Бъдни вечер и Коледа остават сред най-значимите и обичани християнски

Бъдни вечер и Коледа остават измежду най-значимите и обичани християнски празници, както в предишното, по този начин и през днешния ден. Подготовката за Рождество Христово стартира една-две седмици преди празника, с интензивността на дамите, които чистят и приготвят домовете си. В Търговищко на Бъдни вечер витае аромат на тамян, показа за Българска телеграфна агенция етнографът Диана Жекова от Регионалния исторически музей в Търговище.

Денят преди Рождество Христово има разнообразни наименования в района, като Малка Коледа (в селата Конак, Горна Кабда, Подгорица, Здравец, Садина, Паламарца, Опака), Суха Коледа (в селата Заветно, Пресиян, Априлово, Подгорица). Вечерта се назовава Бъдни вечер (при преселниците от Западна България в Антоновско), Кадена вечер (в Конак) или Вечерня (при тракийските българи в селата Беломорци и Светлен). Този ден е отдаден на подготовката за идния празник и включва цялото семейство, изясни етнографът.

На 24 декември рано сутринта стопанинът или ергените отиват в гората, с цел да отсекат празничното дърво, наречено най-често бъдник, бъдняк, коладник или коледник, а при преселниците от Западна България – прекладник. В региона не се запазили обичаи, свързани с неговото отрязване и подготовка. Избраното дърво, нормално дрян, дъб или круша, се носи у дома и се оставя в двора или покрай огнището.

Докато стопанинът е на гората, стопанката, станала рано, замесва обредните хлябове. Един от тях е наименуван в чест на празника и на младия господ, който би трябвало да се роди. Различните имена на хляба в другите селища – Господня пита (в град Опака), боговица (в селата Ловец и Черни бряг), колач, колак (в Антоновско), коледник или бъдник (в село Драгановец, кв. Бряг, село Камбурово) – приказват сами за себе си. Върху него нормално е изобразен кръст или цвете от тестени линии.

При мигриращите от Западна България хлябът се меси без декорация или се дупчи с вилица, в него се слага сребърна пара, а тук-там и шансове – зърна царевица, ечемик, фасул, сламка, по които се гадае (в село Китино).

Вторият тип обредни хлябове е отдаден на стопанството и дома. Стопанката основава „ картини “ от тестените линии и топки, представляващи овчарниците, снопите на равнищата, воловете, пилетата. Както споделя Димитър Маринов (б.м. учредител на българската етнография), „ тези шарки демонстрират какво се проси: изобилие, мощ, благополучие, живот, здраве… “, изясни етнографът.

За коледарите се подготвя „ вит-превит кравай “. Ако в фамилията има мома за женене, тя също омесва самун с дупка, с цел да го нанизва на гегата на своя фаворит. Според откривателите, нанизването на моминския кравай върху коледарската гега носи сексуален символизъм и има за цел да показа концепция за алегорично оплождане, споделя Жекова.

Когато стопанинът постави бъдника в огнището, това съответствува с подреждането на трапезата – както пламъкът пораства, по този начин да е и берекетът. Според поверието, на бъднивечерската маса би трябвало да има нечетен брой постни ястия, най-често девет (колкото е и времето на бременността на Богородица). В центъра се слагат колачът и житото със свещта от Игнажден.

Когато стопанинът произнесе молитвата, разчупва хляба. Първото парче нормално е за Богородица или за предците и се оставя на високо. След това подава парче на всеки член на фамилията по старшинство с думите: „ Ут мени малку, ут Госпудя многу ”. В Алваново, като прецизира Жекова, питата се разчупва от двама мъже, седящи един против различен. Всеки отчупва залък от едната половина, а другата се слага на високо.

В село Руец се отчупва малко от питата, издълбава се и в него се поставя по малко от всичко на трапезата, след което се подвига за благословия. В село Острец гадаят за изобилие по метода, по който се е разчупил хлябът – в случай че дясната част е по-голяма, ще има повече жито; в случай че по-голямо е лявото – царевицата.

След разчупването, всички се кръстят и седят на вечеря. Първи стартира най-старият с думите: „ Хайде по живо, по крепко, да стигнем и идната Коледа “ (от село Алваново) или „ Дядо Господе, довечера на масата сложихме жито, боб… “ и се изброява всичко на трапезата (в село Конак). Вярва се, че по този начин силата на думите ще донесе обилие.

Накрая фамилията стартира да се храни. В места, където има бит да се подготвя пита с пара, всички стартират да я търсят, вярвайки, че този, който я открие, ще е най-богат или ще има огромен шанс. В поповското село Дриново дават парата на ковача, когато отидат да коват „ ралниците “.

Вечерята на Бъдни вечер минава умерено и постепенно, с паузи. Според преданията, с цел да е утолен човек през годината, би трябвало да опита от всичко, приготвено от домакинята. С вечерята са свързани редица забрани и традиции, ориентирани към магичното предизвикателство на изобилие и здраве, разяснява Диана Жекова.