Осъден за убийство на бебе в Германия ще търпи наказанието си в български затвор
Българин, наказан за това, че раздрусал до гибел бебе в Германия, ще търпи избраното му от немски съд наказване в България. Това реши Апелативен съд – Варна като отчасти промени решение на Разградския областен съд.
24-годишният все още на действието Исуф Ф. съжителствал с жена и 3-месечното й бебе, което било от различен мъж. Съвместният им живот бил белязан от кавги и експанзия, в това число в деня преди закононарушението. На 3 март 2021 година след до момента в който държал кърмачето, Юсуф го раздрусал мощно за малко и блъснал тила му в твърда повърхнина. Причинената черепно-мозъчна контузия провокирала гибелта на пеленачето 3 дни по-късно. Деянието е квалифицирано като ликвидиране от Областния съд в Олденбург. С Европейска заповед за арест Германия е поискала от българската страна да съобщи обвинения за осъществяване на наказателното гонене. Окръжният съд в Разград е позволил предаването при изискване, че след осъждането желаното лице ще изтърпи глобата в родината си. Впоследствие немският съд е наложил „ отнемане от независимост “ за 13 години и 6 месеца. Разградският областен съд е признал присъдата, влезнала в действие преди година. Осъденият апелира решението, защото не желае да търпи наказването в български затвор. Твърди, че няма близки в България и разказва извънредно тежки условия в ареста в Разград, където е бил арестуван.
И горната инстанция заключи, че няма учредения за отвод на признаването и осъществяването на присъдата на немския съд. Апелативният съд обаче отбелязва, че действието за което българинът е бил приет за отговорен, се квалифицира от българския Наказателен кодекс като ликвидиране на малолетно лице. То се санкционира с отнемане от независимост от 15 до 20 години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна. Определените 13 години и 6 месеца са под най-ниския лимит, само че българският съд не може да наложи по-тежко от наказването, присъдено от издаващата страна.
Въззивният съд съобрази още, че все още на влизане в действие на присъдата мъжът е изтърпял 401 дни от глобата си. В този период са приспаднати времето на задържане в България за екстрадиция в двоен размер /което не е било регистрирано от първата инстанция/ и следствен арест в Германия след предаването.
По мотив възражението на отбраната, че наказаният не дава единодушие да търпи наказването в България, Апелативният съд посочи, че според Рамково решение на Съвета на Европейския съюз, трансфер при липса на единодушие е вероятен единствено в случай че лицето е жител на изпълняващата страна членка и живее в нея. Това значи мястото, с което лицето е обвързвано поради всекидневно престояване, фамилни, обществени или професионални връзки. Юсуф Ф. освен има официално регистриран адрес в родината си, само че до предаването му на немските управляващи е живеел на него и е работел в търговищко дружество. Липсват каквито и да е доказателства за негова трайна отседналост или построени връзки в Германия. Три от сестрите му живеят у нас. Тоест единодушие на наказаното лице за трансфер на осъществяването на наложеното наказване в този случай не се изисква.
Изявлението пред немските правосъдни управляващи за пагубните условия в пандизите в България не може да се възприема като правдиво, нито може да бъде съображение за отвод от признание и осъществяване на постановената присъда. Мъжът е бил арестуван в арест, а той няма статут на затвор. Лишаването от независимост ще бъде изпълнявано в затвор. Видно от последните отчети на европейската Комисия за попречване на изтезанията, изискванията в пандизите у нас се усъвършенстват, в това число и със средства от евро фондове. Варненският затвор е ремонтиран през 2017 и дава отговор на всички европейски условия. Затова този съд не съзира каквито и да е опасения за правата на наказаното лице при бъдещия му престой в българските пенитенциарни заведения.
Решението на Апелативен съд – Варна не предстои на обжалване.
24-годишният все още на действието Исуф Ф. съжителствал с жена и 3-месечното й бебе, което било от различен мъж. Съвместният им живот бил белязан от кавги и експанзия, в това число в деня преди закононарушението. На 3 март 2021 година след до момента в който държал кърмачето, Юсуф го раздрусал мощно за малко и блъснал тила му в твърда повърхнина. Причинената черепно-мозъчна контузия провокирала гибелта на пеленачето 3 дни по-късно. Деянието е квалифицирано като ликвидиране от Областния съд в Олденбург. С Европейска заповед за арест Германия е поискала от българската страна да съобщи обвинения за осъществяване на наказателното гонене. Окръжният съд в Разград е позволил предаването при изискване, че след осъждането желаното лице ще изтърпи глобата в родината си. Впоследствие немският съд е наложил „ отнемане от независимост “ за 13 години и 6 месеца. Разградският областен съд е признал присъдата, влезнала в действие преди година. Осъденият апелира решението, защото не желае да търпи наказването в български затвор. Твърди, че няма близки в България и разказва извънредно тежки условия в ареста в Разград, където е бил арестуван.
И горната инстанция заключи, че няма учредения за отвод на признаването и осъществяването на присъдата на немския съд. Апелативният съд обаче отбелязва, че действието за което българинът е бил приет за отговорен, се квалифицира от българския Наказателен кодекс като ликвидиране на малолетно лице. То се санкционира с отнемане от независимост от 15 до 20 години, пожизнен затвор или пожизнен затвор без подмяна. Определените 13 години и 6 месеца са под най-ниския лимит, само че българският съд не може да наложи по-тежко от наказването, присъдено от издаващата страна.
Въззивният съд съобрази още, че все още на влизане в действие на присъдата мъжът е изтърпял 401 дни от глобата си. В този период са приспаднати времето на задържане в България за екстрадиция в двоен размер /което не е било регистрирано от първата инстанция/ и следствен арест в Германия след предаването.
По мотив възражението на отбраната, че наказаният не дава единодушие да търпи наказването в България, Апелативният съд посочи, че според Рамково решение на Съвета на Европейския съюз, трансфер при липса на единодушие е вероятен единствено в случай че лицето е жител на изпълняващата страна членка и живее в нея. Това значи мястото, с което лицето е обвързвано поради всекидневно престояване, фамилни, обществени или професионални връзки. Юсуф Ф. освен има официално регистриран адрес в родината си, само че до предаването му на немските управляващи е живеел на него и е работел в търговищко дружество. Липсват каквито и да е доказателства за негова трайна отседналост или построени връзки в Германия. Три от сестрите му живеят у нас. Тоест единодушие на наказаното лице за трансфер на осъществяването на наложеното наказване в този случай не се изисква.
Изявлението пред немските правосъдни управляващи за пагубните условия в пандизите в България не може да се възприема като правдиво, нито може да бъде съображение за отвод от признание и осъществяване на постановената присъда. Мъжът е бил арестуван в арест, а той няма статут на затвор. Лишаването от независимост ще бъде изпълнявано в затвор. Видно от последните отчети на европейската Комисия за попречване на изтезанията, изискванията в пандизите у нас се усъвършенстват, в това число и със средства от евро фондове. Варненският затвор е ремонтиран през 2017 и дава отговор на всички европейски условия. Затова този съд не съзира каквито и да е опасения за правата на наказаното лице при бъдещия му престой в българските пенитенциарни заведения.
Решението на Апелативен съд – Варна не предстои на обжалване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ