Бъдни вечер и Коледа са сред най-очакваните и обичаните зимни

Бъдни вечер и Коледа са измежду най-очакваните и обичаните зимни празници, показа за Българска телеграфна агенция етнологът доктор Веска Спасова от Регионалния исторически музей „ Акад. Йордан Иванов “ в Кюстендил. Всичко, което се произнася и прави на Бъдни вечер, е обсыпано с магия и съставлява самобитна молитва за здраве, разцвет и благополучие в фамилията, посочи тя.

Бъдни вечер е прочут с разнообразни имена, в това число Малка Коледа и Малък Божич. На масата постоянно се слагат нечетен брой постни ястия, измежду които фасул, сарми и питка, всяко от които е характерно за района. Например, в някои кюстендилски села домакините подготвят примес от счукан чесън, орехи, олио и топла вода, уточни доктор Спасова. Освен това, се вършат баници с тиква, праз, орехи или ябълка, а в селата към Кюстендил – зелници.

На Бъдни вечер на масата наложително участва солта, която пази дома от злото, а също по този начин и мед, символизиращ сладкия живот през новата година, както и чесън за прогонване на заболяванията. Нужно е и да се сложи дрянова или зелена клонка, защото те символизират безконечен живот, изключително в зимния сезони. Освен всичко, масата украсява и многообразие от плодове, символизиращи обилие и преуспяване.

„ Колкото по-богата е трапезата, толкоз повече берекет и обилие ще имаме през годината “, разясни доктор Спасова. Обредните хлябове също заемат значимо място, защото хлябът е заветен за българите и е неизменима част от всяко празненство. Приготвя се питка с разнообразни фигурки от тесто, наречени сукаренца, които изобразяват разнообразни действия и аспекти от живота на фамилията. В Кюстендил питката носи името бъдняк, а в някои села към Бобов дол – овчарник. В региона на Сапарева баня я назовават вечерник, уточни доктор Спасова. Приготвя се и безквасна питка с паричка за шанс. Като се поставят спомагателни знаци като бобче за плодовитост, дренче за здраве и копче за гадаене на занаяти, добави тя.

„ Най-вълнуващият миг е разчупването на обредните хлябове. Ритуалите стартират с прекадяване на дома с тамян за неговото филтриране. Ароматът на тамян освен чисти дома, само че и насочва желанията към божественото “, добави доктор Спасова. Хлябът, виното и солта са главните детайли, които свързват индивида с божественото в този заветен миг на ритуала, правейки го извънреден и запаметяващ се.

След прекадяването, бъднякът се разчупва от двама мъже, които го подвигат високо. Берекетът ще отиде при оня, който получи по-голямото парче. След това, стопанката дава части на всеки присъстващ. Разчупването на питката с паричката е различен значим миг: най-възрастният човек я разчупва и оставя пред Божията икона. Това парче се разпределя на цялото семейство по възраст, като всеки би трябвало да опита от храната, като масата остава неприбрана, с цел да могат и покойниците да се нахранят и да оказват помощ на фамилията. В предишното стопаните са приготвяли бъдник от плодно дръвче или дъб, който горял цяла нощ.

Някога трапезата за Бъдни вечер е била нареждана на пода върху снопове ръж. Сервирали са месалите, а до масата се слагал палешникът — знак на чистотата на земята. На коледната заран сламата се събирала и връзвала за дръвчетата, даващи по-малко плодове, в вяра за повече през идната година.

На коледната нощ коледарите, определени още на Игнажден, идват в домовете. „ Където влизат коледарите, там влизат благодатът, здравето и плодовитостта. Те с гегите си оплождат земята, а с цел да е сполучлива тази магия, гегите им би трябвало да са украсени с кравайчета, сложени от девойките при обикалянето на къщите “, разясни доктор Спасова.

„ Тези ритуали, посредством своята религия, би трябвало да бъдат усетени и осъществени. Те показват палитра от магия, тържественост и обредност, наследени от предците ни. Важно е обаче да знаем, че това не е единствено физическо, а и има бездънен смисъл в живота ни. Празничните дни ни дават опция да се замислим, тъй като в календара на България има дати за амнистия “, добави доктор Спасова.

Корените на всеки един от празниците са свързани с античните митологични показа за света и индивида. „ Те доближават до нас в синкретичен християнски тип, само че с нюанси и промени, зависещи от културно-историческия подтекст и самостоятелната нематериалност “, разясни тя.

Празниците играят основна роля в човешкия живот. „ Това, което се развива в фамилията, се резервира и действа и до сегашен ден като спомен и процедура. Връзката сред историята и паметта, отношението към предишното и човешките страсти са от значително значение “, акцентира доктор Спасова. Според нея самите празници се реализират по забавен метод, защото се практикуват посредством обредите, предметите, наричанията и песните, чествани в традицията.

Празникът провокира разнообразни усеща и настройки, оформяйки концепцията за вяра. „ Всичко, което вършим, е обвързвано с вярата за нашите стремежи, събира околните и прави дните ни по-светли “, показа доктор Спасова. Лично за нея празникът е заветен миг.

Зимната обредност подчертава на новото начало и магията на прехода. Българите имат вяра в магичния миг на първия ден от новата година, на първата среща, приключи доктор Спасова.