Фокусникът
Българин съм, популярност Богу, не съм американец, нито жител на Съединени американски щати, нито живущ в тази велика страна. Затова не са ангажирам да изразя каквото и да е мнение за стоте дни на определения от американците президент. Стана, видя се, нещо в тази страна, дали е за положително или неприятно, те ще го усетят и несъмнено по американски няма да се притеснят да го покажат, дали им харесва или не.
Що се отнася обаче до външната политика, която Тръмп организира през тези 100 дни, и най към този момент това което касае моят роден континент - нали към този момент ни назовават европейци - и в частност моята многострадална страна - към момента държа да се назовавам българин - би трябвало да признаем, че такова знамение не сме предполагали, че ще забележим в живота си. Ако би трябвало да го кажа напълно по български, като еврейски магьосник ни омайност и напряко през главата ни превъртя русокосият симпатяга. Издуха ни всичките вградени и вградени мисли за европейското единение и най към този момент за европейските полезности. Тия последните отидоха та се не видяха. Последно време прави усещане, че единственият метод да чуем нещо за Урсула фон дер Лайен в медиите е за поредицата нейни корумпирани прояви и за това, какъв брой са й ядосани нейните европейски сътрудници. Просто да ти стане жалост за тая наша, преди не повече от няколко месеца като светица превъзнасяна, лидерка на Европейския съюз.
Наблюдавам държанието на Тръмп и надлежно дейностите на неговия екип и в главата ми се завърта една подла мисъл, че това всичкото, което сега прави Тръмп би могло да е плод на от дълго време обмислен, неведнъж оценен, пробно провеждан, подготвително проверяван и най най-после пуснат в деяние проект. Трудно е да се повярва, че човек, който от днеска до на следващия ден си мени мнението и позицията по два пъти, би могъл да бъде в центъра на подготовката на такава огромна интервенция, каквато бе извършена, въпреки към момента не де юре, а единствено де факто към този момент, в случай че би трябвало да употребяваме термините, с които жонглира сегашната американска администрация. Това че Тръмп си сложи задачата да си оправя връзките с Русия с цел да взема решение в вероятност своите проблеми в Далечния изток и още по нататък в Азия, беше понятно от началото, само че също по този начин стана ясно още от думите на Ванс в Мюнхен, че тези му планове няма да срещнат по принцип обичайно верноподаническото отношение на Европейския съюз към Съединени американски щати. Политиката на Байдън беше подкрепяна, само че единствено в тези параметри, които бяха преференциални за Европейския съюз или по тъкмо, които даваха вяра на Брюксел, че ще могат най-сетне да се изплезят на Русия. Тогава обаче и мисъл не минаваше, че Байдън ще посегне да си възвръща връзките с Русия. Напротив, чудеше се индивидът по какъв начин по-агресивно да насъска европейската камарила, заблуждавайки се, че като отстрани Русия ще остане единствено да се разправи с Китай. Това дано го отдадем на политическата му неначетеност и старческа деменция.
Тръмп подходи по различен метод. Още сега в който се чу, че той счита да стане медиатор на двете враждуващи страни като отстрани Европейският съюз, се разбра – освен от непрекъснато повтаряната дума „ договорка “ -, че тук мирише на някаква спекулация. За пръв път обаче видяхме, че се прави договорка като с двамата участници в нея медиаторът беседва по настрана, безусловно даже в обособени пространства, тъй като изначално се знае, че те няма да пожелаят да се срещнат. Това беше май коронният номер на фокусника и беше употребен по прелестен метод. Трябва да се отдаде дължимото на Тръмп, че той си откри точните помощници. Рубио и Виткоф като фронтмени и доверени офицери на шахматната дъска си свършиха съвършено работата. Говориха с едните и с другите и на всяка от страните беше подсказано, че ще бъде показано мечтаното решение. На Русия - такова, че тя да повярва в положителните планове на Съединени американски щати за бъдеща бизнес активност и политически взаимни дейности. На Украйна, че, в случай че към момента се е надявала на Европейския съюз, бързо да пристигна на себе си и да се сети на кого би трябвало да разчита. Понеже Зеленски се оказа малко мъчно възприемащ нещата, му беше проведено шоуто в овалния кабинет, където той, казано деликатено, беше оакан и в подобен тип отпратен да търси измежду европейските си сътрудници, с какво да си обърше…лицето.
Шумотевицата, която се подвигна след диалога, колкото и да е парадоксално, оказа помощ навръх Тръмп да покаже на Путин какъв брой е непосредствен с него по мислене и по планове и също по този начин, кой му пречи да стигне до споразумение с него. Това от една страна, а от друга, като остави Зеленски да се помотае из европейските дворове на всевъзможните срещи на „ искащи “ и всевъзможни други деятели, самичък да узрее, че без Съединени американски щати е за на никое място. Тогава пристигна времето на огромната договорка. На Путин беше показан кротичък проект, който съвсем удовлетворяваше съветската страна, кощунствено обявявайки завладените територии, по някаква откачена формула „ де юре - де факто “, че са съветски и че никой няма желание да им ги вземе. На Зеленски пък му беше направено предложение, на което той да не може да откаже, а точно, че единствено в случай че в Украйна се настанат американски, не миротворци, а предприемачи, които да поемат подпочвените запаси, ще се подсигурява сигурността на страната. И тук, под линия, в контракта бе подсказано, че никакви европейски, миротворчески или не знам какви си още измислени сили в бизнеса не са мечтани.
Путин незабавно отговори, че е склонен по принцип, само че по путински стартира да слага спомагателни условия в комбиниране с продължаващите военни дейности. Тоест подсказа на Тръмп, че до момента в който има проблеми с украинското и европейско статукво, ще продължи това което се прави до момента. От хорски позор Тръмп, несъмнено, незабавно съобщи, че ще усили глобите. Но това единствено на приказки, тъй като истината е, че още веднъж направи фокус и се оказа, че Путин в тази ситуация му оказа помощ договорката с Украйна да стане. По-важното от договорката обаче бе, че от цялата работа връзките сред Русия и Съединени американски щати минаха на съответното ново равнище, което може и да не се знае, какъв брой ще продължи, само че за момента е по-добрият от байдъновския вид на замразени контакти. А другото е, че възможното преустановяване на военния спор към този момент е изведено от дневния ред на брюкселските „ искащи “ и ще се взема решение под светлината на подписаното съглашение със Съединени американски щати.
Като взехме да си приказваме към този момент на езика на покупко-продажбите, не би трябвало да пропущаме един забавен „ остатъчен “ факт, че съвсем половината от земята плодородна на Украйна към този момент е продадена, доколкото се знае, на консорциума, в ръководството на който взе участие небезизвестния наследник на Байдън. Това, което беше останало, беше подземен и то в този момент беше предадено „ де факто “ на Тръмп. Така че на Зеленски към този момент му остава единствено въздухът на Украйна, който сега по-скоро му основава проблеми, а не облаги. На комерсиалната банка на Украйна май към този момент не остана нищо за продажба, тъй като въздухът не е конвертируема стока поради това че е претъпкан с дронове и съставлява боен обект. Изтърваха далаверата и другите „ искащи “, които се надяваха нещо да остане и за тях.
Съдбата на Украйна може да се каже, че е спазарена. Каквото се реши от Тръмп идващите седмици в договаряния с Путин това ще е. С Европейският съюз никой не се занимава. Той е оставен самичък да си оправя нещата във вътрешния двор, тъй като процесите на разпад или на преформатирането в нов тип са в ход. Този развой както виждаме, интензивно се поддържа от страна на Съединени американски щати. Стига да вземем като образец Румъния и няма какво повече да приказваме. А това кой ще отиде на парада на 9-и май в Москва, кой в Киев, а кой в Англия е просто толкоз неуместно като политически ход, че се чудя кой желае да се самозаблуждава още, какво в реалност се случва сега на Европейския континент. А става това, че фокусникът от Съединени американски щати единствено за 100 дни още преди да изтече окупационния контракт за Германия окупира Украйна, блокира Европа и застана против Русия с изрично откритата си позиция на решителен фактор в делата европейски. За страдание, за разлика от различен път нашето наличие като европейци ще бъде на банката на наблюдаващите, на тези, които имат право да кажат каквото желаят, само че нямат право да вземат решение нищо. И виновността за това ни нежелано състояние е на нашите велики брюкселски водачи. Едва ли ще има нов интернационален съд, който да отсъди и да ги осъди за ситуацията, до което ни докараха. Ние, европейците сме търпеливи хора, ще дочакаме новите избори и тогава ще забележим какво ще се случи. Не ми се ще да приема, че разследващите и контраразузнавателни служби на европейските страни ще съумеят дотам да се намесят в публичния живот, че да подхващат съответните възпиращи и блокиращи ходове по модела на румънския синдром. Европейското общество към момента има съответните вътрешни сили да преодолее настигналата ни неволя и да се опита да възвърне престижа и позицията на Европа като велика мощ.
Време обаче ще е нужно, а какъв брой още, тъжно ми е да го кажа, само че към момента съображение за оптимизъм не се вижда. На всички ни се желае това да се случи по-скоро, само че все ще се откри някой като, представете си, външният министър на „ неутрална “ Швейцария да каже нещо от рода, че както наподобява Русия вечно ще си ни остане като зложелател. А сходни „ окуражителни “ заявление под път и на път ги слушаме непрестанно. Така че май ние още веднъж сме в ситуацията на феновете, които чакат и се надяват от цилиндъра на фокусника да изскочи гълъбче, а не нещо друго.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13073Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед12559Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед19157Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед20145Проф. Андрей Пантев: Всеки знае, че Съюз на съветските социалистически републики съкруши нацистка Германия, другите тези са комичниАлтернативен Поглед32960Д-р Саймън Ципис: Русия и Украйна евентуално договарят скрито, мирът наподобява близоАлтернативен Поглед90536Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед80893Проф.
Що се отнася обаче до външната политика, която Тръмп организира през тези 100 дни, и най към този момент това което касае моят роден континент - нали към този момент ни назовават европейци - и в частност моята многострадална страна - към момента държа да се назовавам българин - би трябвало да признаем, че такова знамение не сме предполагали, че ще забележим в живота си. Ако би трябвало да го кажа напълно по български, като еврейски магьосник ни омайност и напряко през главата ни превъртя русокосият симпатяга. Издуха ни всичките вградени и вградени мисли за европейското единение и най към този момент за европейските полезности. Тия последните отидоха та се не видяха. Последно време прави усещане, че единственият метод да чуем нещо за Урсула фон дер Лайен в медиите е за поредицата нейни корумпирани прояви и за това, какъв брой са й ядосани нейните европейски сътрудници. Просто да ти стане жалост за тая наша, преди не повече от няколко месеца като светица превъзнасяна, лидерка на Европейския съюз.
Наблюдавам държанието на Тръмп и надлежно дейностите на неговия екип и в главата ми се завърта една подла мисъл, че това всичкото, което сега прави Тръмп би могло да е плод на от дълго време обмислен, неведнъж оценен, пробно провеждан, подготвително проверяван и най най-после пуснат в деяние проект. Трудно е да се повярва, че човек, който от днеска до на следващия ден си мени мнението и позицията по два пъти, би могъл да бъде в центъра на подготовката на такава огромна интервенция, каквато бе извършена, въпреки към момента не де юре, а единствено де факто към този момент, в случай че би трябвало да употребяваме термините, с които жонглира сегашната американска администрация. Това че Тръмп си сложи задачата да си оправя връзките с Русия с цел да взема решение в вероятност своите проблеми в Далечния изток и още по нататък в Азия, беше понятно от началото, само че също по този начин стана ясно още от думите на Ванс в Мюнхен, че тези му планове няма да срещнат по принцип обичайно верноподаническото отношение на Европейския съюз към Съединени американски щати. Политиката на Байдън беше подкрепяна, само че единствено в тези параметри, които бяха преференциални за Европейския съюз или по тъкмо, които даваха вяра на Брюксел, че ще могат най-сетне да се изплезят на Русия. Тогава обаче и мисъл не минаваше, че Байдън ще посегне да си възвръща връзките с Русия. Напротив, чудеше се индивидът по какъв начин по-агресивно да насъска европейската камарила, заблуждавайки се, че като отстрани Русия ще остане единствено да се разправи с Китай. Това дано го отдадем на политическата му неначетеност и старческа деменция.
Тръмп подходи по различен метод. Още сега в който се чу, че той счита да стане медиатор на двете враждуващи страни като отстрани Европейският съюз, се разбра – освен от непрекъснато повтаряната дума „ договорка “ -, че тук мирише на някаква спекулация. За пръв път обаче видяхме, че се прави договорка като с двамата участници в нея медиаторът беседва по настрана, безусловно даже в обособени пространства, тъй като изначално се знае, че те няма да пожелаят да се срещнат. Това беше май коронният номер на фокусника и беше употребен по прелестен метод. Трябва да се отдаде дължимото на Тръмп, че той си откри точните помощници. Рубио и Виткоф като фронтмени и доверени офицери на шахматната дъска си свършиха съвършено работата. Говориха с едните и с другите и на всяка от страните беше подсказано, че ще бъде показано мечтаното решение. На Русия - такова, че тя да повярва в положителните планове на Съединени американски щати за бъдеща бизнес активност и политически взаимни дейности. На Украйна, че, в случай че към момента се е надявала на Европейския съюз, бързо да пристигна на себе си и да се сети на кого би трябвало да разчита. Понеже Зеленски се оказа малко мъчно възприемащ нещата, му беше проведено шоуто в овалния кабинет, където той, казано деликатено, беше оакан и в подобен тип отпратен да търси измежду европейските си сътрудници, с какво да си обърше…лицето.
Шумотевицата, която се подвигна след диалога, колкото и да е парадоксално, оказа помощ навръх Тръмп да покаже на Путин какъв брой е непосредствен с него по мислене и по планове и също по този начин, кой му пречи да стигне до споразумение с него. Това от една страна, а от друга, като остави Зеленски да се помотае из европейските дворове на всевъзможните срещи на „ искащи “ и всевъзможни други деятели, самичък да узрее, че без Съединени американски щати е за на никое място. Тогава пристигна времето на огромната договорка. На Путин беше показан кротичък проект, който съвсем удовлетворяваше съветската страна, кощунствено обявявайки завладените територии, по някаква откачена формула „ де юре - де факто “, че са съветски и че никой няма желание да им ги вземе. На Зеленски пък му беше направено предложение, на което той да не може да откаже, а точно, че единствено в случай че в Украйна се настанат американски, не миротворци, а предприемачи, които да поемат подпочвените запаси, ще се подсигурява сигурността на страната. И тук, под линия, в контракта бе подсказано, че никакви европейски, миротворчески или не знам какви си още измислени сили в бизнеса не са мечтани.
Путин незабавно отговори, че е склонен по принцип, само че по путински стартира да слага спомагателни условия в комбиниране с продължаващите военни дейности. Тоест подсказа на Тръмп, че до момента в който има проблеми с украинското и европейско статукво, ще продължи това което се прави до момента. От хорски позор Тръмп, несъмнено, незабавно съобщи, че ще усили глобите. Но това единствено на приказки, тъй като истината е, че още веднъж направи фокус и се оказа, че Путин в тази ситуация му оказа помощ договорката с Украйна да стане. По-важното от договорката обаче бе, че от цялата работа връзките сред Русия и Съединени американски щати минаха на съответното ново равнище, което може и да не се знае, какъв брой ще продължи, само че за момента е по-добрият от байдъновския вид на замразени контакти. А другото е, че възможното преустановяване на военния спор към този момент е изведено от дневния ред на брюкселските „ искащи “ и ще се взема решение под светлината на подписаното съглашение със Съединени американски щати.
Като взехме да си приказваме към този момент на езика на покупко-продажбите, не би трябвало да пропущаме един забавен „ остатъчен “ факт, че съвсем половината от земята плодородна на Украйна към този момент е продадена, доколкото се знае, на консорциума, в ръководството на който взе участие небезизвестния наследник на Байдън. Това, което беше останало, беше подземен и то в този момент беше предадено „ де факто “ на Тръмп. Така че на Зеленски към този момент му остава единствено въздухът на Украйна, който сега по-скоро му основава проблеми, а не облаги. На комерсиалната банка на Украйна май към този момент не остана нищо за продажба, тъй като въздухът не е конвертируема стока поради това че е претъпкан с дронове и съставлява боен обект. Изтърваха далаверата и другите „ искащи “, които се надяваха нещо да остане и за тях.
Съдбата на Украйна може да се каже, че е спазарена. Каквото се реши от Тръмп идващите седмици в договаряния с Путин това ще е. С Европейският съюз никой не се занимава. Той е оставен самичък да си оправя нещата във вътрешния двор, тъй като процесите на разпад или на преформатирането в нов тип са в ход. Този развой както виждаме, интензивно се поддържа от страна на Съединени американски щати. Стига да вземем като образец Румъния и няма какво повече да приказваме. А това кой ще отиде на парада на 9-и май в Москва, кой в Киев, а кой в Англия е просто толкоз неуместно като политически ход, че се чудя кой желае да се самозаблуждава още, какво в реалност се случва сега на Европейския континент. А става това, че фокусникът от Съединени американски щати единствено за 100 дни още преди да изтече окупационния контракт за Германия окупира Украйна, блокира Европа и застана против Русия с изрично откритата си позиция на решителен фактор в делата европейски. За страдание, за разлика от различен път нашето наличие като европейци ще бъде на банката на наблюдаващите, на тези, които имат право да кажат каквото желаят, само че нямат право да вземат решение нищо. И виновността за това ни нежелано състояние е на нашите велики брюкселски водачи. Едва ли ще има нов интернационален съд, който да отсъди и да ги осъди за ситуацията, до което ни докараха. Ние, европейците сме търпеливи хора, ще дочакаме новите избори и тогава ще забележим какво ще се случи. Не ми се ще да приема, че разследващите и контраразузнавателни служби на европейските страни ще съумеят дотам да се намесят в публичния живот, че да подхващат съответните възпиращи и блокиращи ходове по модела на румънския синдром. Европейското общество към момента има съответните вътрешни сили да преодолее настигналата ни неволя и да се опита да възвърне престижа и позицията на Европа като велика мощ.
Време обаче ще е нужно, а какъв брой още, тъжно ми е да го кажа, само че към момента съображение за оптимизъм не се вижда. На всички ни се желае това да се случи по-скоро, само че все ще се откри някой като, представете си, външният министър на „ неутрална “ Швейцария да каже нещо от рода, че както наподобява Русия вечно ще си ни остане като зложелател. А сходни „ окуражителни “ заявление под път и на път ги слушаме непрестанно. Така че май ние още веднъж сме в ситуацията на феновете, които чакат и се надяват от цилиндъра на фокусника да изскочи гълъбче, а не нещо друго.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед13073Симеон Миланов: Победата в Украйна ще е венецът на Путин, след нея може да се оттеглиАлтернативен Поглед12559Симеон Миланов: Тръмп ще разпореди грижата за Украйна на Европа, Русия ще вземе своетоАлтернативен Поглед19157Проф. Андрей Пантев: Угнетената Европа гледаше с вяра към Червената армияАлтернативен Поглед20145Проф. Андрей Пантев: Всеки знае, че Съюз на съветските социалистически републики съкруши нацистка Германия, другите тези са комичниАлтернативен Поглед32960Д-р Саймън Ципис: Русия и Украйна евентуално договарят скрито, мирът наподобява близоАлтернативен Поглед90536Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед80893Проф.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ