Балансиран бюджет тази година у нас не може да бъде

Балансиран бюджет тази година у нас не може да бъде реализиран, тъй като е стопански безразсъдно. Това съобщи някогашният вицепремиер Ивайло Калфин в ефира на Euronews Bulgaria. Той добави, че по-строги ограничения от Брюксел може да ни бъдат наложени единствено при доста огромно отклоняване в държавния бюджет, а в останалите случаи страната ще бъде подложена на мониторинг. Според Калфин, орязването на държавната администрация не е решение, защото този ход няма да изпълни хазната.

Бившият вицепремиер, външен и обществен министър Ивайло Калфин разяснява в ефира на Euronews Bulgaria предстоящата процедура на Европейската комисия против България за свръхдефицит, като акцентира, че тя не е политическо наказване, а автоматизиран механизъм, заложен в европейските правила. Според него страната би трябвало да постави старания за ограничение на бюджетния недостиг, насъбран в резултат на поредицата рецесии и продължителната политическа неустойчивост. „ Едно държавно управление би трябвало да търси понижаване на недостига “, съобщи Калфин и добави, че основният въпрос е по какъв начин кабинетът ще съчетае фискалната дисциплинираност с поддръжката за хората, които най-силно усещат икономическия напън. Той акцентира, че дебатът не би трябвало да се свежда до търсене на виновници, а до разработване на ясна дълготрайна финансова политика.

По отношение на бюджета и обществените разноски Калфин разкритикува съществуващите несъответствия в системата на възнагражденията в държавния бранш. Той дефинира като „ неуместно “ автоматизираното нарастване на заплатите в едни браншове при липса на сходни механизми в други. Според него механичното редуциране на администрацията няма да реши финансовите проблеми на страната и няма да донесе значителен резултат върху бюджета. „ От администрацията няма да се изпълни бюджетът “, съобщи той, като настоя, че са нужни ясни критерии и цялостна административна промяна, а не безредни съкращения. Калфин акцентира, че по-важни от настоящия бюджет са визията и целите на държавното управление за идващите години.

В разбора си на външната политика на кабинета Калфин означи, че първите интернационалните контакти на премиера Румен Радев са изпратили забавни сигнали, в това число посредством визитите му в Германия и Франция преди Брюксел. Според него България би трябвало да търси по-активна и забележима роля в области, където има обичайно въздействие, като Балканите, Югоизточна Европа и Черноморския район. По тематиката за войната в Украйна той съобщи, че „ мир в Украйна ще се реализира по пътя на договарянията “, само че сложи въпроса кой би могъл да накара двете страни да седнат на масата за договаряния. Калфин изрази песимизъм към способността на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да играе ролята на медиатор, като уточни, че американският водач слага икономическите ползи преди всичко.

Коментирайки вътрешнополитическата обстановка и идните президентски избори, Калфин съобщи, че ръководещото болшинство разполага с рядка опция да осъществя съществени промени, само че предизвести, че сходен политически комфорт може да бъде изгубен, в случай че властта пренебрегва опозицията. „ Когато си огромен и мощен, би трябвало да си задоволително доблестен да търсиш единодушие “, акцентира той. По отношение на президентския избор Калфин счита, че „ партиен претендент мъчно е сполучлив “, защото обществото търси държавен глава с съединителен профил, който да бъде коректив и притежател на национално самочувствие. В умозаключение той предизвести, че възможна смяна на геополитическата ориентировка на България би била „ голяма неточност “, която може да докара до сериозна политическа и икономическа неустановеност за страната.