Традиции и обичаи на Бъдни вечер
Бъдни вечер е един от най-светлите фамилни празници. Дни наред във всеки дом кипи подготовка. Жилището се почиства и украсява, готвят се някои ястия за празника.
Според традицията преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник . Отначало разбърква с него огъня, наричайки: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом " . После слага тънкия завършек на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.
Така подготвен коледният бъдник, именуван още коледник или прекладник , се счита за миросан и осветлен и към този момент може да бъде принесен в жертва на божествата. Този бит е отзвук от остарели славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, с цел да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването народът ни запазил този бит, само че палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В актуалния дом елхата извършва символиката бъдника.
Празничната софра се подрежда върху плява на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява остарелият бит. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се поставя малко плява.
В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде единствено растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник. Тя сепрекадява с тамян, а по-късно и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората към нея не стават до края на вечерята.
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси ритуален самун, наименуван " Боговица " , в който има паричка.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият пай се оставя пред иконата и се назовава на Богородица . След това части от питата се раздават на членовете на фамилията по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и благополучен през идващите месеци. Момите поставят залък от боговицата под възглавницата си, с цел да им се присъни момъкът, за който ще се омъжат. Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е цялостен орехът, значи индивидът няма да боледува.
Всички чакат да пристигна среднощ, тъй като на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благоденствие, здраве и благодат.
Трапезата не се подвига цялата нощ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато фамилията заспи, околните покойници идват да вечерят.
Според традицията преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник . Отначало разбърква с него огъня, наричайки: " Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом " . После слага тънкия завършек на дръвчето в огъня. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.
Така подготвен коледният бъдник, именуван още коледник или прекладник , се счита за миросан и осветлен и към този момент може да бъде принесен в жертва на божествата. Този бит е отзвук от остарели славянски вярвания по нашите земи. Според тях в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, с цел да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването народът ни запазил този бит, само че палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. В актуалния дом елхата извършва символиката бъдника.
Празничната софра се подрежда върху плява на земята в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, повелява остарелият бит. В наши дни се е запазила традицията в някои краища под покривката да се поставя малко плява.
В последните дни от коледния пост – от Игнажден до Бъдни вечер, се яде единствено растителна храна с олио. Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой: седем, колкото са дните от седмицата, девет, колкото са месеците на бременността, или дванадесет, колкото са месеците в годината. Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник. Тя сепрекадява с тамян, а по-късно и всички стаи и постройки от къщата. Веднъж седнали, хората към нея не стават до края на вечерята.
Традиция за Бъдни вечер е и да се меси ритуален самун, наименуван " Боговица " , в който има паричка.
След четене на молитва, стопанинът разчупва питата с парата и първият пай се оставя пред иконата и се назовава на Богородица . След това части от питата се раздават на членовете на фамилията по старшинство, а комуто се падне коматът с паричката, ще бъде здрав и благополучен през идващите месеци. Момите поставят залък от боговицата под възглавницата си, с цел да им се присъни момъкът, за който ще се омъжат. Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината. Накрая сътрапезниците чупят по един орех. Ако е цялостен орехът, значи индивидът няма да боледува.
Всички чакат да пристигна среднощ, тъй като на Коледа ще се роди Христос. Тогава идват и коледарите, които пеят песни за благоденствие, здраве и благодат.
Трапезата не се подвига цялата нощ, с цел да не избяга шансът. Вярва се, че когато фамилията заспи, околните покойници идват да вечерят.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




