Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници в българския

Бъдни вечер е един от най-важните фамилни празници в българския календар. Самото му име произлиза от бдение или съдбини. В първия случай по-силна е християнската символика – с молитва да се посрещне раждането на Спасителя. Вторият вид е отражение на езическите вярвания, съгласно които раждането на младия господ се свързва с възкръсването на цялата природа и се счита за начало на новата година. Затова на Бъдни вечер се правят голям брой ритуали, които би трябвало да донесат шанс и изобилие в дома ни споделя женското.

Според българската традиция фамилията би трябвало да бъде дружно, като всеки негов член извършва разнообразни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника - пълен дънер от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То би трябвало да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща мощ и пази от зли сили, а съгласно националните вярвания тъкмо в навечерието на Коледа небето и пъкълът краткотрайно се отварят и измежду хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за изобилие по нивите, а друга се пази като средство против зли сили.

Докато мъжете извършват обреди за отбрана на дома, дамите, като свързани с плодородието, подготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което стартира още от рано сутринта. Тогава най-младите девойки носят „ мълчана ” вода, т.е. не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре поставя сребърна пара и дрянови пъпки за шанс и здраве, а от горната страна я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са би трябвало да донесат благоденствие. От подготовката на хлябовете се изключват единствено момите за женене, с цел да не отнесат със себе си плодородието, в случай че изоставен дома.

Самата вечеря на Бъдни вечер е по-скоро обред, в сравнение с хранене. Цялото семейство би трябвало да седне дружно на трапезата, която нормално се поставя на земята, върху плява. Така се пресъздава ситуацията, в която се е родил Младенеца. Стопанинът разчупва боговицата. Първото парче постоянно е за мъртвите (или Богородица), второто за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията. На трапезата се седи дълго и никой не била да става. Ако на някой въпреки всичко му се наложи, той би трябвало да върви наведен, като отрупано с плодове дърво. Накрая всички напущат трапезата дружно, с цел да узреят по едно и също време класовете и посрещат коледарите. Трапезата не се прибира, а се оставя през цялата нощ. Това още веднъж е обвързвано с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря.

Според националните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, по тази причина се вършат разнообразни гадания за времето, плодородието и персоналната орис. Например, в случай че бъдника гори добре и пръска искри, това значи богата годишна продукция. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от фамилията счупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест. Младите моми пък могат да сънуват бъдещия си младоженец, като сложат първата хапка от питата под възглавницата си.