Но българинът сподели, че не понася този, който оставя път, а този, който ще свети край пътя не със лична светлина, а със светлината на дрънкулките по себе си…
- Кога ще се почувстваме свободни и ще спрем да търсим следващия избавител, който се трансформира в следващо отчаяние?
- Ние садим цветя на Балканите, с цел да посрещаме следващия избавител, който ни освобождава от предходния избавител. Сигурно поради това сме такива положителни градинари.
- Каква идея може да ни смири и сплоти при толкоз настървеност и разделяне?
- Тези дни си мислих за това. Ние сме единствената балканска страна без национална теория. Дори македонците имат нещо наподобяващо на теория - еманципиране от нас, българите. Гърците имат три стълба, на които се крепи държавността. И без значение дали хунтата, или ПАСОК са на власт - тези три стълба не се пипат. Но те имат еднонационална страна и за тях единият дирек е Християнството. Защо не приемем вярата за наш Национален дирек. Всички съществени религии у нас изповядват единна ценностна система - Десетте Божи заповеди. Защо това не ни сплоти. Създаването на Нация - също. Нацията е цялост от религиозни и етнически общности. Да създадем нация, стига сме се делили на българи, роми, роми, турци, арменци… Стигаме до такава степен, че пловдивчани и софиянци не се понасят, камо ли етносите…
- Наричат Ви абсурден публицист поради острия език и смелостта да бръкнете в неуместни тематики. Никога ли не вършиме взаимни отстъпки?
- И на 65 се мисля за мъж… Но отвън шегата, няма комфортна тематика. Удобният човек е невидимият човек. Аз не мога да бъда незабележим - нали ще оставяме диря зад себе си - няма да светим със стъкълца край пътя. Не желая да остана като километричен камък край пътя, тъй като към този момент никой не им обръща внимание. Вече джипиесът знае тъкмо къде се намираме, а километричните камъни можем да забележим откраднати в някоя стена. Мазилката ще ги заличи един път вечно след това. Не желая да съм коледна елхичка, желая да съм празнуващият до нея… А взаимни отстъпки в действителност не мога да върша.
- Разбихте на пух и прахуляк мита за скъперника габровец, като дарихте извънредно богата сбирка картини на родния град. Трудно ли се взема такова решение? Не разсърдихте ли наследниците?
- Щяха да се разсърдят, в случай че не ме познаваха. Моите деца ме познават и одобриха това подаяние даже като свое. Самите те се почувстваха донори. Но всичко дължа на жена ми Милена. Даже тя ми даде концепцията за сбирката - да я дадем на Габрово. А тя е варненка. И в този момент групирам към този момент не картини и статуи за моята сбирка, а за сбирката на Габрово. В момента просто тази сбирка краткотрайно е у дома, като си отида от този свят, тя ще бъде в Габрово. А такова решение не се взема мъчно, в случай че имаш такива хора като жена ми и децата ми до себе си.
- Априловска премия за литература от родното Габрово - тя ли Ви е най-скъпото самопризнание? Коя е най-голямата Ви креативна наслада?
- А, и Почетен жител на Габрово. Габровци потвърдиха, че даже Библията е поправима. В нея се споделя, че никой не е оракул в родното си място. Ето, че не е по този начин. Знаете ли, в България мисля, че е по-лесно да се вземе Нобелова премия, в сравнение с да те признаят в родния град. Излиза, че аз имам най-голямото литературно и човешко самопризнание - видях по какъв начин ме обичат в Дядо Дянко, родният ми квартал. В Габрово...
Христо Стоянов е измежду най-продуктивните модерни писатели. Работил е като докер, леяр, кранист, публицист. Превежда лирика от виетнамски, съветски, сръбски. Заради романа „ Скритият живот на една помакиня” прокуратурата стартира следствено дело против него. Следват още няколко скандални романа, провокирали необятен публичен отзив - „ Копелето - евангелие от Юда”, поради който е отстранен от Църквата, „ Аз, доносчикът”, „ Улица „ Смърт”, „ Разпад”. С известност се употребяват книгите му с разкази и есета: „ Разкази по България “, „ Предупреждения по България “, „ Протестните деца на България “, „ Сериозно за България “, „ Некролози и други многоточия по България”. Заради смелите тези и език е именуван българският Салман Рушди.
Христо Стоянов е притежател на Априловска премия за литература. Почетен жител на Габрово.
През 2019 година писателят подари на родния си град неповторимата си сбирка - над 1600 скъпи картини и пластики, събирани три десетилетия.
Ние сме единствената балканска страна без национална теория, даже македонците имат
Удобният човек е невидимият човек. Аз не мога да бъда незабележим
- Г-н Стоянов, будители, обединители или хора със западно обучение и подготовка - какви водачи ни трябват през днешния ден на нас, българите?
- Без да пренебрегвам предците си, само че май не се нуждаем от тях. Защото се оказа, че нищо не са направили… Или може би се нуждаем от различен народ, който може да бъде събуждан. Имам чувството, че имаме мъртвороден народ и с някаква патологична пристрастеност сме го положили в мавзолеите на сърцата си и му пеем псалми… Та нали нашите будители бяха със западно образование - да ги загатвам ли поименно?… Ами Захари Стоянов да не го ли броим с неговото четвърто поделение? Обикновено загатвам в такива случаи и един международен „ будител “ като Христос - той Кеймбридж ли беше приключил, или Харвард… Сорбоната, Московския университет… Въпреки това, нашият народ още не е разсънен, нали…
- Здравословно ли е интелектуалци да са част от ръководството? Ако хора на словото и духа сочат път на затъналото ни в рецесии общество, ще бъдат ли чути?
- Задължително би трябвало да са част от ръководството. Иначе единствено свинари (бардокви) ще ни ръководят. А те най-вече да ни покажат входа на кочината. Дори не изхода, единствено входа… Трагично е, че ние нямаме духовни водачи. Първият геноцид над зараждащата се аристокрация, на зараждащата се интелигенция прави Борис Първи… Петдесет и два болярски рода до девето коляно. В „ Светът като воля и визия “ Шопенхауер споделя, че светът не е това, което е, а това, което си представяме, че е. И ни би трябвало воля да реализираме визията. Представа се основава от аристокрацията, волята е множеството, народът. За страдание, няма кой да основава показа в България. Осемдесет и девета година огромната навалица уточни една дребна навалица от хора и ги натовари с несвойствената задача да сътвори показа. Ама те, в случай че можеха, щяха да го създадат преди тази дата. И по този начин една минитълпа узурпира вакантното място на интелигенцията и те, така… досега…
- Книгата Ви „ Записки по българските пандемии “ излезе през 2020 година Защо коронавирус пандемията се оказа толкоз мъчно затруднение за българите?
- Поради гореспоменатите натрапени за аристократи. И тяхното предпочитание неподготвени да решат казуса. Така Националният щаб бе пренебрегнат от бардоквите на улиците и те взеха решение да наложат политически решения за справяне с пандемията. Така антиваксъри оглавиха имунизационен развой. Това е рецесия за здравето, а не за психологичното здраве на една минитълпа от политици. Още повече че човечеството за пръв път се сблъска с тази пандемия. Нали си спомняте времето, когато културата се управляваше от политици. След 45 години имахме единствено социалистически натурализъм. И в литературата, и в другите изкуства. И българинът към момента изпитва носталгия по маршовата музика по площадите… Имам чувството, че единствено маршова музика може да ни вкара във имунизационните центрове…
- Два следващи Народното събрание не съумяха да родят кабинет. И демокрацията ли се оказа пандемия за нас?
- Какво може да желаеме от партии, основани от Дядото, с изключение на баби, които да ги съсипят. Българската народна власт роди чалгата. С нея бяха сменени маршовете. Или, както се споделя, от дърво, родено за сап на мотика, цигулка и виола не става…
- Защо българинът не понася богатите, съумелите? Това ли ни дърпа обратно и пречи на възхода ни като нация?
- Поради гореспоменатите аргументи. Защото те не са съумели. Успехът не е външният тип - коли, къщи, пари, жени… Това е външният искра на парвенюто. Успехът е професионална реализация. Успял е Ботев, Яворов, Вапцаров, Христо Фотев, Майстора, Златю Бояджиев… Представете си Ботев да излезе от тесните си ботуши и да поеме с един роувър за Околчица… Но в визиите ни хората с джипове са съумелите, не Ботев… Успял е този, който оставя диря след себе си. Който оставя път… Но българинът сподели, че не понася този, който оставя път, а този, който ще свети край пътя не със лична светлина, а със светлината на дрънкулките по себе си…
- Кога ще се почувстваме свободни и ще спрем да търсим следващия избавител, който се трансформира в следващо отчаяние?
- Ние садим цветя на Балканите, с цел да посрещаме следващия избавител, който ни освобождава от предходния избавител. Сигурно поради това сме такива положителни градинари.
- Каква идея може да ни смири и сплоти при толкоз настървеност и разделяне?
- Тези дни си мислих за това. Ние сме единствената балканска страна без национална теория. Дори македонците имат нещо наподобяващо на теория - еманципиране от нас, българите. Гърците имат три стълба, на които се крепи държавността. И без значение дали хунтата, или ПАСОК са на власт - тези три стълба не се пипат. Но те имат еднонационална страна и за тях единият дирек е Християнството. Защо не приемем вярата за наш Национален дирек. Всички съществени религии у нас изповядват единна ценностна система - Десетте Божи заповеди. Защо това не ни сплоти. Създаването на Нация - също. Нацията е цялост от религиозни и етнически общности. Да създадем нация, стига сме се делили на българи, роми, роми, турци, арменци… Стигаме до такава степен, че пловдивчани и софиянци не се понасят, камо ли етносите…
- Наричат Ви абсурден публицист поради острия език и смелостта да бръкнете в неуместни тематики. Никога ли не вършиме взаимни отстъпки?
- И на 65 се мисля за мъж… Но отвън шегата, няма комфортна тематика. Удобният човек е невидимият човек. Аз не мога да бъда незабележим - нали ще оставяме диря зад себе си - няма да светим със стъкълца край пътя. Не желая да остана като километричен камък край пътя, тъй като към този момент никой не им обръща внимание. Вече джипиесът знае тъкмо къде се намираме, а километричните камъни можем да забележим откраднати в някоя стена. Мазилката ще ги заличи един път вечно след това. Не желая да съм коледна елхичка, желая да съм празнуващият до нея… А взаимни отстъпки в действителност не мога да върша.
- Разбихте на пух и прахуляк мита за скъперника габровец, като дарихте извънредно богата сбирка картини на родния град. Трудно ли се взема такова решение? Не разсърдихте ли наследниците?
- Щяха да се разсърдят, в случай че не ме познаваха. Моите деца ме познават и одобриха това подаяние даже като свое. Самите те се почувстваха донори. Но всичко дължа на жена ми Милена. Даже тя ми даде концепцията за сбирката - да я дадем на Габрово. А тя е варненка. И в този момент групирам към този момент не картини и статуи за моята сбирка, а за сбирката на Габрово. В момента просто тази сбирка краткотрайно е у дома, като си отида от този свят, тя ще бъде в Габрово. А такова решение не се взема мъчно, в случай че имаш такива хора като жена ми и децата ми до себе си.
- Априловска премия за литература от родното Габрово - тя ли Ви е най-скъпото самопризнание? Коя е най-голямата Ви креативна наслада?
- А, и Почетен жител на Габрово. Габровци потвърдиха, че даже Библията е поправима. В нея се споделя, че никой не е оракул в родното си място. Ето, че не е по този начин. Знаете ли, в България мисля, че е по-лесно да се вземе Нобелова премия, в сравнение с да те признаят в родния град. Излиза, че аз имам най-голямото литературно и човешко самопризнание - видях по какъв начин ме обичат в Дядо Дянко, родният ми квартал. В Габрово...
Христо Стоянов е измежду най-продуктивните модерни писатели. Работил е като докер, леяр, кранист, публицист. Превежда лирика от виетнамски, съветски, сръбски. Заради романа „ Скритият живот на една помакиня” прокуратурата стартира следствено дело против него. Следват още няколко скандални романа, провокирали необятен публичен отзив - „ Копелето - евангелие от Юда”, поради който е отстранен от Църквата, „ Аз, доносчикът”, „ Улица „ Смърт”, „ Разпад”. С известност се употребяват книгите му с разкази и есета: „ Разкази по България “, „ Предупреждения по България “, „ Протестните деца на България “, „ Сериозно за България “, „ Некролози и други многоточия по България”. Заради смелите тези и език е именуван българският Салман Рушди.
Христо Стоянов е притежател на Априловска премия за литература. Почетен жител на Габрово.
През 2019 година писателят подари на родния си град неповторимата си сбирка - над 1600 скъпи картини и пластики, събирани три десетилетия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ