Ани Владимирова: Какво най-много свързва двама българи? Омразата срещу трети
Българинът е отчаян, а обезвереният не може да се усеща благополучен и задоволен, твърди психологът Ако исторически сме били " дребни, подвластни, безпомощни " като нация, в този момент към този момент сме сами и изгубени в персонален проект
Островът, на който можем да живеем пълноценно, са сътрудникът, до който се разсънваме, и фамилията
/*Родата все по-често е определяна като източник на проблеми и е замествана от тежък индивидуализъм. Остават всеобщи полезности като здраве, пари и секс*/
/*Има интензивно чувство за самотност измежду четирите разнообразни генерации на демографската сцена в страната - те взаимно се отхвърлят с другите си полезности и " езици " */
/*Все още всеобщо се оплакваме от работата, само че наклонността трудът у нас да носи смисъл и благополучие набира височина*/
- Само 35% от българите се усещат щастливи против приблизително 62% в Европейски Съюз, зад нас са единствено латвийците (31%), а сме и последни в Европейски Съюз по задоволеност от живота съгласно Евростат. Има ли връзка сред двете, г-жо Владимирова?
- Искам да направя ангажимента, че въпросите в този диалог са философско-икономическо-социологически, тъй че моите отговори няма да са толкоз психически, колкото емпирични.
Колкото до философския въпрос за връзката сред благополучие и задоволеност от живота, мога да кажа, че щастието би трябвало да е най-силно при започване на живота, основано на младостта, здравето и енергичността, а удовлетворението - в края, когато се обърнеш обратно и видиш какво оставяш след себе си. Хората, които вземат участие в такива изследвания, нормално са в средата на виталния път и е обикновено да ги смесват. И да - по-лесно е да прецениш моментната си житейска позиция, в сравнение с да оцениш цялостното си справяне с живота. Във всеки случай тези резултати несъмнено затвърждават усещането, че не сме огромни оптимисти:
считам, че българинът е отчаян, а обезвереният не може да се усеща благополучен и задоволен.
- Световни учени обвързват щастието на обособени народи с брутния вътрешен артикул на съответната страна. Според изследване от края на 2018 година по поръчка на наше списание в българския показател на щастието са областите задоволеност от работата, степен на включване в локалната общественост, персонално богатство, ръководство, стандарт на живот, достъп до просвета, изкуство, обучение, качество на околната среда. Доколко чувството за благополучие на обособения човек може да бъде обвързвано по този начин световно?
- Аз към изследванията " по поръчка " постоянно съм малко скептична, тъй като нормално те " подлагат " за бъдещо ръководство на усещанията на някакви консуматори, ползватели, гласоподаватели... Няма да мечтая къде
може да се цели това " световно " умозаключение. Ще кажа единствено, че чувството за благополучие (избягвам понятието " показател " умишлено) зависи на първо място от базовите полезности на личността. А те са много по-широки понятия като обич, здраве, независимост, вътрешна естетика... И да - зависят и от брутния вътрешен артикул, само че за благополучие, не по-малко се въздействат от възпитателния жанр и персонален образец в фамилията, районните културни особености, в които е израснал човек, от хората, които е срещнал по време на виталния си път... Неслучайно в Индия хората са спокойни макар нерегулираното си придвижване, а бедността одобряват като карма и за тях не е причина да са нещастни...
- Виждате ли паралел сред чувството ни за благополучие и българската история - 500 години под османско господство, след това взаимозависимост от Русия, в това число и допреди 30 година (ако не и сега), геополитически постоянно сме били сред Ориента и Запада. Винаги дребни, подвластни, подчиняващи се на някой огромен брат, безпомощни, сами. Това не въздейства ли на самочувствието ни като нация, а оттова - и на възприятието ни за благополучие?
- Честно казано, колелото на историята се върти много по-бързо през последните 50-ина години, в сравнение с упоменатите 500.Териториалните демаркационни линии също към този момент са много размити. А като погледнем от
позиция на време и пространство, нациите също се смесват. И в случай че исторически сме били " дребни, подвластни, безпомощни... " като нация, то в този момент към този момент сме сами и изгубени в персонален проект. Съществува интензивно
чувство за самотност измежду четирите разнообразни генерации на демографската сцена в страната ни, взаимно отхвърлящи и отблъскващи се с другите си полезности и " езици ". Има липса на действителна съгласуваност на фона на илюзорната непосредственост в интернет. Всичко това пречи на чувството за благополучие на човешката персона, коята е обществена и прочувствена с изключение на биологична и консуматорска...
- Според изследване на родни социолози множеството българи са в естетика със себе си, само че споделят, че са зле, за пред света, евентуално с цел да не завиждат. Дали?
- Да се оплакваш и да бъдеш подценяван, до момента в който си напълниш хралупата, е изцяло в наш жанр. Пък след това да излезеш и да блеснеш, а народът да те гледа " изплашен, разчувстван, удивен "... Това в случай че е естетика, благодаря!
Но криенето на триумфите и насладите си е напряко " наложително ". Защо ли? Защото самооценката по нашите ширини към момента детско се основава на сравнението - за какво тъкмо той, а не аз? Така,
вместо да се концентрираш
върху своята формула
за благополучие, прекарваш
времето си в кроежи за
повреждане на непознатата
Нали знаете какво свързва най-вече двама българи - омразата към трети. Утешава някак, свързва и " хармонизира " другарството, насочва го един тип. Това е формула за злощастие!
- Прави ли ни нещастни непознатият триумф? Питам, тъй като виждам най-често откровена наслада от триумфи на спортисти, актьори, наши учени и надарени деца в чужбина и противоположното - съмнение и неприязън, когато става дума за веществен триумф, насъбрани парцели, пари, сполучлив бизнес.
- Възхищението пред достижението на спортистите е ясно: надбяга ли ги - надбяга ги, наби ли го - наби го. Няма по какъв начин да дадеш различен прочит (макар че и тук има запалянковци. Учените и гениите - нормално на открито ги
правят оценка, а ние към чужденците си имаме комплекс най-малкото " с цел да не се изложим " и да им " натрием носа "... Обаче за бизнес и материални триумфи - апелирам, апелирам, знаем по какъв начин стават тия работи... Та за какво най-големите жестове на щедрост са все анонимни? Само от невзискателност ли? Ако някой има висок стандарт, се изолира. А другояче сме народът на лотариите и хазарта в дребните обитаеми места.
- Любопитен щрих изскача от социологическо изследване - в скалата на щастието българинът преди всичко показва децата и обезпечаването на тяхното благоденствие. Второто място е за здравето, а третото - за връзките с родата. Парите и материалната осигуреност са едвам на 5-о място, следвани от любовта, положителния секс, приятелите и удоволствието от работата. Според вас има ли нещо, което да се е трансформирало до през днешния ден?*
- Мисля, че във връзка с първо и трето място има известна смяна. Редовно съветвам хора, които са обезпечили " благоденствие " на децата си, а те не работят (малко им е заплатата на фона на стандарта от мама и
тате), не основават фамилии (няма сътрудници с задоволително високо равнище в каквото и отношение да се сетите) и родителите напълно разумно се чудят по какъв начин ще продължи това " благоденствие " след гибелта им. Така че визията за " обезпечаване на благоденствие " стартира да се трансформира.
А за връзките с родата загатнах нагоре. Трудно е да намериш естетика измежду строителите на Вавилонската кула. Родата все по-често е определяна като източник на проблеми и е замествана от тежък индивидуализъм. Всичко това се отразява и на любовта и другарството и какво остана - здраве (разбирай ястие и фитнес), пари и секс. Лошо звучи, но е всеобщо.
- Според друго изследване от края на 2018 година най-щастливи у нас са хората в 4-членни семейства, до момента в който показателят на щастието пада при самотните и при семейства с 5 и повече членове.
- Четиричленното домакинство е устойчива и самодостатъчна единица в интервали на разтърсвания. Знаеш с кого, защо и накъде вървиш. Затваряш вратата и се чувстваш сигурен в своята дребна цитадела - функции,
отговорност, темп - има изясненост.
А самотата е плашеща,
като избит електрон си
Що се отнася до обслужването на по-голяма настройка, по-рисково и несигурно е...
- Попадна ми изследване на холандски, немски и австралийски учени, които потвърждават, че възприятието на благополучие и задоволеност от живота зависи от прочувствената улегналост на колегата, с който живеем, също - от фамилията, когато е приоритет пред материалните полезности и кариерата, както и от отношението сред работа и отмора - т.е. затрупаните с работа са по-щастливи от тези, които работят по-малко. Доколко можем да го отнесем и към българите?*
- Това с прочувственото равновесие го виждаме на всяка крачка. Когато работя корпоративна логика на психиката, виждам какъв брой по-важна е устойчивостта на личността даже от професионалните пълномощия. Логично е в един свят, който се трансформира шеметно както геополитически, по този начин и перцептивно с дигитализацията, да търсим остров, на който да живеем постепенно и пълноценно. А това са сътрудникът, до който се събуждаш, фамилията,
което те познава и приема без фотошоп, и продуктът, който излиза от ръцете и главата ти... Все още всеобщо българите се оплакват от работата и я одобряват като иго, на работа се приказва за маса, а на маса - за
работа... Но даже да се случва по-бавно, при нас наклонността трудът да носи смисъл и благополучие също настава, тъй като чувството за безполезност и неприспособимост плаши.
- В последна сметка какво може да извади българите от групата на " киселите " народи?
- О, нали не очаквате такава гениална рецепта от елементарен човек като мен? Аз се пробвам да дам своя непретенциозен принос в работата с деца, и то в дълготраен проект. Надявам се с плана на екипа ни за детските градини да насочим вниманието на педагози и родители към отделянето на време и старания за човешки контакт с дребните. С плана за интернет радио в четвърти и пети клас да насочим вниманието на децата към познанието, което може да им даде интернет, вместо сурогатно запълване на самотата.
С плана за предварителна защита на експанзията при подрастващи да им помогнем да познават страстите и държанието както на себе си, по този начин и на близките и да търсят съдействие, вместо борба...
" Киселите " народи не се обезвреждат с " основа " от БВП, а с старания да отгледаш здрави, положителни и работливи хора. С такива дребни стъпки си представям да вървим към елементарното човешко благополучие...
CV
/Ани Владимирова е родена в Плевен/
/Завършва висшето си обучение в СУ " Св. Кл. Охридски " /
/Има дълготраен опит в региона на практическата психология/
/Създава първия уебсайт за онлайн психически съвещания и терапия/
/Позната е на телевизионната аудитория и като психолог на " Биг Брадър ", " Байландо ", " Фермата ", " Истински истории " /
/Носител на годишната премия в раздел " Психология " на фондация " Св. Иван Рилски - Плевен " през 2015 г./
Интервю на Мила Гешакова
Източник 24 часа
Островът, на който можем да живеем пълноценно, са сътрудникът, до който се разсънваме, и фамилията
/*Родата все по-често е определяна като източник на проблеми и е замествана от тежък индивидуализъм. Остават всеобщи полезности като здраве, пари и секс*/
/*Има интензивно чувство за самотност измежду четирите разнообразни генерации на демографската сцена в страната - те взаимно се отхвърлят с другите си полезности и " езици " */
/*Все още всеобщо се оплакваме от работата, само че наклонността трудът у нас да носи смисъл и благополучие набира височина*/
- Само 35% от българите се усещат щастливи против приблизително 62% в Европейски Съюз, зад нас са единствено латвийците (31%), а сме и последни в Европейски Съюз по задоволеност от живота съгласно Евростат. Има ли връзка сред двете, г-жо Владимирова?
- Искам да направя ангажимента, че въпросите в този диалог са философско-икономическо-социологически, тъй че моите отговори няма да са толкоз психически, колкото емпирични.
Колкото до философския въпрос за връзката сред благополучие и задоволеност от живота, мога да кажа, че щастието би трябвало да е най-силно при започване на живота, основано на младостта, здравето и енергичността, а удовлетворението - в края, когато се обърнеш обратно и видиш какво оставяш след себе си. Хората, които вземат участие в такива изследвания, нормално са в средата на виталния път и е обикновено да ги смесват. И да - по-лесно е да прецениш моментната си житейска позиция, в сравнение с да оцениш цялостното си справяне с живота. Във всеки случай тези резултати несъмнено затвърждават усещането, че не сме огромни оптимисти:
считам, че българинът е отчаян, а обезвереният не може да се усеща благополучен и задоволен.
- Световни учени обвързват щастието на обособени народи с брутния вътрешен артикул на съответната страна. Според изследване от края на 2018 година по поръчка на наше списание в българския показател на щастието са областите задоволеност от работата, степен на включване в локалната общественост, персонално богатство, ръководство, стандарт на живот, достъп до просвета, изкуство, обучение, качество на околната среда. Доколко чувството за благополучие на обособения човек може да бъде обвързвано по този начин световно?
- Аз към изследванията " по поръчка " постоянно съм малко скептична, тъй като нормално те " подлагат " за бъдещо ръководство на усещанията на някакви консуматори, ползватели, гласоподаватели... Няма да мечтая къде
може да се цели това " световно " умозаключение. Ще кажа единствено, че чувството за благополучие (избягвам понятието " показател " умишлено) зависи на първо място от базовите полезности на личността. А те са много по-широки понятия като обич, здраве, независимост, вътрешна естетика... И да - зависят и от брутния вътрешен артикул, само че за благополучие, не по-малко се въздействат от възпитателния жанр и персонален образец в фамилията, районните културни особености, в които е израснал човек, от хората, които е срещнал по време на виталния си път... Неслучайно в Индия хората са спокойни макар нерегулираното си придвижване, а бедността одобряват като карма и за тях не е причина да са нещастни...
- Виждате ли паралел сред чувството ни за благополучие и българската история - 500 години под османско господство, след това взаимозависимост от Русия, в това число и допреди 30 година (ако не и сега), геополитически постоянно сме били сред Ориента и Запада. Винаги дребни, подвластни, подчиняващи се на някой огромен брат, безпомощни, сами. Това не въздейства ли на самочувствието ни като нация, а оттова - и на възприятието ни за благополучие?
- Честно казано, колелото на историята се върти много по-бързо през последните 50-ина години, в сравнение с упоменатите 500.Териториалните демаркационни линии също към този момент са много размити. А като погледнем от
позиция на време и пространство, нациите също се смесват. И в случай че исторически сме били " дребни, подвластни, безпомощни... " като нация, то в този момент към този момент сме сами и изгубени в персонален проект. Съществува интензивно
чувство за самотност измежду четирите разнообразни генерации на демографската сцена в страната ни, взаимно отхвърлящи и отблъскващи се с другите си полезности и " езици ". Има липса на действителна съгласуваност на фона на илюзорната непосредственост в интернет. Всичко това пречи на чувството за благополучие на човешката персона, коята е обществена и прочувствена с изключение на биологична и консуматорска...
- Според изследване на родни социолози множеството българи са в естетика със себе си, само че споделят, че са зле, за пред света, евентуално с цел да не завиждат. Дали?
- Да се оплакваш и да бъдеш подценяван, до момента в който си напълниш хралупата, е изцяло в наш жанр. Пък след това да излезеш и да блеснеш, а народът да те гледа " изплашен, разчувстван, удивен "... Това в случай че е естетика, благодаря!
Но криенето на триумфите и насладите си е напряко " наложително ". Защо ли? Защото самооценката по нашите ширини към момента детско се основава на сравнението - за какво тъкмо той, а не аз? Така,
вместо да се концентрираш
върху своята формула
за благополучие, прекарваш
времето си в кроежи за
повреждане на непознатата
Нали знаете какво свързва най-вече двама българи - омразата към трети. Утешава някак, свързва и " хармонизира " другарството, насочва го един тип. Това е формула за злощастие!
- Прави ли ни нещастни непознатият триумф? Питам, тъй като виждам най-често откровена наслада от триумфи на спортисти, актьори, наши учени и надарени деца в чужбина и противоположното - съмнение и неприязън, когато става дума за веществен триумф, насъбрани парцели, пари, сполучлив бизнес.
- Възхищението пред достижението на спортистите е ясно: надбяга ли ги - надбяга ги, наби ли го - наби го. Няма по какъв начин да дадеш различен прочит (макар че и тук има запалянковци. Учените и гениите - нормално на открито ги
правят оценка, а ние към чужденците си имаме комплекс най-малкото " с цел да не се изложим " и да им " натрием носа "... Обаче за бизнес и материални триумфи - апелирам, апелирам, знаем по какъв начин стават тия работи... Та за какво най-големите жестове на щедрост са все анонимни? Само от невзискателност ли? Ако някой има висок стандарт, се изолира. А другояче сме народът на лотариите и хазарта в дребните обитаеми места.
- Любопитен щрих изскача от социологическо изследване - в скалата на щастието българинът преди всичко показва децата и обезпечаването на тяхното благоденствие. Второто място е за здравето, а третото - за връзките с родата. Парите и материалната осигуреност са едвам на 5-о място, следвани от любовта, положителния секс, приятелите и удоволствието от работата. Според вас има ли нещо, което да се е трансформирало до през днешния ден?*
- Мисля, че във връзка с първо и трето място има известна смяна. Редовно съветвам хора, които са обезпечили " благоденствие " на децата си, а те не работят (малко им е заплатата на фона на стандарта от мама и
тате), не основават фамилии (няма сътрудници с задоволително високо равнище в каквото и отношение да се сетите) и родителите напълно разумно се чудят по какъв начин ще продължи това " благоденствие " след гибелта им. Така че визията за " обезпечаване на благоденствие " стартира да се трансформира.
А за връзките с родата загатнах нагоре. Трудно е да намериш естетика измежду строителите на Вавилонската кула. Родата все по-често е определяна като източник на проблеми и е замествана от тежък индивидуализъм. Всичко това се отразява и на любовта и другарството и какво остана - здраве (разбирай ястие и фитнес), пари и секс. Лошо звучи, но е всеобщо.
- Според друго изследване от края на 2018 година най-щастливи у нас са хората в 4-членни семейства, до момента в който показателят на щастието пада при самотните и при семейства с 5 и повече членове.
- Четиричленното домакинство е устойчива и самодостатъчна единица в интервали на разтърсвания. Знаеш с кого, защо и накъде вървиш. Затваряш вратата и се чувстваш сигурен в своята дребна цитадела - функции,
отговорност, темп - има изясненост.
А самотата е плашеща,
като избит електрон си
Що се отнася до обслужването на по-голяма настройка, по-рисково и несигурно е...
- Попадна ми изследване на холандски, немски и австралийски учени, които потвърждават, че възприятието на благополучие и задоволеност от живота зависи от прочувствената улегналост на колегата, с който живеем, също - от фамилията, когато е приоритет пред материалните полезности и кариерата, както и от отношението сред работа и отмора - т.е. затрупаните с работа са по-щастливи от тези, които работят по-малко. Доколко можем да го отнесем и към българите?*
- Това с прочувственото равновесие го виждаме на всяка крачка. Когато работя корпоративна логика на психиката, виждам какъв брой по-важна е устойчивостта на личността даже от професионалните пълномощия. Логично е в един свят, който се трансформира шеметно както геополитически, по този начин и перцептивно с дигитализацията, да търсим остров, на който да живеем постепенно и пълноценно. А това са сътрудникът, до който се събуждаш, фамилията,
което те познава и приема без фотошоп, и продуктът, който излиза от ръцете и главата ти... Все още всеобщо българите се оплакват от работата и я одобряват като иго, на работа се приказва за маса, а на маса - за
работа... Но даже да се случва по-бавно, при нас наклонността трудът да носи смисъл и благополучие също настава, тъй като чувството за безполезност и неприспособимост плаши.
- В последна сметка какво може да извади българите от групата на " киселите " народи?
- О, нали не очаквате такава гениална рецепта от елементарен човек като мен? Аз се пробвам да дам своя непретенциозен принос в работата с деца, и то в дълготраен проект. Надявам се с плана на екипа ни за детските градини да насочим вниманието на педагози и родители към отделянето на време и старания за човешки контакт с дребните. С плана за интернет радио в четвърти и пети клас да насочим вниманието на децата към познанието, което може да им даде интернет, вместо сурогатно запълване на самотата.
С плана за предварителна защита на експанзията при подрастващи да им помогнем да познават страстите и държанието както на себе си, по този начин и на близките и да търсят съдействие, вместо борба...
" Киселите " народи не се обезвреждат с " основа " от БВП, а с старания да отгледаш здрави, положителни и работливи хора. С такива дребни стъпки си представям да вървим към елементарното човешко благополучие...
CV
/Ани Владимирова е родена в Плевен/
/Завършва висшето си обучение в СУ " Св. Кл. Охридски " /
/Има дълготраен опит в региона на практическата психология/
/Създава първия уебсайт за онлайн психически съвещания и терапия/
/Позната е на телевизионната аудитория и като психолог на " Биг Брадър ", " Байландо ", " Фермата ", " Истински истории " /
/Носител на годишната премия в раздел " Психология " на фондация " Св. Иван Рилски - Плевен " през 2015 г./
Интервю на Мила Гешакова
Източник 24 часа
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ