Българи държат някои от най-странните рекорди в Книгата на Гинес
Българи държат едни от най-странните върхове в света, записани даже в Книгата на Гинес. България от дълго време е на международната карта с обичайното си културно завещание и хилядолетна история, само че и през днешния ден се намират смели сърца, които да покажат, че българският дух е неумирим, съобщи БГНЕС.
Разбира се, че точно традициите в страната са в основата на слагането на такива върхове.
Един от най-ярките образци за това е Стефан Янев от Смолян, записан в Книгата на Гинес с най-дългото си свирене на гайда. През 2008 година като част от опит за регистриране в Книгата, Янев свири на гайда близо 25 часа в сърцето на София – в Националния замък на културата.
През 2024 година в село Гела се организира съревнование, което се смята за подготовка за записване на международен връх. Целта бе да се сложи нов международен връх за най-дълго свирене на гайда навън, без отмора, а събитието е част от събора „ Гайдарско надсвирване “ и е ориентирано към привличане на запалянковци, които да се включат в този опит.
България държи върха и за най-дългата мартеница в света. Най-дългата мартеница, приета от „ Гинес “, е основана от три седмокласнички от Русе - Мирослава Ивайлова, Анастасия Великова и Славена Данева през 2014 година Бяло-червените конци са с дължина е 10 747,20 метра. Изработката на мартеницата е траяла цяла година, с ежедневна работа по два часа, като всяко момиче е предписание приблизително по 20-30 метра дневно. Рекордът на русенските ученички е измерен на 28 февруари 2014 година и публично доказан и записан в книгата на Гинес няколко месеца по-късно. Предишният връх за най-дълга мартеница също е български и принадлежи на Лена Дичева от Стара Загора, чието създание от 2002 година е дълго 12 метра.
През 2008 година българският китарист Георги Георгиев счупи връх на „ Гинес “ за най-дълго свирене на бас-китара. Родният музикант устоя на темпото цели 49 часа, подобрявайки предходното най-хубаво достижение - с час по-малко. По този метод басистът на група „ Диалог “ става вторият наш съотечественик, който влиза в прословутата книга на Гинес със свирене на китара. Преди него това към този момент стори Бисер Рачев, който бе приет за най-бързо свирещият човек на планетата. За това си умеене той бе наименуван „ поразяващата ръка “.
През 2014 година варненският барман Пенчо Пенчев влезе за четвърти път в книгата за върхове на Гинес. Той усъвършенства достижението за най-вече коктейли – 2014. Пенчев записва първия си връх през 2002 година Две години по-късно италианци вършат по-голям брой коктейли, поради което през 2005-а варненецът още веднъж демонстрира, че е №1. През 2010 година Пенчев прави третото си най-хубаво достижение, а в този момент към този момент има четвърти връх.
Иванка Иванова е носителят на върха за най-вече прически, завършени за осем часа. Те са 330 на брой, а върхът е подложен на 4 декември 2016 година в град Пазарджик.
Най-голямата непубликувана кръстословица с 93 769 термина е основана от Христо А. Йоницов, тествана в София, България, на 3 юни 2014 година
Най-сладкият връх е този за най-голяма мозайка на логото на бонбоните „ M&M “. Нейните размери са съвсем 50 квадратни метра - 49,59. Тя е основана от Mars Incorporated в София, България. Рекордът е доказан на 29 септември 2017 година
През 2009 година българският гросмайстор Кирил Георгиев влезе в Книгата на върховете на Гинес, откакто игра на шах с общо 360 съперници, победи 280 от тях, направи 74 ремита и загуби единствено 6 партии. Месеци по-късно той получи формален документ, че е вписан в Книгата.
През септември 2018 година Смиляна Захариева е вписана в Книгата на Гинес като дамата с най-силния глас на планетата. Рекордът е подложен с песента „ Излел е Делю бунтовник “, когато е измерена звукова мощ от 113,8 децибела.
А най-първият българин, вписан в Книгата на Гинес, е Радослав Николов-Джани, някогашен футболист на Ботев Пловдив. През 1984 година той прави 43 обиколки на стадион и в продължение на 18 километра и 100 метра не стопира да жонглира с футболната топка. Всичко това се случва за 2 часа 57 минути и 3 секунди, като Джани удря топката 18 000 пъти. Три години по-късно бие личния си връх и съумява да измине 32 километра без да изпуска топката на земята.
Таксата за кандидатстване за връх на „ Гинес “ е 4500 лири, а настрана се поемат пътните разноски и престоя на журито, което наброява трима души. Финансова премия няма, а единствено морална такава, като спечелилият получава документ, че е включен в Книгата на Гинес.
