Балетистът – развратник Рудолф Нуреев: „Всичко е суета, всичко е глупост“!
Рудолф Хаметович Нуреев (17 март 1938 – 6 януари 1993) e едно от най-големите имена в международния балет на 20 век. Той е с татаро-башкирски генезис, живял е в Съюз на съветските социалистически републики, във Франция, в Лондон, получил по-късно австрийско поданство.
Роден е във влака, някъде наоколо до Иркутск. Първите години от живота си прекарва в затънтено село край башкирската столица Уфа. Танцува в детски фолклорен отбор в Уфа. Учи в Ленинградското хореографско учебно заведение.
Става солист в балета на оперния спектакъл „ Сергей Киров “ в Ленинград. През 1961 година по време на турне в Париж, желае политическо леговище. Малко по-късно стартира работа в Кралския балет „ Ковънт Гардън “ в Лондон и бързо става международна звезда. Снима се доста в киното и малкия екран, изявява се също и като диригент в последните години от живота си. Умира от СПИН в Париж през 1993 година
Историята ще го запомни като талантлив балетист, само че и като непрекъснат блудник, който е вкарвал в леглото си освен дами, само че и мъже. Ето някои от неговите мисли за любовта и гибелта, за търсенето на себе си. Любовта — това е тичане с трудности към гибелта. Животът е безконечен труд, който служи на триумфа ти, а усетът на триумфа е по-скъп от всичко останало. Ако не си в дует със себе си, в случай че нямаш женитба със самия себе си вътре в теб – нищо не може да ти помогне. Всичко е суетност. Всичко е нелепост. Само там ти можеш да решиш всички проблеми. На най-високо равнище. И ще ти бъде помогнато. Ще бъдеш чут. И ще си благополучен. Ти си транспарантен. Ти си светлина. Да полетиш във въздуха не е проблем. Но да е се приземиш е много по-трудно. Танцувам за лично наслаждение. Ако се пробвате да доставите наслаждение на всички – това не е автентично. И постоянно съм чувствал, че триумфът, когато пристигна, би трябвало да е също толкоз голям, колкото и любовта ми към балета. Виждам това като изискване по договорката, подписана с живота. Всичките ни пътища са предначертани от пророците, само че невидимият оракул е вътре в нас самите. Никога не се обръщай обратно, с цел да не паднеш от стълбата. Младостта на класическия балет е безконечна, неговите благосъстояния – неизчерпаеми. Трябва единствено да се потрудиш, с цел да ги разкриеш. Във всеки, който излиза на балетната сцена, ще живее частичка от мен. И постоянно е чувствал, че триумфът, когато пристигна, би трябвало да бъде толкоз огромен, колкото моята обич към балета. Струваше ми се, че това е изискване за договорката с живота. Веднага усетих, че Ленинград е град, който може неуловимо да съответствува с всяко въодушевление. Често носталгичен и печален, извърнат към предишното, той внезапно се появи жизнен и радостен на слънчевата светлина. Древните каменни фасади изглеждаха безконечни и живи. Тъй като ми беше неразрешено да танцувам вкъщи – и естествено, не можех да спра да танцувам – бях заставен да стартира живот, изпълнен с неистини. Непрекъснато трябваше да намеря извинения, с цел да се измъкна от вкъщи за подготовки и уроци по танци. Способността да се скрие подмолната страна на творчеството, неговата работа и пот – това е, според мен, ключът към величието на актьора. Още вести четете в: Живот За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News