Балансирана трябва да е намесата на хората в природата за

Балансирана би трябвало да е намесата на хората в природата за справяне с климатичните промени, разяснява по време на събитие на уеб сайтът Климатека (climateka.bg) Симеон Матев, лекар по климатология, защитил е докторат на тематика „ Съвременни промени на климата в България “. В момента е помощник по климатология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в катедра „ Климатология, Хидрология и Геоморфология. Аз съм последовател на уравновесения метод за справяне с измененията в климата, сподели той в отговор на въпрос на 3e-news.net дали пък тези старания на човечеството да се намеси в естествения ход на природата не е прекомерно. Според Матев няма по какъв начин измененията да станат внезапно чисто софтуерно и незабавно да сменим всички коли на мотори с вътрешно горене с електрически. Но в случай че би трябвало внезапно да сменим към 4 милиарда коли на мотори с вътрешно горене с електрически автомобили, ще са ни нужни доста повече запаси, тъй като производството е доста енергоемко, а също така може би целият литий на Земята няма да стигне да се произведат толкоз доста електрически автомобили, уточни той. Нека да вървим повече пешком, да пестим повече ресурси- сила, вода, да се стремим към енергоефективна стопанска система. Ако всеки човек постави старания и пестим естествените запаси в всекидневието ще успеем да понижим температурите с 0,5 градуса по Целзий. Мерките за акомодация, които вземаме ще се усетят най-рано след няколко години или десетилетие, даже в науката климатичния интервал е 30 години. Дори да не са толкоз, само че резултат ще може да измерим най-малко след 10-15 години от взетите ограничения в този момент. Намаляването на икономическите действия и придвижването в пандемията оказа въздействие, само че за жалост то беше прекомерно малко даже първата година на COVID-19 беше още веднъж с високи стойности на въглероден диоксид. Краткотрайните решения не са вид, би трябвало да се вземат дълготрайни съответни политически решения, счита Матев Но няма никакво подозрение, 98% от учените са безапелационни, че човек има принос за климатичните промени, само че по какъв начин и какъв брой тъкмо, по какъв метод още не могат да кажат. Вече сме на прага от достигнем 1,5 градуса растеж на междинната световна температура- 2021 година сме достигнали 1,1- 1,2 градуса покачване Средната световна температура към този момент се е покачила с 1,1 и 1,2 градуса по Целзий над равнището от 1850- 1900 година при цел да не превишаваме повече от 1,5 градуса по Целзий. Последното десетилетие най-топлото в международен мащаб. В Европа това обаче не е по този начин и 2021 година надалеч не е най-горещата. В България 2021 година е следващата с високи отклонения като само 2005 година е посочила по-ниска негативна особеност. В София, Пловдив и Варна има непрекъснато покачване на междинните годишни температури, като в най-голяма степен това покачване е през последните 10-15 години. Най-голямо е междинното покачване на температурите в София, като за последните 30 години то е с 1,1 градуса, във Варна - с 0,9 градуса, а в Пловдив покачването е с 0,8 градуса, изясни още Симеон Матев. В София това се дължи на всички спомагателни фактори- замърсяване на въздуха от отоплението на дърва, въглища, от неналичието на зелени площи и съсредоточаването на огромна част от придвижването на колите в центъра, а в това време метеорологичната станция се намира в пограничния квартал Младост. Но Северна България се затопля повече от Южна България, само че това метеоролозите си го изясняват с разположението на тези региони, постоянно в северните региони стоплянето става по-рязко. София с най-рязко повишаване на температурите с 1,1 градуса Изследването за измененията на температурите в трите най-големи града в България е значимо, тъй като в тях живее съвсем една трета от популацията на страната, а и тъй като се намират в разнообразни географски и климатични области. За това проучване беше взет по-голям - 60-годишен интервал, който беше разграничен на два по-малки интервала от по 30 години, с цел да бъдат изчислени междинните стойности на температурите, изясни Матев. Той означи, че, с изключение на годишното покачване на температурите, интерес съставляват и сезонните промени. В София, Варна и Пловдив и в четирите сезона последният 30-годишен интервал - от 1991 до 2020 година, е по-топъл по отношение на 1961-1990 година Летният сезон е преди всичко по изменение на температурите, като междинните температури през лятото в София са се повишили с 1,8 градуса, във Варна и в Пловдив - с 1,5 градуса. Малко изненадващо е, че зимата е сезонът с минимум температурни промени. Това се дължи на така наречен температурни инверсии през зимата, означи климатологът. Според проучванията на учените всички най-високи температури - и през зимата, и напролет, и през есента, са се случили през последните пет години. През лятото най-топлият летен сезон е бил във Варна през 2007 година, а в София и Пловдив - през 2012 година Всички най-ниски температури в трите града са били през 70-те и 80-те години на предишния век. Във Варна и Пловдив най-топлата зима е била през 2020 година. За трите града последните зими са най-топлите за последните 60 години, заключи климатологът. През последните 20-30 години има наклонност за скоростно повишение на температурата, само че освен у нас, а и в целия свят, сподели Симеон Матев. Скоростта на повишаване на температурите е невиждана, разяснява климатологът.